Протоколно определение № 559 от 17.04.2024, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 559 гр. Сливен, 15.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20242230101461 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Молителката – Р. А. М., редовно призована, се явява лично и с адв. С. И. С. от АК – Сливен, редовно упълномощен с пълномощно от 21.03.2024 г.

Ответникът – А. К. А., редовно призован, се явява лично и с адв. С. К., редовно упълномощен с пълномощно от 01.04.2024 г.

В залата присъства С.К. – социален работник в отдел „Закрила на детето“, определена със Заповед от 15.04.2024 г. на Директора на ДСП - Сливен.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът пристъпи към изясняване на фактическа обстановка по делото.

АДВ. С.: Поддържаме молбата на основанията изложени в обстоятелствената й част. Водим и моля да допуснете до разпит трима свидетели - Б.А.М. - брат на пострадалата, А.М.С. – баща на пострадалата и В.Б.С. – майка на пострадалата. С разпита на тези свидетели целим да докажем твърдяното от нас в исковата молба. На самия побой не са били свидетели, защото живеят в различни жилища, но на последиците от побоя са били свидетели, на 22.12.2023 г., тъй като пострадалата е отишла да живее при родителите си след изгонването й от ответника.

АДВ. К.: Оспорваме изцяло така входираната молба. Считаме, че изложените в 1 нея обстоятелства и факти не кореспондират с действителното фактическо положение.

Във връзка с това моля да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, а именно С.П. и К.Г. К.Г.е баща на моя доверител, живеят в едно и също домакинство, бил е в този период от време в къщата. С.П. ще свидетелства за обстоятелства, които са се случили след въпросната дата, на която се твърди, че е нанесен побой, във връзка с взаимоотношенията на ищцата с децата.

Съдът на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към ДОКЛАД по делото, както следва:

Производството е образувано по молба на Р. А. М., като моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че на 22.12.2023 г. спрямо нея от ответника е осъществен акт на домашно насилие, като издаде Заповед за защита по отношение на ответника, като бъдат наложени мерки за защита по чл. 5 ал.1 т.1, т.2, т.3, т.4, т.5 и т.6 от ЗЗДН, за срок от осемнадесет месеца.

В молбата молителката твърди, че от 2008 г. живее с ответника на съпружески начала в жилище на майката на А., находящо се в с. .................................. От съвместното им съжителство имали две деца – непълнолетната А.А.К., родена на 14.12.2009 г. и малолетния К. А. К., роден на 20.10.2012 г.

Твърди, че след като заживели заедно, на третия месец от съжителството им започнали и побоите, които й били нанасяни системно.

Последния побой, който й бил нанесъл ответника бил на 22.12.2023 г. около 22:00 часа вечерта, като повод за побоя бил това, че през деня я видял да пуши цигара.

Посочва, че същата вечер изчакал да заспят децата, след което я накарал да влезе в банята и затворил вратата. Първо я накарал да изяде недопушената цигара, която намерил в джоба на дрехите й. Тя се опитала, но после отказала, след което й нанесъл побой, като я пребил и насинил лявото й око. От виковете й се събудила дъщеря им А. и това я било спасило. Останала в жилището до сутринта на другия ден, когато А. я изгонил и й заповядал повече да не се връща там. Свидетели на побоя станали освен дъщеря й и нейните родители, при които се прибрала след нанесения й побой.

Твърди, че А. бил по природа ревнив и при най-малкото спречкване посягал да я бие. Показателен за това бил престоя им преди две години като работници на полето в Гърция, където системно я пребивал и й вземал всичките пари, които била изкарала.

Посочва, че към настоящия момент имало искова молба от А. К. А., с която искал да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата, да бъде определен режим на лични отношения между нея и децата и същата да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за децата в общ размер 800 лева.

Посочва, че след побоя и изгонването й от семейното жилище на 22.12.2023 г., 2 децата останали при ответника, който отказвал достъп до тях, както и всякакъв контакт между нея и децата.

За последната година това не била първата им раздяла и изгонване от семейното жилище от ответника. На няколко пъти си била тръгвала след скандал по негова вина и извършено по отношение на нея домашно насилие. На 27.11.2022 г. била приета по спешност в болница, тъй като след поредния побой, който ответникът й бил нанесъл, същата се нагълтала със сериозна доза успокоителни и невролептици.

Преди около две години ответникът упражнил физическо насилие и спрямо детето А., като я заплашил и отрязА.К.сивата й дълга коса, с която детето се гордеело, което наложило за дълъг период от време да ходи със забР.. Форма на насилие отрязване на косата, упражнил и спрямо нея през миналата 2023 г. Освен че отрязал косата й, ответникът й нанесъл побой и я изгонил от семейното жилище.

Сочи, че упражненото от ответника физическо и психическо насилие по отношение на нея и на детето им, побоите, които й бил нанасял в присъствието на двете деца, водели до основателен страх за нейния живот и живота на децата й.

Представя Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН в която декларира, че на посочената дата е извършен спрямо нея акт на домашно насилие от ответника.

В законоустановения срок отговор от ответника не е постъпил и не е изразено становище.

Производството е с правно основание чл. 8 от ЗЗДН, като в тежест на молителката е да докаже, че на посочената дата спрямо нея от ответника е осъществен акт на домашно насилие, подробно описан в молбата.

Въпреки, че към молбата е представена Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН съдът намира, че от молителката следва да бъдат ангажирани и други доказателства в подкрепа на твърденията й.

АДВ. С.: Нямам възражения по направения доклад и по разпределението на доказателствената тежест.

АДВ. К.: Нямам възражения по направения доклад и по разпределението на доказателствената тежест.

По доказателствата и на основание чл. 148 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото приложената към молбата Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

3

Съдът счита, че първо следва да изслуша децата на страните.

Съдът ОТСТРАНИ представители. от залата страните и техните процесуални

Съдът ВЪВЕДЕ в залата детето А. А.а и ПРИСТЪПИ към изслушването, й в присъствието на социалния работник С.К..

ДЕТЕТО А.К., ИЗСЛУШАНА КАЗА: Казвам се А.А.К., на 14 години съм. Не съм виждала нищо подобно, тя на 22-ри даже не беше в къщи, тя си замина на 21-ви декември още, замина при майка си и баща си. Не съм присъствала на побой от страна на баща ми към майка ми и да съм я спасила, не съм виждала нищо подобно. Те спореха, но не се е стигало до там да си посягат, баща ми да й посяга или да я удря.

СОЦИАЛЕН РАБОТНИК: Говорила съм с детето, каза, че майката сама си е тръгвала на 21-ви.

ДЕТЕТО А.К.: Никой нищо не ми каза, аз ги питах, не получих отговор нито от баща ми, нито от майка ми, не зная защо си тръгна. В момента не се грижи за мен майка ми. В момента живея при баща ми, брат ми също. Нищо подобно, нея я нямаше в къщи на 22-ри, тя на 21-ви си тръгна. Баща ни ни гледа, обръща ни внимание, ходим на училище. Преди да напусне дома, майка не ни обръщаше много внимание, поС.но ни повтаряше, че ние сме вече големи, че даже и да ни изостави, можели сме да се оправим сами.

СОЦИАЛЕН РАБОТНИК: И при разговора с брат й, долу горе децата казаха едно и също нещо. Според мен донякъде има и лоялност по отношение на родителя, който полага грижи за тях. Детето сподели, че първоначално са имали много приятелски отношения, дори с майката си споделяли за различни неща като примерно взаимоотношения с приятелки, с момчета. Попитах я по този повод, защо майка й е написала така, не можа да ми даде някакъв отговор, защото в молбата е описано, че баща й по отношение на нея й бил отрязал косата, но отрича.

ДЕТЕТО А.К.: Баща ми не ми е рязал косата, няма нищо такова.

СОЦИАЛЕН РАБОТНИК: Определят майка си като по-ината. Аз между другото с госпожата нямах контакт, защото тя беше в Гърция на сезонна работа, не съм се срещала с нея, разговаряла съм с децата и бащата, на майката гледна точка не мога да я изразя.

ДЕТЕТО А.К.: Не изпитвам страх от баща си по никакъв начин. Не ми е казвал какво да кажа пред съда, каза да кажем истината и това е, което казвам. Искам да кажа още нещо, преди две години, бях на 12 и майка ме подканваше да се омъжа за едно момче от нашето село със снаха си. Това момче е племенник на нейната снаха и започна да ми разправя как ако съм живяла при тях щеше да ми е по-хубаво. Аз й казах, че искам да продължа образованието си и ми каза това да не го казвам на баща 4 ми. След като тя си замина за Гърция преди почти четири месеца вече, аз споделих на баща ми. Уча в Хуманитарната гимназия, в осми клас съм, добри са оценките ми.

Съдът ИЗВЕДЕ от залата детето А.К., ВЪВЕДЕ в залата детето К. К. и ПРИСТЪПИ към изслушването му в присъствието на социалния работник С.К..

ДЕТЕТО К. К., ИЗСЛУШАН КАЗА: Казвам се К. А. К., в Чинтулово живея при баща ми. Майка беше в Гърция с любовника си, но дойде тук. Има мъж вече, но дойде за делото. В Гавраилово уча, имам медали по борба, републикански и международен шампион съм. Когато живееха заедно, майка ми беше по-агресивна, викаше поС.но, удряше ме, баща ми беше много по-мил, не ми викаше, не ме удряше.

Не съм присъствал на скандали между тях, не са се карали, не съм чул баща ми да я е бил. Мисля, че на 21-ви декември си тръгна от нас, защото тогава сестра ми А. ходи на рожден ден на свои приятели, затова помня датата. Нищо не каза, каза „излизам малко отвън да си взема нещо“ и не се е връщала от тогава, нито ни е търсила по социалните мрежи. Не зная с кого живее, но има любовник. Работиха преди с баща ми в Гърция. Тя беше в Гърция, сега си дойде си за делото и пак ще отива. Баща ми не е удрял майка ми, тя е много по-агресивна, вика поС.но.

СОЦИАЛЕН РАБОТНИК: Това, което казах и преди това, децата почти едно и също казаха. Казаха, че майката е била по-агресивна, даже има случка нещо я ядосал и майката се е нагълтала с хапчета. Имали са някакво спречкване с К., ама не се сеща за какво.

ДЕТЕТО К. К.: Не се сещам за какво нещо се скарахме, аз я бутнах и тя отиде и нагълта хапчетата. Баща ми беше на работа и като се върна я заведе в болница. Баща ми много добре се грижи за мен, води ме на училище, на тренировки.

СОЦИАЛЕН РАБОТНИК: Дори децата мислеха, че е дело за родителски права и аз за това им обясних, че не е затова, защото тръгнаха да казват, че искат да живеят при баща си.

Съдът ИЗВЕДЕ от залата малолетното дете К. К..

Съдът ОСВОБОДИ от залата социалния работник.

Съдът въведе в залата страните и техните процесуални представители.

На основание чл. 164 от ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И: