Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 189 от 26.05.2022, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 292/2021
Вид
Решение № 189
Подписан
26.05.2022
В сила
11.01.2023
Състав
Пламен Борисов, Любка Милкова, Станислав Стефански

Цитирани разпоредби

  • чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.165 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.165 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.17 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.2 пр.5 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.38 ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Велико Търново, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Станислав Стефански

Любка Милкова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20214100500292 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С решение №260001/05.01.2021г., постановено по Гр.д.№3400/2019г. по описа на РС – Велико Търново,

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. АНЧ., с ЕГН **********, СН. М. М., с ЕГН ********** и М. М. АНЧ., с ЕГН **********, като наследници на М. И. А., починал на 12.01.2020г., против ЯНК. П. АНЧ., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 вр. чл.17 ал.1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №637, т.IV, рег.№3846, дело №294/2014г. на Диана Раднева, нотариус с район на действие – Районен съд Велико Търново, като привиден – прикриващ продажба, и за разкриване прикритата сделка, като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от Р. К. АНЧ., с ЕГН **********, СН. М. М., с ЕГН ********** и М. М. АНЧ., с ЕГН **********, като наследници на М. И. А., починал на 12.01.2020г., против Г.М. Милкова, с ЕГН **********, ЯНК. П. АНЧ., с ЕГН **********, Л. Н. АНЧ., с ЕГН **********, М. К. АНЧ., с ЕГН **********, Г. К. Т., с ЕГН ********** и Н. В. АНЧ., с ЕГН **********, искове с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС за изкупуване идеалните части от правото на собственост на ЯНК. П. АНЧ., с ЕГН **********, Л. Н. АНЧ., с ЕГН **********, М. К. АНЧ., с ЕГН **********, Г. К. Т., с ЕГН ********** и Н. В. АНЧ., с ЕГН **********, върху подробно описаните в диспозитива на съдебното решение процесни недвижими имоти в землището на 1 с.Полски Сеновец, при условията, описани в НА за дарение на недвижим имот №637, т.IV, рег.№3846, дело №294/2014г. на Диана Раднева, нотариус с район на действие РС – Велико Търново, в НА за покупко – продажба №638, т. IV, рег.№3850, дело №295/2014г. на Диана Раднева, нотариус с район на действие РС – Велико Търново, в НА за покупко – продажба №695, т.IV, рег.№4253, дело №332/2014г. на Диана Раднева, нотариус с район на действие – РС – Велико Търново, и в НА за покупко – продажба №344, т. II, рег.№1752, дело №107/2015г. на Диана Раднева, нотариус с район на действие – РС – Велико Търново, на основание чл.78 ал.3 ГПК осъжда ищците, като наследници на М. И. А., да заплатят на ответницата ЯНК. П. АНЧ. сумата от 500лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, както и да заплатят на ответницата Г.М. Милкова сумата от 740лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Против първоинстанционното решение изцяло в срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищците по делото Р. К. АНЧ., СН. М. М. и М. М. АНЧ., наследници на М. И. А., чрез пълномощника им адв.И.Б. – ВТАК, с която релевират оплаквания за неговата неправилност, като постановено в противоречие с материалния закон. Твърдят, че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие със закона е отхвърлил предявените иск по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД за установяване нищожността на Договор за дарение, обективиран в НА №637, т.IV, рег.№3846, дело №294/2014г. по описа на Нотариус Диана Раднева с район на действие ВТРС, като привиден договор, и иск по чл.17 ал.1 ЗЗД за установяване на привидната симулация. Сочи се, че съдът напълно необосновано е постановил, че по делото не са ангажирани никакви доказателства за наличие на относителна симулация, поради което е отхвърлил иска с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД и иска по чл.17 ал.1 ЗЗД като неоснователни. Твърди се, че е допуснато и съществено процесуално нарушение, тъй като съдът не е обсъдил установените по делото обстоятелства в тяхната взаимна връзка и значение. Излагат се съображения, че съгласно константната практика на ВКС, няма пречка симулацията да бъде разкрита и на базата на косвени доказателства, ако те разгледани и преценени в своята съвкупност, водят до единствен и несъмнен извод за наличие на такава. Твърдят, че събраните по делото и описани във въззивната жалба косвени доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, обосновават в достатъчна степен извод, че процесният договор за дарение, обективиран в НА №637, т.IV, рег.№3846, дело №294/2014г. по описа на Нотариус Диана Раднева с район на действие ВТРС, е симулативен, като прикриващ действителното съглашение за покупко – продажба.

Сочат, че привидността на договора от 11.11.2014г., като прикриващ действително съглашение за покупко – продажба, се установява от съвкупна преценка на следните доказателства: признатият факт от Я.А. в пълномощно от 07.11.2014г. с рег.№7290 и рег.

№7291, том 3, №15 по описа на Нотариус Веселина Връблянска с район на действие РС град София, че е продала своите ид. части; декларацията й, че е получила продажната цена и поемането на задължение за изплащане на неустойка в двоен размер на продажната цена; наличието на съсобственост върху недвижимия имот, препятстващ извършването на продажбата без уведомяването и предлагането за изкупуване на другия съсобственик;

