Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 70 от 02.03.2026, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 1318/2025
Вид
Решение № 70
Подписан
02.03.2026
В сила
28.09.2026
Състав
ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Велико Търново, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИ. като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20254110201318 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят Ж. Л. Л. е обжалвал НП№ 25-1275-002730/03.09.2025 г . на началник сектор „ПП“ в ОДМВР-*** в частта, в която за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.

174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 1000 лева /511.29 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата си. Моли се съда наказателното постановление да бъде отменено в обжалваната част като незаконосъобразно. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител. С писмени възражения се заема становище за законосъобразност на наказателното постановление. В съпроводително жалбата писмо се прави възражение, относимо в случай на евентуални претенции за разноски от страна на жалбоподателя, за тяхната прекомерност с искане размерът им да бъде намален.

Жалбата е основателна. При служебна проверка на АУАН серия G A № 4427164/16.08.2025 г. и НП № 25-1275-002730/03.09.2025 г. на началник сектор „ПП“ в ОДМВР-*** съдът констатира, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Спазени са сроковете, формата и редът за издаването им.

1

АУАН и НП съдържат всички реквизити съответно в чл. 42, ал. 1, т.1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН.

Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 16.08.2025 г., около *** часа, в с. ***, на ул.

*** до дом **, полицейски патрул в състав – свидетелите Т. Д. Г. и А. А. И. забелязали опасно шофиране, застрашаващо участници в движението и пешеходци, от жалбоподателя Ж. Л. Л., управляващ л.а. „***“ с рег. № ********, чужда собственост. Жалбоподателят Л. бил спрян за проверка, която констатирала, че същият управлява автомобила без поставен обезопасителен колан; че този автомобил няма валиден годишен технически преглед; както и че водачът не носи със себе си свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС, част II. Жалбоподателят имал в себе си само документ за самоличност – лична карта. По време на проверката полицейските служители доловили мирис на алкохол. Жалбоподателят бил тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № *********, преминало последваща лабораторна проверка, при което в ***** часа била установена концентрация на алкохол в кръвта 0.85 на хиляда. Водачът признал, че е употребил алкохол. На жалбоподателя бил издаден Талон за изследване № ******/**.**.**** г. В този талон жалбоподателят собственоръчно отбелязал и се подписал, че избира да бъде изследван с медицинско и химическо изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. В талона бил отразен час на връчването му – **** часа и срок за явяване в посочено лечебно заведение, изписано със съкращение – „С.О.“ при МОБАЛ „Д-р Ст.Черкезов“-*** – до 90 минути от връчването на талона, т.е. до **** часа на 16.08.2025 г. Този срок от 90 минути бил преценен от контролния орган като достатъчен, тъй като последният счел, че разстоянието от с. *** до гр. *** е 27-28 км, както и с оглед на обстоятелството, че жалбоподателят си бил осигурил по време на провежданата полицейска проверка транспорт до лечебното заведение в лицето на свидетеля В. М. В.. На жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA № 4427164/16.08.2025 г. за нарушения по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП; чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и чл.5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. На жалбоподателя била съставена и ЗППАМ №

************/**.**.****г. по чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Около **** часа транспортът на жалбоподателя пристигнал на мястото на проверката.

Пътуването на жалбоподателя до гр. *** с осигурения транспорт отнело около 50-60 минути. 20-ина минути след жалбоподателя контролният орган потеглил за гр.*** и при пристигането си в града заварил жалбоподателя в сградата на РУ-***, в служба „КОС“. В този момент даденият на жалбоподателя 90-минутен срок все още не бил изтекъл. Актосъставителят Т.Д.Г. заявил на жалбоподателя, че може да даде кръвна проба в ЦСМП-*** при МОБАЛ „д-р Ст.Черкезов“ АД-***, а свидетелят А.А.И. – че може да стори това в „Спешно отделение“ към МОБАЛ „д-р Ст.Черкезов“ АД-***.

Жалбоподателят им отвърнал, че има още време за това.

Около 16.50 часа ОДЧ към ОДМВР-*** уведомил полицейския екип, че жалбоподателят се намира в ЦСМП-*** и желае да даде кръвна проба. ОДЧ 2 бил уведомен от ЦСМП-*** за присъствието на жалбоподателя в лечебното заведение. Полицейският екип посетил ЦСМП-*** и заварил на място жалбоподателя, на когото му било обяснено, че не може да му бъде взета кръвна проба, защото даденият му срок за явяване е изтекъл.

Актосъставителят

Т.Д.Г. съставил докладна записка рег.

№

************/19.08.2025 г., в която посочил, че след преглед на служебна тетрадка на Спешна помощ било установено, че жалбоподателят е пристигнал и се е записал в 16.40 часа и поради изтичане на времето за даване на кръвна проба в **** часа такава за химически анализ не му била взета.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът не даде вяра на показанията на полицейските служители в частта им, че в медицинската документация било отразено, че жалбоподателя се е регистрирал след определения в талона за изследване краен час за явяване в лечебното заведение. В тази им част показанията им се опровергават от писмените такива – писмо изх. № *******/17.11.2025 г. на директор на ЦСМП-*** и писмо изх. № ****/06.01.2026 г. на изпълнителен директор на МОБАЛ „д-р Ст.Черкезов“ АД-***. Съгласно писмо изх. № *******/17.11.2025 г. на директор на ЦСМП-*** жалбоподателят не бил вписан на 16.08.2025 г. в журнала за повиквания на ЦСМП-***, като е възможно същият да е посетил „Спешно отделение“ на лечебното заведение.

