Решение № 6152 от 09.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6152 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Д , в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Мария Г. Илиева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20261100508506 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД-длъжник по изп.д.№ 20268510401995 по описа на ЧСИ М.П. срещу постановление, обективирано в съобщение изх.№ 46527 от 12.06.2026 г., с което ЧСИ е отказал да намали приетите разноски за адвокатски хонорар, както и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, като излага доводи, че освен сезирането на съдебния изпълнител за образуване на изпълнително производство, в което бланкетно е посочен начинът на изпълнение-налагането на запор, и изпращане на покана за доброволно изпълнение не са извършени други изпълнителни действия от името и за сметка на взискателя, които да бъдат подведени под хипотезата на чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.Твърди, че възлагането в тежест на длъжника на разноски за бъдещи действия предвид предсказуемия развой на производството, характеризиращо се с липса на фактическа и правна сложност, е недопустимо.Поддържа, че обстоятелството, че процесуалният представител на взискателите е депозирал отговор на възражението, е ирелевантен за дължимостта на възнаграждението по чл.10, т.2 от 1

Наредбата.Жалбоподателят излага твърдения, че в случая се касае за длъжник, който е сред т.н. „сигурни платци“ предвид обстоятелството, че собственик на дружеството е Столична община и със самото сезиране на съдебния изпълнител и образуване на производството се изчерпва процесуалната дейност на упълномощения представител на взискателя.В този смисъл поради липсата на правна и фактическа сложност на делото претендираното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно.Като допълнителен аргумент жалбоподателят твърди, че дължимите суми са изцяло доброволно заплатени още в срока за доброволно изпълнение и за взискателя отпада необходимостта от предприемане на каквито и да било действия, насочени към удовлетворяване на вземането, доколкото длъжникът със своето процесуално поведение не е дал повод за обратния извод.По отношение на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ твърди, че разноските по изпълнението, представляващи приетия за събиране адвокатски хонорар, не са част от предмета на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист.Моли съда да отмени постановлението за разноски от 12.06.2026 г. по изп.д.№ 20268510401995 по описа на ЧСИ М.П. и да намали размера на приетото адвокатско възнаграждение до минималния такъв от 101,28 евро, както и размера на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

Ответникът по частната жалба- „Марив консулт“ ЕООД оспорва същата.Твърди, че на адвоката е възложено извършването както на правни действия по образуването на изпълнителното производство, така и на всякакви правни действия в хода на това производство, които имат за цел удовлетворяване на паричното вземане, тъй като това е предметът на защитата по делото, в т.ч. да следи за движението на делото, да подава молби, да сочи способи за принудително изпълнение при липса на доброволно такова, да получава документи и книжа, да изготвя становища и възражения.Твърди, че процесуалният представител на взискателя освен подаването на молба за образуване на делото е извършил и действия по процесуално представителство, защита и съдействие, като е получавал за него съобщения и книжа по делото и е следил за движението на делото, изготвил е становище по възражението на длъжника, както и писмени възражения срещу жалбата.Изразява становище, че размерът на претендираното възнаграждение от 150 евро не е прекомерен съобразно фактическата и правна сложност на производството и факта, че изпълнението е за парично вземане.Оспорва 2 твърдението на жалбоподателя, че той представлява сигурен платец, тъй като същото не отговаря на публично оповестените данни относно неговото финансово състояние.Твърди, че таксата по т.26 ТТРЗЧСИ следва да е изчислена върху сбора от размера на адвокатското възнаграждение и сумата, за която е удостоверено правото на принудително изпълнение.Моли съда да остави без уважение частната жалба.

ЧСИ М.П. излага мотиви за неоснователност на жалбата, тъй като в случая на адвоката е възложено извършването на правни действия не само по образуването на изпълнителното производство, но и по хода на същото.Твърди, че обемът на работата на процесуалният представител на взискателя и вида на действията, са неизвестни към момента на сключване на договора за правна помощ.По отношение на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ излага твърдения, че със забележка № 4 към чл.26 от тарифата от размера на паричното вземане са изключени само авансовите такси, не и другите разноски, сред които е и платеното адвокатско възнаграждение, което се включва както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл.83, ал.1 ЗСЧИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т.26 ТТРЗЧСИ.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително № 20268510401995 по описа на ЧСИ М.П. е образувано на 13.05.2026 г. по молба на „Марив консулт“ ЕООД против „Топлофикация София“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 08.05.2026 г. по гр.д.№ 12780/24 г. на РС-Пловдив за присъдени разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 204,53 евро.С молбата взискателят е възложил на ЧСИ на основание чл.18 ЗЧСИ да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и др., да определя начина на изпълнението.

Към молбата е приложен изпълнителен лист от 08.05.2026 г. по гр.д.№ 12780/24 г. на РС-Пловдив, ГО, IV граждански състав за осъждане на „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на „Марив консулт“ ЕООД сума в размер на 204,52 евро-разноски за адвокатско възнаграждение.

Представени са и пълномощно и договор за правна защита и съдействие с договорено адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на взискателя в размер на 150 евро, платено в брой при подписване на договора.

На 13.05.2026 г. ЧСИ е изпратил до длъжника покана за доброволно 3 изпълнение с посочен размер на дължими разноски за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство в размер на 150 евро и 86,37 евро такса по т.26 ТТРЗЧСИ.Липсват данни за датата на връчване на поканата.

На 13.05.2026 г. ЧСИ М.П. е издал постановление за разноски, в което е посочил размер на адвокатското възнаграждение 150 евро, а на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ-за изпълнение на парично вземане-42,54 евро.

На 18.05.2024 г. длъжникът е подал възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение, посочено в поканата за доброволно изпълнение и е поискал същото да бъде намалено на 102,26 евро съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. и на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ, като същата се определи без включване на адвокатското възнаграждение в материалния интерес, върху който се начислява таксата.

С разпореждане, обективирано в съобщение с изх.№ 46527/12.06.2026 г.

ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение и на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.

Частната жалба срещу разпореждането от 12.06.2026 г. е подадена на 26.06.2026 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.Частната жалба се подава в 2-седмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи-от деня на съобщението /чл.436, ал.1 ГПК/.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съгласно т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2.

Съдът намира, че в случая не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя по чл.10, ал.1, т.2 от цитираната наредба, тъй като освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, в която взискателят следва да посочи способи за 4 изпълнение съгласно изискванията на чл.426, ал.2 ГПК, същият не е извършил други действия, които да са насочени към извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането.

Настоящият съдебен състав счита, че при определяне на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ следва да се включи и размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя.Съгласно цитираната разпоредба пропорционална такса се събира върху събраната сума.Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК , поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.Направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство се включват както в понятието „материален интерес" по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума" по смисъла на т.26 от ТТРЗЧСИ /която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие - чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ / и следва да се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ за разлика от авансовите такси по изпълнението /Р 278/25.06.2012 г., гр.д.№ 414/12 г., IV ГО на ВКС/.

Поради изложените съображения обжалваното разпореждане следва да се отмени в частта, с която ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя, като същото се намали до размера на 102,26 евро с оглед разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/04 г.В останалата част частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Намаляването на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ е последица от намаляването на размера на адвокатското възнаграждение и следва да се определи от ЧСИ.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление, обективирано в съобщение с изх.№ 46527 от 12.06.2026 г. по изп.д.№ 20268510401995 по описа на ЧСИ М.П. в частта, с 5 която е оставена без уважение молбата на длъжника „Топлофикация София“ ЕАД за намаляване на адвокатския хонорар на пълномощника на взискателя, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя по изп.д.№ 20268510401995 по описа на ЧСИ М.П. от 150 евро до размера на 102,26 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Топлофикация София“ ЕАД в останалата част, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6