Определение № 2614 от 19.10.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2614 гр. Бургас, 19.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501638 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано по частна жалба от О. К. Н., ЕГН ********** от гр. *** против Разпореждане №8473/14.08.2023г. по гр.д. №4849/2023г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлена молбата на заявителя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника „Дружество за телекомуникации АСГ Нет ДОО Ниш-Медиана“ ЕООД за сумата от 82 000лв., дължима по запис на заповед от 31.10.2021г., както и разноски в размер на 1640лв.

С частната жалба се изразява недоволство от съдебния акт като се посочва, че съдът е излязъл от рамките на дължимата проверка и се е произнесъл по въпроси, по които законът не му е вменил задължение. Съдът е отказал издаването на заповедта по съображения, че дружеството-длъжник нямало седалище на територията на Република България и при евентуално уважаване на заявлението и ненамиране на длъжника за връчване на заповедта би се стигнало до неприложимост на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Сочи се, че съдът не е съобразил, че длъжникът има място на стопанска дейност на територията на Република България, което е вписано и в регистър Булстат, за което са представени и доказателства със заявлението.

Излага доводи, че в производството по чл. 417 от ГПК, съдът проверява само налице ли са от формална страна предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, респ. незабавно изпълнение и изпълнителен лист: дали актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Цитира обилна съдебна практика. Претендира се отмяна на обжалваното 1 разпореждане.

Препис от частната жалба не е изпратен на насрещната страна, съобразно изискванията на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Частната жалба е редовна и допустима – същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежно легитимирана страна.

Бургаският окръжен съд като се запозна с материалите по делото намира следното:

Бургаският районен съд е сезиран на 11.08.2023г. със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу „Дружество за телекомуникации АСГ Нет ДОО Ниш-Медиана“ ЕООД, вписано в Агенцията за търговския регистър на Република Сърбия в регистър за търговските субекти с БД 40621/2014г. и с регистрационен номер 21106003 и с възложен от данъчната администрация на Република Сърбия ПИБ 108986044, със седалище и адрес на управление Република Сърбия, гр. Ниш, Доктор Миленка Хашич 4, локал 2, Ниш-Медиана и място на стопанска дейност гр.

Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ №72, партер за парично вземане в размер на 82 000лв. по Запис на заповед, издаден от дружеството-длъжник на 31.10.2021г., предявен на издателя на датата на падежа 31.03.2023г.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението, приемайки, че длъжникът е чуждестранно юридическо лице и видно от търговския регистър към Агенция по вписванията няма седалище в България, а наличието на само една от предвидените в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.4 и т. 5 от ГПК отрицателни предпоставки е достатъчно основание за отхвърляне на заявлението.

Настоящият състав не споделя съображенията на първоинстанционния съд.

Съгласно чл. 411, ал. 2 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок от съобщението (т. 1); искането е в противоречие със закона или с добрите нрави (т. 2); искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това (т. 3); длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България (т. 4) и длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България (т. 5). От разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 4 и т. 5 ГПК следва, че предпоставка за издаване на заповед за изпълнение е длъжникът да има формална или фактическа връзка с територията на Република България: при физическите лица - постоянен адрес или обичайно местопребиваване в страната, а при юридическите лица - седалище или място на дейност.

Заповедният съд не следи служебно за наличието на предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 4 и 5 ГПК (аргумент от чл. 411, ал. 1 ГПК- съдът извършва 2 проверка единствено на местната подсъдност) като по въпроса е налице и задължителна съдебна практика. Съгласно т.3.б. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК. "Макар и да са уредени по негативен начин като предпоставки за издаване на заповедта, обстоятелствата по чл. 411, ал. 2, т. 4 и 5 ГПК /според новата редакция/ по естеството си не подлежат на проверка преди връчване на вече издадената заповед". Наличието на постоянен адрес или седалище, както и на обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България може да бъде установено едва след издаването на заповедта - при нейното връчване и ако установи надлежно, отсъствието на коя да е от предпоставките на чл.411, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ГПК, съдът е длъжен да обезсили издадената от него заповед. Разликата е, че когато връчване изобщо не може да се извърши поради липса на постоянен адрес или седалище на длъжника в Република България, заповедта следва да бъде обезсилена от заповедния съд.

Докато в хипотезата на чл.411, ал. 2, т. 5 от ГПК - когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност в страната, издадената заповед не може да бъде обезсилена от заповедния съд, а възраженията се релевират единствено по пътя на възражението пред въззивния съд.

Задължението по чл.411, ал. 1 от ГПК за извършване на служебна проверка на местната подсъдност не е предпоставка за издаване на заповедта.

Тя се извършва дотолкова, доколкото е необходимо да се установи, че сезираният съд е местно компетентен да се произнесе по заявлението, но не може да служи за основание за отказ да бъде издадена заповед за изпълнение поради липса на предпоставките по чл.411, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ГПК.

В настоящия случай, видно от подаденото заявление, длъжникът е чуждестранно юридическо лице с посочен адрес – място на стопанска дейност на територията на РБ по смисъла на чл.411, ал. 2, т.5 от ГПК. Предвид това, налице е връзка на дружеството с територията на страната, която прави допустимо издаването на заповедта за изпълнение срещу него /в този смисъл Определение №547/22.08.2013г. на ВКС по ч.т.д. №1355/2013г., второ ТО/.

Предвид дадените с горецитираното тълкувателно решение разяснения, заповедният съд неправилно и преждевременно е пристъпил към проверка относно наличието на предпоставките по чл.411, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ГПК преди връчване на заповедта за изпълнение. Същият, е следвало да издаде заповедта за изпълнение, съответно изпълнителния лист доколкото в заявлението е имало данни за място на дейност на дружеството в страната.

Само за пълнота следва да се посочи, че по делото са налице и представени доказателства - справка от регистър Булстат, от която се установява, че длъжниковото дружество е заявило в регистъра седалище и адрес на управление – „България, гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ №72, партер“. Нещо повече, това е и адресът, който дружеството е вписало и в приложения запис на заповед, въз основа на който се иска издаването на заповедта.

3

Ето защо, настоящият състав намира обжалваното разпореждане за неправилно и поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, същото следва да бъде отменено и вместо това да се постанови издаване на исканата заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №8473/14.08.2023г. по гр.д. №4849/2023г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлена молбата на заявителя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника „Дружество за телекомуникации АСГ Нет ДОО Ниш-Медиана“ ЕООД за сумата от 82 000лв., дължима по запис на заповед от 31.10.2021г., както и разноски в размер на 1640лв. като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на кредитора на О. К. Н., ЕГН ********** от гр.

*** против длъжника „Дружество за телекомуникации АСГ Нет ДОО НишМедиана“ ЕООД, вписано в Агенцията за търговския регистър на Република Сърбия в регистър за търговските субекти с БД 40621/2014г. и с регистрационен номер 21106003 и с възложен от данъчната администрация на Република Сърбия ПИБ 108986044, със седалище и адрес на управление Република Сърбия, гр. Ниш, Доктор Миленка Хашич 4, локал 2, НишМедиана и място на стопанска дейност гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ №72, партер за сумата от 82 000лв., дължима по Запис на заповед, издаден от дружеството-длъжник на 31.10.2021г. и предявен на датата на падежа 31.03.2023г.

Делото да се изпрати на Районен съд Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за посочените в определението суми.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4