2 обстоятелството, че непосредствено след дарението на минимална част от имота, за което не е необходимо уведомяване на съсобственика, е извършена друга сделка – явна покупко – продажба, а сделките не са извършени в обратен ред; обстоятелството, че липсват каквито и да било данни въззиваемите, страни по договора за дарение, да се познават или да имат близки отношения, които житейски да обосноват дарствено намерение. По изложените аргументи считат, че следва да се приеме, че договорът за дарение от 11.11.2014г. е нищожен като привиден и тъй като договорът за дарение е сключен в предвидената от закона форма, то прикритата сделка – покупко – продажба е валидна и на основание чл.17 ал.1 ЗЗД се прилагат правилата относно прикритото съглашение, което обуславя основателност и на предявеният иск по чл.17 ал.1 ЗЗД за установяване на привидната симулация и обявяване за действителен договор за покупко – пордажба с предмет -1/20 ид. ч. от процесните имоти, сключен между продавача Я.А., действаща чрез своя пълномощник Ангел Лалов, и купувач – Габриела Милкова. Излагат, че при уважаване на иска по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД и иска по чл.17 ал.1 ЗЗД и сбъдване на вътрешно - процесуалното условие, поддържат и предявените искове по чл.33 ал.2 ЗС, като излагат доводи за тяхната основателност. Твърдят, че с оглед нищожността на договора за дарение от 11.11.2014г. като привиден, Габриела Милкова не е станала съсобственик на процесните имоти въз основа на посочения договор за дарение, а въз основа на прикритата покупко – продажба, няма спор, че липсва покана до наследодателя на въззивниците и първоначален ищец – М. А. по чл.33 ал.1 ЗС, исковете по чл.33 ал.2 ЗС са предявени в рамките на преклузивният двумесечен срок по чл.33 ал.2 ЗС от узнаване на продажбата - 21.09.2019г., следователно прикритият договор за покупко – продажба, както и сключените впоследствие договори за продажба с останалите съсобственици /Я.А., Л.А., М.А., Г.Т. и Н.А./, са извършени в противоречие с изискванията на чл.33 ал.2 ЗС и е налице възможност на въззивниците да изкупят дела на горепосочените въззиваеми страни от подробно описаните в ИМ недвижими имоти по реда на чл.33 ал.2 ЗС, като изкупуването следва да е при същите условия и на цените, посочени в нотариалните актове. Молят съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове, предмет на делото. Претендират съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ЯНК.

П. АНЧ., чрез пълномощника й адв.Д. Ц. – ВТАК, ответник по предявените иск по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД, иск по чл.17 ал.1 ЗЗД и иск по чл.33 ал.2 ЗС за изкупуване от страна на ищците на 1/20 ид.ч. от недвижимите имоти, предмет на Договор за покупко – продажба, сключен между ЯНК. П. АНЧ., чрез пълномощника си Ангел Бойков Лалов, като продавач, и Г.М. Милкова, като купувач, обективиран в НА №637, т. IV, рег.№3846, дело №294/2014г. по описа на Нотариус Д. Раднева с район на действие ВТРС, с който моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло като валидно, допустимо, законосъобразно и правилно, по съображения, развити в отговора на жалбата. Оспорва съжденията на въззивниците, че от всички косвени доказателства, събрани по делото, се стига до извода, че Я.А. е признала, че е продала своята 3 част и че е получила продажната цена за нея. Твърди, че при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не е доказано в условията на пълно и главно доказване, че с дарението е прикрита друга сделка – покупко – продажба. Твърди, че към момента на предявяване на иска е изтекъл преклузивният срок по чл.33 ал.2 ЗС за потестативното право на изкупуване на ищците, като свидетелските показания, че ищците са узнали на 21.09.2019г., са противоречиви, поради което не следва да се кредитират. Претендира съдебни разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Г. МЛ. Р., чрез пълномощника й адв.Н. К. от ВТАК, ответник по всички предявени искове, предмет на делото, с който моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло като валидно, допустимо, законосъобразно и правилно, по съображения, развити в отговора на жалбата. С писмения отговор претендира направените разноски във въззивното производство.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не са постъпили писмени отговори на въззивната жалба от другите насрещни страни – ответниците Л. Н. АНЧ., М. К. АНЧ., Г. К. Т. и Н. В. АНЧ..

Поради настъпила в хода на въззивното производство смърт на въззиваемата страна Г. К. Т. и на основание чл.227 ГПК с определение от 21.07.2021г. в ЗЗ са конституирани като въззиваеми страни в производството /като ответници по предявения иск по чл.33 ал.2 ЗС за изкупуване на 1/5 ид.част от недвижимите имоти, предмет на договора за покупко – продажба, обективиран в НА №695, т.IV, рег.№4253, дело №332/2014г. на Нотариус Диана Раднева с район на действие ВТРС/ – М. АНДР. ЯБ. и Ц. АНДР. Т., в качеството им на законни наследници на починалата въззиваема страна Г. К. Т., починала на 12.03.2021г.

В СЗ въззивниците М. М. АНЧ., СН. М. М. и Р. К. АНЧ., чрез пълномощника си адв.И.Б. от ВТАК, поддържат въззивната жалба на изложените в същата основания и молят да бъде уважена. Претендират разноските по делото, като за направените във въззивното производство представят списък по чл.80 ГПК.

В СЗ въззиваемата страна Г.М. Милкова /Р./, чрез пълномощника си адв.Н.К. от ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. първоинстанционното решение потвърдено като правилно. Не претендира разноски за въззивното производство.

В СЗ въззиваемата страна ЯНК. П. АНЧ., чрез пълномощника си адв.Д.Ц. от ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. първоинстанционното решение потвърдено като правилно. Не претендира разноски за въззивното производство.

В СЗ въззиваемите страни Л. Н. АНЧ. и Н. В. АНЧ., редовно призовани чрез назначения им особен представител адв.В.Г. – ВТАК, не се явяват, не се представляват от особения представител и не вземат становище по въззивната жалба.

4

В СЗ въззиваемата страна М. К. АНЧ., редовно призована по реда на чл.41 ал.2 ГПК, не се явява, не се представлява.

Въззиваемите страни М. АНДР. ЯБ. и Ц. АНДР. Т., в качеството им на законни наследници на починалата въззиваема Г. К. Т., редовно призовани, не се явяват, не се представляват.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: