Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 280 от 23.10.2023, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 1007/2023
Вид
Решение № 280
Подписан
23.10.2023
В сила
10.01.2024
Състав
Галя Алексиева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Провадия, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20233130101007 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр.

Провадия с искане за настаняване на детето А. Д. Н. в семейството на роднини –баба по бащина линия – А. С. Н. за срок от три години, считано от влизане в сила на решението.

В молбата се твърди, че със заповед № ЗД/Д-В-П-036/07.08.2023г. на директора на ДСП – гр. Провадия спрямо детето А. е била прекратена предходно предприета мярка за закрила поради изтичане на срока й и отново е предприета такава, като детето е настанено за отглеждане в семейството на неговата баба по бащина линия.

Твърди се, че родители на детето са З. З. и Д. Н.. Със заповед № ЗД-Д-Пр-010042/30.05.2014г. на директора на ДСП Провадия, потвърдена с решение от 2014г. на ПРС, детето А. е било настанено в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия. Брат му И. Д. Н., също е бил настанен в тяхното семейство. На 22.07.2015г. дядото на децата по бащина линия е починал. С друга заповед № ЗД/Д-В-П-59/24.10.2017г. и поради влошаване хигиенно- битовите условия в дома на баба му, настаняването на детето при нея е прекратено и е предприета мярка- настаняване в приемно семейство- това на С.М. и Х.К..

Марката е била потвърдена с решение на ПРС за срок от една година.

Поради липса на възможност детето да бъде реинтегрирано в биологичното си семейство със заповед № ЗД/Д-В-П-004/18.01.2019г. на директора на ДСП- Провадия, детето отново е било настанено в същото приемно семейство- това на С.М. и Х.К. за срок от една година. Мярката е била потвърдена с решение на ПРС.

В продължение на няколко месеца бабата на детето А. Н. е ползвала социална услуга 1 за повишаване родителския си капацитет, положила е усилия и е успяла да осигури подходяща среда за отглеждане на децата А. и И. в семейството си. Това е дало основание и за издаване на заповед № ЗД/Д-В-П-023/09.03.2020г. за временно настаняване на детето при нея, която мярка е била потвърдена от съда с решение по гр.д. № 298/2020г. на ПРС, като детето е настанено при нея за срок от три години, който понастоящем се сочи да е изтекъл.

Посочва се, че майката на детето З. З. живее от години в чужбина и се е дезинтересирала от детето. Бащата е освидетелстван с ЕР на ТЕЛК и му е определена 60% степен на увреждане с водеща диагноза параноидна шизофрения. По данни на майка му, често е бил хоспитализиран в психиатрично отделение в гр. Варна.

В момента детето продължавало да живее в дома на баба си, където се чувствало сигурно и спокойно. Основните му жизнени потребности, тези от емоционална привързаност и внимание са задоволени. Здравословното му състояние е добро. Жилището, в което се отглежда е в добро техническо състояние, обзаведено и оборудвано според нуждите на семейството. Била ученичка в трети клас в СУ Христо Ботев с. *****. Брат му И. също бил настанен в семейството на баба си по бащина линия, която е изразила и съгласие да поеме грижите за двете деца.

Предвид невъзможността на родителите да полагат грижи за детето, твърди се че в негов интерес е настаняването му в семейството на неговата баба по бащина линия, която среда е най- близка до семейната.

В открито съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане”- гр. Провадия поддържа подадената молба.

Заинтересованата страна детето А., чрез назначения му особен представител адв. М., изразява становище за основателност на молбата.

Заинтересованите страни- З. Е. З. и Д. И. Н. , не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище.

Заинтересованата страна- А. С. Н. се явява.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано в неговата семейна среда, от биологичните му родители /чл. 25, ал. 2/. Настаняване извън семейството е предвидено в изключителни случаи и при положение, че важни причини налагат това, и е с оглед охрана на неговите интереси. Съгласно чл.25, ал.1, т.2 и 3 ЗЗДт, дете може да бъде настанено извън семейството в случаите, когато родителите без основателна причина, трайно не полагат грижи за него или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.

Детето А. Д. Н. е родено на 22.02.2013г. от родители З. Е. З. и Д. И. Н. .

С изрична декларация от 02.08.2023г. бабата му по бащина линия е заявила желание за настаняване внучка й А. в нейното семейство.

2

Изготвен е доклад от ДСП– Провадия, съгласно който: До м. април 2014г. детето е било отглеждано от родителите си, след което е бил настанено за отглеждане в семейството на своята баба по бащина линия. Временно, в периода 2017г.- 2019г. е било настанено в приемно семейство, доколкото в дома на баба му е констатирано влошаване на социалнобитовите условия. Тя е била насочена и е ползвала социална услуга за повишаване родителския си капацитет. От м.03.2020г. отново е поела грижите за двамата си внука. Г-жа Н. съжителства с г- н А. в къща в с. *****, състояща се от три стаи в добро техническо състояние и обзавеждане според предназначението им. Проявила е привързаност към детето А. и желание да полага грижи за отглеждането и възпитанието му. Детето е било настанено в семейството й през м.март 2020г. с решение по гр.д. № 298/2020г. на ПРС, когато тя и съжителстващият с нея мъж г-н А. са изразили желание и съгласие детето да бъде настанено за отглеждане в тяхното семейство. През учебната 2022/2023г. момичето е било ученичка във втори клас. Ползвала допълнителна подкрепа и ресурсно подпомагане, затруднявала се с усвояването на учебния материал. С детето работели ресурсен учител, психолог и логопед.

Била силно привързана към брат си И.. Имала приятелски кръг. Между А. и баба й е изградена силна емоционална връзка. Детето било привързано и към своята леля Ш.А., която живеела в чужбина и с която комуникирали по телефон и която често изпращала подаръци. Бащата комуникирал с детето, когато е в селото. През последните месеци, майката на децата, която живеела в чужбина също се интересувала от децата и разговаряла с тях по телефон. Детето се чувствало спокойно и сигурно в дома на баба си, която е демонстрирала загриженост, обич и привързаност към внуците си.

В о.с.з. бабата на детето потвърди желание и готовност да поеме цялостно грижите за внучката си. Полагала усилия по нейното възпитание и образование.

Исканата мярка за закрила – настаняване в семейство на близки е сред предвидените в чл. 4 ЗЗДт. и основателността на прилагането й е обусловена от предвидените в разпоредбата на чл. 25 ЗЗДт изчерпателно изброени в шест точки основания. Анализът на събраните по делото доказателства, формират извода на съда, че по отношение на детето И. са налице основанията, посочени в т. 2 на чл. 25 ЗЗД, а именно: родителите му трайно не полагат грижи за него. От друга страна, с оглед изискванията на чл. 28, ал. 4, изр. последно ЗЗДт и предвидената по чл. 26, ал. 1 ЗЗДт поредност при определяне на мерките за закрила на детето, съдът счита, че именно предложената от молителя мярка е най- подходяща за момчето с оглед възможността за отглеждането му в семейна среда и създалата се емоционална връзка между него и прародителя му по бащина линия. Бабата на детето г-жа Н. е изразила съгласие и желание да полага грижи за внучка си, като е създала с партньора си и предпоставки за обезпечаване необходимите битови условия за това. Поела е грижите, както за детето А., така и за брат й И. още през 2014г. Полаганите грижи за двете деца от 2020г., предприетите от нея действия по повишаване на родителския й капацитет през 2019г., категорично доказват, че г-жа Н. разполага с нужните мотивация и ресурс да покрива потребностите на детето А., а и на брат й И., осигурявайки им добри условия за развитие и възпитание.

3

При това положение, съдът намира, че предприетата от ДСП мярка за закрила на детето се явява адекватна такава.

Изцяло в интерес на детето е то да продължи да бъде отглеждано в тази семейна среда, в която се отглежда и неговия брат И.. Така ще бъдат най- адекватно задоволявани неговите потребности на този етап, с оглед възрастта му, както и ще бъде съблюдавано неговото правилно физическо и психическо развитие. Като мярка за закрила спрямо детето А. следва да бъде постановено настаняване му за отглеждане в семейството на неговата баба по майчина линия за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на решението.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА детето А. Д. Н., ЕГН ********** за отглеждане в семейството на неговата баба по бащина линия А. С. Н., ЕГН ********** с адрес с. ******, община ***** за срок от три години считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, на основание чл. 28, вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДт.

Решението подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването му не спира изпълнението, на основание чл. 30, ал. 3 от Закона за закрила на детето.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните, на основание чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила на детето.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________

4