Решение № 3982 от 23.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3982 гр. София, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г.К. при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело № 20221110201492 по описа за 2022 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 279 от 07.12.2021 г., издадено от директора на СДВР, с което на В. И. А. е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 209 А, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ).

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

АНО, редовно призован, чрез своя процесуален представител – юрк.

Д.И., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира и присъждането на разноски по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства съображенията на страните, приема за установено следното: и

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

На 13.11.2021 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на 1 административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата около 09:50 часа, в гр. София, на закрито обществено място перон 2 на метростанция „Орлов мост“, не е поставил защитна маска на лицето си, за еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата, в условията на обявена в Република България извънредна противоепдемиологична обстановка с Решение № 325/2020 г. на Министерски съвет и удължена с Решение № 395/28.04.2021 г. на МС на Република България, като на основание чл. 63, ал.

4 от ЗЗ, със заповед № РД-01-743/31.08.2021 г., I, т. 7, според която всички лица, които се намират в закрити обществени места, в т.ч. … метростанции… и други, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение № 3 – нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4, вр. чл. 63а, ал. 1 от ЗЗ, вр. раздел I, т. 7 заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушенията, на основание чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 300 лева, за нарушение на нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4, вр. чл. 63а, ал. 1 от ЗЗ, вр. раздел I, т. 7 заповед № РД01-743/31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването.

Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност.

Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските показания и писмените доказателства по делото.

От показанията на свидетеля В. Л. (л. 45 от делото), както и от писмените доказателства (л. 18 от делото) се установява, че на процесните време и място, жалбоподателят се е намирал на закрито обществено място 2 метростанция и е бил без маска за лице, въпреки, че такава е следвало да има поставена, по такъв начин, че да покрива носа и устата му, като въпреки настояванията на полицейския служител, той не си е поставил такава.

Посочените доказателствени източници са логични, обективни, непротиворечиви, и кореспондиращи помежду си, поради което и съдът ги кредитира като достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

Нарушението е било конкретизирано по време и място, както в АУАН, така и в НП, а наред с това са били посочени всички негови съставомерни признаци, като са били подробно описани и нарушените разпоредби.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна страна, нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4, вр. чл. 63а, ал. 1 от ЗЗ, вр. раздел I, т. 7 заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването, като не е поставил защитна маска на лицето си, за еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата, в условията на обявена в Република България извънредна противоепдемиологична обстановка с Решение № 325/2020 г. на Министерски съвет и удължена с Решение № 395/28.04.2021 г. на МС на Република България, като на основание чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, със заповед № РД-01-743/31.08.2021 г., I, т. 7, според която всички лица, които се намират в закрити обществени места, в т.ч. … метростанции… и други, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение № 3. И като не е имал поставена защитна маска на лицето си, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

От доказателствата по делото се установи, че жалбоподателят въобще не е имал никаква маска, въпреки че е бил на закрито, поради което 3 възражението му, че се е закашлял и затова си е свалил за малко маската се опровергава от доказателствата по делото, поради което именно се явява неоснователно.

Нарушението е извършено от жалбоподателя с форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, и е целял неговото извършване. С оглед на това, че се касае за „формално” нарушение (такова „на просто извършване”) не е необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца за общественоопасните последици на деянието.

При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО е наложил предвиденото в санкционната част на нормата наказание, в предвидения от закона минимален размер и не може да бъде допълнително намалявано от настоящата инстанция.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (по делото не са установени, нито многобройни, нито е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, които да сочат на нетипично ниска обществена опасност на нарушителя или на извършеното нарушение), както и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.

С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление, като правилно - законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.

Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото, както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 279 от 07.12.2021 г., издадено от директора на СДВР, с което на В. И. А. е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 209 А, ал. 1 от Закона за здравето.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН, В. И. А. с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на СДВР, сума в размер на 80 лева, дължими за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5