Определение № 27111 от 28.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27111 гр. София, 28.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110156485 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Г. Я., чрез адв. Е – М, срещу В. М. Г..

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че с ответника притежават в съсобственост недвижим имот – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ************** находяща се в поземлен имот с идентификатор *************** с адрес: с. Б, район П, ул. „К“ **** Излага доводи, че на 07.04.1959 г. М Г Г. сключил с М Ц М договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който придобил правото на собственост върху дворно място с площ от 550 кв.м., съставляващо парцел I , с пл. № *******о регулационния план на с. Б, заедно с масивна едноетажна постройка, застроена върху 60 кв.м. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придаден по регулация ****1, том VIII, дело ****74/25.03.1975 г., М Г Г. бил признат за собственик по регулация на недвижим имот – празно дворно място с площ от 56 кв.м., което било придадено към парцел I за имот с пл. № 682 от кв. 76 по плана на с. Б, собственост на М Г Г.. На 27.03.1975 г. М Г Г. дарил на сина си Г М. Г. 606/740 ид. части от апартамент, намиращ се на втория етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. Б, ул. **** заедно с ½ ид, части от 606/740 ид. части от общите части на сградата, без дворното мястото, върху която е построена сградата, а именно – парцел I, представляващ имот с пл. № 682 от кв. 76. През 1991 г., със заявление по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ, М Г Г. и Н М.а Г.а, в качеството им на съсобственици на дворно място, цялото с площ от 760 кв.м., съставляващо парцел I-1173 от кв. 76 по плана на с. Б – София, отстъпили безвъзмездно на сина им В. М. Г.

1 правото да построи двуетажна пристройка към съществуващата в имота жилищна сграда по утвърден архитектурен план и при спазване на строителните правила и норми. В тази връзка, в полза на В. М. Г. било издадено Разрешение за строеж № 0221/04.02.1991 г.

Сградата била построена около 1992 г. – 1993 г., като към настоящия момент била индивидуализирана като обект с идентификатор ************* След смъртта си М Г Г. и Н М.а Г.а оставили като свои законни наследници двамата им синове – В. М. Г. и Г М. Г.. След смъртта на Г Гев Г., настъпила на 14.06.2024 г., същият бил наследен от дъщеря му Н. Г. Я..

Същата сочи, че ответникът не е упражнявал фактическа власт върху построената в имота жилищна сграда, която била използвана от майка му Н М. Г.а до смъртта й през 05.07.2007 г.

Твърди, че заедно с баща й Г Г. поддържали сградата и имали свободен достъп до нея, а ответникът изцяло спрял да посещава имота около 2015 г. – 2016 г. Излага доводи, че учреденото в полза на ответника право на строеж въз основа на заявление по чл. 56, ал. 2 и ал. 3 ЗТСУ не било годно да породи предвиденото в закона правно действие, доколкото не било вписано в нотариалните книги. В тази връзка, счита че ответникът не е титуляр на правото на собственост върху построената в имота сграда с идентификатор ************* Сочи, че по силата на заявлението по чл. 56 ЗТСУ, в полза на ответника било отстъпено правото да построи двуетажна пристройка към съществуващата жилищна сграда с идентификатор ****************, като последните били изградени на калкан. Твърди, че за да породи действие нотариално завереното заявление по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ било необходимо същото да изхожда от всички съсобственици на имота, а в настоящия случай липсвало съгласие от страна на Г М. Г. за построяване на пристройка към съществуващата жилищна сграда. Поддържа, че заявлението по чл. 56, ал. 2 и ал. 3 ЗТСУ не било годно да учреди право на строеж в полза на ответника. Ето защо счита, че правото на собственост върху построената без надлежно учредено право на строеж сграда принадлежи на собствениците на земята – М и Н Г.и. В допълнение, сочи че право на собственост върху изградената сграда е придобил и Г М. Г.. Твърди, че към настоящия момент сградата с идентификатор *************се притежавала в съсобственост при квоти от 2/3 идеални части за Н. Г. Я. и 1/3 идеална част за В. М. Г.. Сочи, че ответникът оспорвал правото й на собственост спрямо имота, което обуславяло правния й интерес от търсената защита. Моли съда да признае за установено спрямо ответника, че Н. Г. Я. е собственик на 2/3 идеални части от жилищна сграда с идентификатор ************** находяща се в поземлен имот с идентификатор *************** с адрес: село Б, район П, ул. „К“ **** Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. П., е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията в исковата молба. Твърди, че е реализирал учреденото в негова полза право на строеж от страна на родителите му, в качеството им на собственици на земята, съгласно издадените строителни книжа. Сочи, че след изграждането на сградата е владеел същата като своя явно, спокойно и непрекъснато, считано от 1991 г. Оспорва твърденията на ищцата относно липсата на вписване на заявлението по чл. 56 ЗТСУ. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е от Н. Г. Я. срещу В. М. Г. положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 2/3 идеални части от СГРАДА с идентификатор ************** представляваща жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ 76 кв.м., брой етажи 2, находяща се в поземлен имот с идентификатор *************** обл. София, Столична община, с. Б, район „П“, ул. „К“ ****

2

III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1/ процесният недвижим имот представлява сграда с идентификатор ************** находяща се в поземлен имот с идентификатор *************** с адрес: обл. София, Столична община, с. Б, район „П“, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ 76 кв.м. и брой етажи – 2; 2/ поземлен имот с идентификатор *** към момента на изграждане на процесната сграда е бил собственост на М Г Г. и Н М.а Г.а – родители на В. М. Г. и Г М. Г.; 3/ М Г Г. и Н М.а Г.а, в качеството им на съсобственици на дворно място, цялото с площ от 760 кв.м., съставляващо парцел I-1173, от кв. 76 по плана на с. Б – София, дали съгласие на сина си В. М. Г. да извърши строителство в имота, във връзка с което на негово име е издадено Разрешение за строеж № 0221/04.02.1991 г.; 4/ въз основа на издадените строителни книжа е изградена процесната сграда с идентификатор ************** представляваща жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ 76 кв.м. и брой етажи – 2; 5/ след смъртта си М Г Г. и Н М. Г.а оставили като свои законни наследници В. М. Г. и Г М. Г., последният починал на 14.06.2024 г. и оставил като законен наследник Н. Г. Я..

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищцата Н. Г. Я. по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото при условията на пълно и главно доказване фактите, от които извежда твърдяното право на собственост върху 2/3 идеални части от СГРАДА с идентификатор ***, а именно: че процесната сграда е принадлежала към имуществото на наследодателите М Г Г. и Н М.а Г.а; че същата е била придобита от тях по силата на приращение по чл. 92 ЗС или на друго правно основание; че след откриване на наследството им процесната сграда е преминала в наследствената маса и е придобита от наследниците им; че към момента на предявяване на иска тя притежава твърдения размер от 2/3 идеални части от правото на собственост върху процесната сграда.

УКАЗВА на ответника В. М. Г., че в негова доказателствена тежест е да докаже направеното от него възражение за наличие на самостоятелно придобито право на собственост върху процесната сграда, а именно: че в негова полза е било учредено право на строеж върху процесния поземлен имот по реда на чл. 56 ЗТСУ (отм.) въз основа на даденото от собствениците на земята съгласие съобразно цитираната разпоредба; че това право на строеж е било надлежно реализирано чрез изграждане на процесната жилищна сграда; че строителството е извършено по реда на чл. 56 ЗТСУ (отм.) въз основа на издадени строителни книжа; че процесният обект представлява самостоятелна жилищна сграда, а не пристройка или несамостоятелно подобрение към съществуваща сграда.

УКАЗВА на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на твърдението си, че вписването на заявлението по чл. 56 ЗТСУ (отм.) е било извършено.

V. По доказателствата:

3

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да даде заключение по въпросите, формулирани в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 750 евро, платими от ищцата в 1 - седмичен срок от получаване на препис от определението. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищцата, че ако не внесе определения депозит в указания срок, съдът ще отмени определението, в частта, с която допуска СТЕ, като вместо това ще остави без уважение посоченото доказателствено искане.

НАЗНАЧАВА за вещо лице А И Б която да се призове след внасяне на определения депозит.

ДА СЕ ИЗИСКА от Столична община, район „П“, на основание чл. 186 ГПК, пълната преписка по издаване на Разрешение за строеж № 0221/04.02.1991 г., включително заявление по чл. 56 ЗТСУ (отм.), строителни книжа, архитектурни проекти, обяснителни записки и всички други документи.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане до разпит на трима свидетели за първото открито съдебно заседание, след изслушване становищата на страните.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-изгодният за тях ред за разрешаване на спора, като съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК, при приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл. 140а - 85 на сто. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.

Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/895542 или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.