Определение № 3936 от 21.10.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3936 гр. Варна, 20.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Мая Недкова мл. с. Ивелина Чавдарова като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20223100501983 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 266663/30.06.2022г., депозирана от В. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ......... и С. И. СТ.

– Пашова, ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, .........., действащи чрез пълномощниците си адв. Светла Шулева от ХАК и адв. К. Т. от ВАК, срещу Решение № 260287/26.05.2022г., постановено по гр. д. № 14640/2020г. по описа на ВРС, 21-ви състав, с което са отхвърлени предявените от въззивниците срещу С. А. П., ЕГН **********, с адрес: ....., общ. Силистра, обл. Силистра, ........., Р. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ......., А. Н.

А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ......., З. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ......., В. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ............ и Я. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ........, активно и пасивно субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че В. И. С., ЕГН ********** и С. И. СТ. – Пашова, ЕГН **********, са собственици при равни квоти от по ½ (една втора) идеална част за всяка една от тях на реална част с площ от 281 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ........, находящ се в гр. Варна, местност .., целият с площ от 5251 кв.м., номер по предходен план 3499, при граници – имоти с идентификатори:........ при граници на процесната реална част: ......... и останалата част от имот ........, на основание изтекла в полза на ищцата В. И. С. придобивна давност за периода 06.01.1989г. до депозиране на исковата молба в съда – 12.11.2020г., съответно 1 изтекла в полза на ищцата С. И. СТ. – Пашова придобивна давност за периода 28.01.1990г. до депозиране на исковата молба в съда – 12.11.2020г.

Първоинстанционното решение се оспорва с твърдения за необоснованост и неправилност. Изразява се несъгласие с извода на съда, че решение № 574/07.12.1998г. на Поземлена комисия – Варна, с което на наследниците на Георги И. Титев са възстановени земи в землището на гр. Варна, местност Галата, няма конститутивен ефект, доколкото не съдържа индивидуализация на имотите – предмет на същото и съотв. поради неприключилата реституционната процедура по отношение на тези имоти, давност за същите не може да тече. В тази връзка се сочи и противоречие в мотивите на съда, доколкото сам същият е приел, че „най – ранният момент, от който може да започне да тече давност, е именно от момента на постановяване на това решение на ПК – 07.12.1998г." Излага се, че съдът не е съобразил обстоятелството, че урегулирането с подробен устройствен план за населено място или за част от него след установяване на владение върху реална част от неурегулиран до тогава поземлен имот не спира и не прекъсва давността, като процесните имоти (този на ищците и този на ответниците) придобиват статут на урегулирани такива едва с приемането на ПУП - ПУР през 2010г., съгласно който същите са отредени за изграждането на „ПОЛИГОН", който и до днес не е реализиран. Сочи се, че при отнемането на процесната реална част с площ 281 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ........ (по предходен план), оставащата част от същия отговаря на минималните изискванията за лице и площ, а ако не бъде придадена тази част към имота на ищците, то последният остава маломерен и неотговарящ на изискванията на чл. 19 ЗУТ. Излага се, че от събраните по делото гласни доказателствени средства се установява категорично, че ищците са владели процесната реална част непрекъснато и необезпокоявано в продължение на повече от десет години всяка от тях, а в същото време липсват доказателства за това ответниците да са отблъснали и отнели фактическата власт върху имота, респективно да са установили своя фактическа власт и до този момент. Твърди се и допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, тъй като същият не е съобразил, че от един от ответниците – Р. Н. А. е налице признание на исковата претенция (заявено още в отговора на исковата молба и потвърдено пред съда в открито съдебно заседание), а от активно участвалите двама от тях в процеса – Я. И. С. и С. А. П. липсва оспорване и възражения по отношение на собствеността за имот № 5285, (а преди това № 3503), към който се иска да бъде придадена процесната реална част.

По изложените съображения се моли за отмЯ. на обжалваното решение и уважаване на исковите претенции, ведно с присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Я. И. С., чрез пълномощника си 2 адв. К. Р. от ВАК, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва като неоснователна и се моли за оставянето без уважение. Сочи се, че поземлен имот с идентификатор ........ е частна собственост на ответниците, възстановен с решение на ПК – Варна. Претендират се разноски.

Отговор на въззивната жалба е подаден в срок и от С. А. П., чрез адв. К. А. от ВАК, упълномощена от назначения за особен представител на страната адв. Димо Карл Милчев от ВАК, в който също се застъпва становище за неоснователност на жалбата и се излагат подробни съображения в тази насока. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.

Въззиваемите Р. Н. А., А. Н. А., З. Н. А. и В. И. В. не са депозирали отговор по въззивната жалба.

По допустимостта на обжалването:

Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на атакуваното решение на жалбоподателите.

Жалбата съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна.

Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена.

Страните се представляват от процесуални представители с права за въззивна инстанция.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

С въззивната жалба и депозираните отговори доказателствени искания не са направени.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №

266663/30.06.2022г., депозирана от В. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ......... и С. И. СТ. – Пашова, ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, .........., действащи чрез пълномощниците си адв. Светла Шулева от ХАК и адв. К. Т. от ВАК, срещу Решение № 260287/26.05.2022г., постановено по гр. д. № 14640/2020г. по описа на ВРС, 21-ви състав, с което са отхвърлени предявените от въззивниците срещу С. А. П., ЕГН **********, с адрес: ....., общ. Силистра, обл. Силистра, ........., Р. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр.

3

Варна, ......., А. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ......., З. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ......., В. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ............ и Я. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ........, активно и пасивно субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че В. И. С., ЕГН ********** и С. И. СТ. – Пашова, ЕГН **********, са собственици при равни квоти от по ½ (една втора) идеална част за всяка една от тях на реална част с площ от 281 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ........, находящ се в гр. Варна, местност .., целият с площ от 5251 кв.м., номер по предходен план 3499, при граници – имоти с идентификатори:........ при граници на процесната реална част: ......... и останалата част от имот ........, на основание изтекла в полза на ищцата В. И. С. придобивна давност за периода 06.01.1989г. до депозиране на исковата молба в съда – 12.11.2020г., съответно изтекла в полза на ищцата С. И. СТ. – Пашова придобивна давност за периода 28.01.1990г. до депозиране на исковата молба в съда – 12.11.2020г.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1983/2022г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.11.2022г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивниците да се връчи и препис от постъпилите писмени отговори на въззивната жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4