Решение № 59 от 21.07.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Варна , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана В. Джамбазова

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20213000500207 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на АЛ. ЕМ. Г. и Аб. Ал. З. против решение № 146/07.12.2020г. на ОС - Разград, постановено по гр.д. № 173/2020г., с което въззивниците са осъдени да заплатят солидарно на Б. Н.

Х., М. АЛ. М., АЛ. АЛ. М., ЕЛ. М. Х. и С. АЛ. М. суми в подробно посочени в решението размери на всеки един от ищците, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на А.М.Х.., настъпила на 22.07.2015г., виновно причинена от ответниците, за което същите са осъдени с влязла в сила присъда по НОХД № 244/2016г. на ОС – Разград.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, основани на доводи за неправилни изводи на съда за доказаност на претърпените от ищците болки и страдания, техния интензитет и отношенията им с убития. Оспорват се и размерите на присъдените 1 обезщетения като завишени. Сочи се също така, че исковете са погасени по давност. Иска се от настоящата инстанция да отмени изцяло първоинстанционното решение.

В срока по чл.263 ГПК са постъпили писмени отговори, с които въззиваемите Б. Н. Х., М. АЛ. М., АЛ. АЛ. М., ЕЛ. М. Х. и С. АЛ. М. оспорват жалбата като неоснователна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл.45 ЗЗД.

В исковата молба на въззиваемите Б. Н. Х., М. АЛ. М., АЛ. АЛ. М., ЕЛ.

М. Х. и С. АЛ. М. са изложени твърдения, че с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 244/2016г. на ОС – Разград въззивниците АЛ. ЕМ.

Г. и Аб. Ал. З. са признати за виновни в това, че като съизвършители и в съучастие с неустановени лица са нанесли побой на А.М.Х.. и причинили смъртта на същия, настъпила по особено мъчителен начин, което деяние е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.3 и 4 вр. чл.115 вр. чл.20 НК са осъдени на лишаване от свобода. Посочено е, че убитият е живеел на семейни начала с първата въззиваема, от което съжителство са родени децата М. АЛ. М., АЛ. АЛ. М., а другите две въззиваеми са съответно сестра и майка на А.Х... Твърди се, че от смъртта на родственика им са претърпели неимуществени вреди – същият бил много грижовен баща и съпруг, грижил се и за майка си и сестра си, всички изключително трудно понесли загубата му, като и към днешна дата продължават да страдат, останали без морална и финансова грижа и подкрепа, детето М. бил изключително привързан към баща си, станал и свидетел на побоя. С оглед на това са предявени и исковете за осъждане на ответниците, в условията на солидарност, да заплатят обезщетения за претърпените неимуществени вреди в размер на по 120 000 лева за всяко едно от децата М. АЛ. М. и АЛ. АЛ. М., 60 000 лева в полза на Б.Х., 20 000 лева на Е.Х. и 30 000 лева на С.М., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на непозволеното увреждане – 22.07.2015г. до окончателното им изплащане.

2

В срока по чл.131 ГПК исковете са оспорени с възражения за тяхната неоснователност.

Въззивникът А.Г. оспорва твърденията по исковата молба за близки семейни отношения и че всички са били издържани от увредения. Счита, че право на обезщетение имат само най-близките родственици, както и че претендираните размери за завишени.

Въззивникът А.З. оспорва исковете с възражения, основани на твърдения за липса на виновно поведение от негова страна в събитието, при което е настъпила смъртта на А.Х... Счита претендираните обезщетения за прекомерни.

По съществото на спора, съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания, становищата на страните и въз основа на доказателствата по делото и приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Основателността на предявените искове предпоставя установяването на елементите от фактическия състав на нормата на чл.45 ЗЗД – виновно противоправно поведение от ответниците, в резултат на което да е настъпила смъртта на родственика на ищците, претърпени от последните неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от загубата на увреденото лице и които вреди е справедливо да бъдат възмездени съобразно задължителните разяснения за кръга на лицата, имащи право на обезщетение, дадени в ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

В настоящия случай въпросът относно извършеното от въззивниците непозволено увреждане е разрешен с влязлата в сила присъда по НОХД № 244/2016г. на ОС – Силистра, потвърдена с решение на АпС – Варна по ВНОХД № 181/2019г. и решение на ВКС по КНД № 86/2020г. На основание чл.300 ГПК същата е задължителна за гражданския съд по въпросите относно дееца, вината и противоправното му поведение, както и относно резултата от деянието /предвид характера на извършеното престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 и 4 вр. чл.115/ - на 22.07.2015г. А.Г. и А.З. като съизвършители и в съучастие с неустановени лица са нанесли побой на А.М.Х.. и умишлено причинили смъртта на същия, настъпила по особено мъчителен начин, което 3 деяние е извършено с особена жестокост.

Не е спорно, а това е установено и от приетите по делото писмени доказателства – удостоверения за раждане, че въззиваемите М. АЛ. М., р.

01.06.2009г. и АЛ. АЛ. М., р. 01.09.2014г. са деца на убития Х., а въззиваемата Б.Х. е тяхна майка. Видно от удостоверение за родствени връзка въззиваемата С.М. е негова майка, а Е.Х. - сестра.

Съгласно неопроверганите показания на св.С.Я. Б.Х. и А.Х.. са живеели на семейни начала от 2007-2008г., в дома на родителите му и заедно с децата си. В същия дом са живели майка му и сестра му Е.. Свидетелят сочи също така, че Х. се грижил за семейството си, често работил в чужбина, от където пращал пари, майка му също понякога работила, в семейството не е имало скандали, всикчи тежко понесли смъртта. След инцидента през 2015г. негови приятели оказвали материална помощ на съпругата и децата му, впоследствие Б. и децата отишли да живеят в друго населено място, в дома на майка й, а към настоящия момент същата е в Германия. От коментираните показания се установява също така, че по-голямото дете е пряк свидетел на събитието, при което е бил убит баща му, било уплашено, впоследствие отказвал да ходи в селото на баща му, защото се страхувал.

С цитираното по-горе ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС се приема, че освен посочените в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., по изключение легитимирано е и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В този смисъл лицата, които имат право на обезщетение се определя по справедливост, с оглед действителните им отношения с починалия, характеризиращи се като особено близки и трайни житейски отношения, поради които смъртта му, причинена от непозволеното увреждане е причинила значителни по интензитет болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Относно активната материалноправна легитимация на роднините от т.нар. разширен кръг /братя, 4 сестри, внуци, баба, дядо/ е посочено, че макар в традиционните за българското общество семейни отношения те да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, присъждането на обезщетение в тяхна полза е възможно само по изключение - ако докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността им с починалия е станала толкова силна, че те търпят от смъртта му морални болки и страдания над обичайните /нормално присъщите/ за съответната родствена връзка и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи само на най-близките на починалия.

Концепцията на соченото тълкувателно решение е доразвита в практиката на касационната инстанция, приемаща, че обезвредата за настъпили неимуществени вреди при загубата на близък от разширения семеен кръг е основателна при конкретни житейски ситуации, в резултат на които е създадена особено силна привързаност, тъй като отношенията помежду им са били със съдържание, наподобяващо връзката родител – дете – напр. при отглеждането на внук от баба/дядо поради болест на родителя, работа в чужбина или друга обективна пречка за родителите да полагат грижа в пълен обем, при взаимни грижи между братя и сестри, израснали без родители или при невъзможност/неполагане на грижи от родителите /Определение № 246 от 11.05.2021г. на ВКС по т.д. № 1882/2020г., II т.о., ТК;

Решение № 17 от 16.03.2021г на ВКС по т.д. № 291/2020г., II т.о., ТК;

Решение № 372/2019г. по т.д. № 1199/2015г., ІІ т.о на ВКС; Решение № 92/2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС и др./.

Конкретните житейски ситуации са многобройни и не могат да бъдат посочени изчерпателно, но общото при всички тях е, че именно създадените поради тяхното проявление отношения между родствениците се характеризират с особена привързаност, надхвърляща обичайната за съответната родствената връзка и поради която привързаност смъртта на единия от тях е причинила значителни по интензитет неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени. Ето защо, при направата на извода дали е налице изключителност, обосноваваща правото на обезщетение следва да се отчита и традиционно установения в българското общество характер на семейните отношения между родствениците от този кръг, изразяващи се в 5 взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.

Отнесени към настоящия казус тези постановки безспорно легитимират въззиваемите М. АЛ. М., АЛ. АЛ. М. и С. АЛ. М. като лица от най-близкия родствен кръг, които са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди /ППВС № 4/1961г./. Първите двама са низходящи на убития, а третата е негова майка.

По см. на ППВС № 5/1969г. в кръга на легитимираните е и съжителстващата на семейни начала въззиваема Б.Х.. Отчитайки родствената връзка и установеното от коментираните по-горе свидетелски показания относно отношенията в семейството и отражението на смъртта на техния съпруг/баща/син, съдът намира, че същите безспорно са претърпели неимуществени вреди – болка, душевни страдания от загубата на техния близък, на когото са разчитали в морален и финансов аспект. Загубата е необратима - децата са лишени от родителската грижа и подкрепа на своя баща, едното от тях е било пряк свидетел на инцидента, което, при отчитане на възрастта му, се е отразило върху неговото психо-емоционално състояние /според свидетеля детето се страхува и не желае да посещава населеното място, където са живеели към датата на инцидента/, а по-малкото никога няма да има спомени от своя баща; въззиваемата Б.Х. е загубила своя спътник в живота, даващ й морална и материална опора; въззиваемата С.М. е преживяла най-тежката болка за един родител – загубата на дете.

Твърденията на въззивника А.Г., че между убития и въззиваемите не се съществували близки отношения не са доказани. Обстоятелството, че А.Х.. е работил и в чужбина не е такова, което да прекъсне връзката на обич, уважение и близост със семейството му.

Така претърпените вреди от тези въззиваеми следва да бъдат обезщетени, като настоящият състав намира, че претендираните и присъдени за всеки един от тях суми /по 120 000 лева за всяко едно от децата, 60 000 лева за съпругата и 30 000 лева за майката/ са в границите на справедливите по см. на чл.52 ЗЗД обезщетения. Тези размери отчитат всички относими и установени по делото конкретни фактически обстоятелства, обуславящи справедливото възмездяване на претърпените неимуществени вреди – степента на родствената връзка, отношенията между всеки един от тях и 6 убития, възрастта на последния /26 години към датата на деликта/ и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му, характера и продължителността на душевните болки и страдания, общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата, както и обществено-икономическата конюктура към момента на увреждането /относимо към последното съгласно съдебната практика е размерът на минималната работна заплата към датата на увреждането/.