Съгласно писмо изх. № ****/06.01.2026 г. на изпълнителен директор на МОБАЛ „д-р Ст.Черкезов“ АД-*** жалбоподателят не е бил регистриран като преминал пациент в лечебното заведение и в информационната система няма данни да е посещавал същото на 16.08.2025 г. На следващо място, в показанията на свидетелите-полицейски служители се съдържа и противоречие къде, на кое място е следвало да се яви жалбоподателя за извършване на медицинско и химическо лабораторно изследване – в коя организационна единица – „Спешно отделение“ към МОБАЛ „д-р Ст.Черкезов“ АД-*** или ЦСМП при МОБАЛ „д-р Ст.Черкезов“ АД-***.

Съдът не даде вяра и на показанията на свидетеля В.М.В. в частта им, че жалобоподателят не е бил сам в автомобила, а заедно със сина си. В тази им част тези показания са изолирани и опровергани от взаимно допълващите се показания на свидетелите-полицейски служители, утвърждаващи че жалбоподателят е бил сам в автомобила си.

Въз основа на гореизложеното се налагат правни изводи за основателност на жалбата.

Жалбоподателят обжалва наказателното постановление само в частта по пункт 5-ти – за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, за което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 1000 лева /511.29 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Няма жалба в 14-дневния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в частта по пункт 1-4 от наказателното постановление, а именно в частта му, в която на жалбоподателя за: 1. Нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 3 лева /25.56 евро/; 2. Нарушение по чл.100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева /5.11 евро/; 3. Нарушение по чл.100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева /5.11 евро/; нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева /10.23 евро/.

Следователно наказателното постановление е влязло в сила в частта му по пункт 1-4 и не подлежи на последващ въззивен съдебен контрол в тази му част, както и в частта, имаща статистическо-отчетен характер, а именно по отношение на отнемането на 22 контролни точки на основание Наредба № Iз2539/2012 г. на МВР.

Приетото за установено и доказано не може да мотивира съда да приеме, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Това е така, защото жалбоподателят на 16.08.2025 г. в с. *** е управлявал процесния автомобил с концентрация на алкохол в кръвта, установена с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, а именно 0.85 на хиляда. След извършената проверка с техническо средство обаче жалбоподателят устно и писмено – чрез вписване в талона за изследване е декларирал, че желае да му бъде извършено медицинско и химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта като по този начин не е приел показанията на техническото средство. Жалбоподателят е пристигнал в гр. *** около 16.05 часа – 30 минути преди да изтече определеният му от контролния орган срок от 90 минути. Явил се е и се е намирал в лечебно заведение – ЦСМП при МОБАЛ „ Д-р Ст. Черкезов“ АД-***, находящо се териториално и физически на един и същ административен адрес със „Спешно отделение“ към МОБАЛ „ Д-р Ст. Черкезов“ АД-***. Жалбоподателят се е явил и е бил в ЦСМП-*** във времеви период – след 16.05 часа до и малко след 16.50 часа. Няма писмени доказателства жалбоподателят да се е явил в ЦСМП-*** след **** часа. След като се е явил в ЦСМП-*** пред медицински екип жалбоподателят заявил, че желае да даде кръвна проба. Няма доказателства да му е било разяснено безпротиворечиво както от полицейските служители, така и от медицински екип, че в талона обозначението „С.О.“ означава „спешно отделение“, както и че медицинското и химическо изследване следва да бъдат извършени в „Спешно отделение“, а не в ЦСМП-***. Жалбоподателят не бил записан в нито един от медицинските журнали на МОБАЛ „ Д-р Ст. Черкезов“ АД-***.

ЦСМП-*** уведомило ОДЧ към ОДМВР-***, че жалбоподателят е при тях и желае да даде кръвна проба. След 16.50 часа му било разяснено от пристигналите на място полицейските органи, че е пропуснал срока за явяване и медицинско изследване.

В съдържанието на НП фактически се твърди, че нарушението, свързано с управление на МПС след употреба на алкохол - 0,85 на хиляда е установено с техническо средство. Това алкохолно съдържание, установено с техническо средство се обосновава в НП и с фактически обстоятелства, изложени в докладна записка относно приложимост на разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Наредба №1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в 4 кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /наричана по-долу Наредбата/ без да е налице изрично посочване на хипотезата – неявяване в указания срок, регламентирана в този текст. Неприемането на показанията на техническото средство, изразено чрез изрично обективирано писмено и устно желание на жалбоподателя за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез извършване на медицинско и химическо лабораторно изследване и отиването на жалбоподателя в лечебното заведение обосновават приложимост на нормите на чл. 3а, т. 2 и чл. 6, ал. 4 от Наредбата. Ето защо изследването за евентуално наличие на съставомерна алкохолна концентрация е следвало да бъде извършено чрез реализация на заявеното от жалбоподател медицинско и химическо лабораторно изследване и спазване на разпоредбите на чл. 11 и следващите Наредбата.