Определение № 1216 от 20.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1216 гр. Благоевград, 20.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Милена Каменова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500610 по описа за 2026 година

Производството е образувано по частна жалба, подадена от П.С., ООД чрез адв. К. Л. срещу Определение № 401/17.4.2026 г., постановено по ч.гр.д.

№ 305/2026 г. по описа на РС – Гоце Делчев, с което е обезсилена изцяло Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 180 от 09.03.2026 г., издадена по ч.гр.д. № 305/2026 г. по описа на РС – Гоце Делчев.

Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно. В тази връзка сочи, че разпореждането, с което му се указва като заявител да вземе становище, му е връчено през ЕПЕП и отворено на 21.4.2026 г. Не е ясно защо съдът е приел, че съобщението е връчено с изращането му на 14.4.2026 г., а не с прочитането му на 21.4.2026 г.

Счита, че заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на солидарните длъжници И. З. и П. З., на които е връчена на 18.3.2026 г. и които не са подавали никакви възражения, поради което заповедта за изпълнение спрямо тях не е подлежала на обезсилване.

Оспорва твърдението във възражението, че длъжниците не са дали повод за завеждане на делото, като сочи, че с тях са провеждани многократни разговори по телефона, включително са канени да върнат сумата на 24.2.2026 г. по Вайбър, вместо да доставят гумите. Отделно на 3.3.2026 г. също им е изпратена поканата за разваляне на договора и връщане на сумата, отново през 1

Вайбър.

Сочи, че длъжникът във възражението си по чл. 414а ГПК признава, че договорът е развален и дължи връщане на сумата, но в същото време твърди, че не знаел, че дължи връщането й, което счита за очевидно логическо противоречине.

Моли да се отмени атакувания акт и се задължи РС да издаде изпълнителен лист. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Ответниците по жалбата не изразяват становище по жалбата.

БлОС счита частната жалба за допустима - подадена е от лице с правен интерес срещу подлежащ на атакуване съдебен акт в законоустановения едноседмичен срок за обжалване.

За преценка на основателността й съдът съобрази материалите по делото, от които се установява че:

По заявление на „П*“, ООД по чл. 410 ГПК РС-Гоце Делчев и здава заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК № 180/09.03.2026 г. срещу длъжниците „А*“ ООД, П. И. З., И. П. З. за солидарно заплащане на заявителя н а сумата от 643.97 EUR – главница, ведно със законната лихва от 06.03.2026 г. и разноски по делото в общ размер на 218 EUR.

От длъжника А.Б., ООД на 14.4.2026 г., в срока по чл. 412, т. 8 ГПК постъпва молба, вх. № 3623, обективираща възражение по чл.414а ГПК, предвид съдържащото се в нея твърдение, че е изпълнил задължението си за заплащане на сумата от 643,97 евро. Към възражението е приложено доказателство за изпълнение на задължението.

От останалите двама длъжници възражение не е постъпило.

С разпореждане № 950/14.4.2026 г. на основание чл. 414а, ал. 4 от ГПК РС е постановил възражението да се изпрати на заявителя – „П****“, ООД като му е указал, че може да подаде становище в тридневен срок от получаване на възражението, като при неподаване на такова съдът ще обезсили изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските; както и че ако становището е подадено в срок, съдът щ е се произнесе по възражението и постъпилото становище.

С атакувания акт РС е обезсилил изцяло Заповед за изпълнение на 2 парично задължение по чл. 410 от ГПК № 180 от 09.03.2026 г., включително и в частта за разноските като е прекратил производството по делото.

Приел е, че разпорежденото с указанията е връчено редовно на заявителя, без да посочва датата, на която приема, че му е връчено , който в указания срок не е подал становище. Предвид представените доказателства за плащане на главницата и липсата на оспорване от страна на кредитора РС, позовавайки се на чл. 414а,ал. 4 ГПК е постановил акта си .

По отношение на разноските е посочил, че същите следват съдбата на главния иск при обезсилване на заповедта поради плащане в хода на производството, освен ако заявителят не докаже, че длъжникът е дал повод за предявяване на искането, което в случая не било сторено.

БлОС счита определението като незаконосъобразно, предвид следното: краен резулат за частично

Съгласно чл. 414а, ал. 1 ГПК длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 ГПК може да възрази писмено срещу нея с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя, на когото в съответствие с чл. 414а, ал. 4 ГПК се предоставя тридневен срок за становище и указание на последиците от неподаването на такова.

Последиците са визирани в разпоредбата на чл. 414а, ал. 5 ГПК - ако заявителят не подаде становище в срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище.

И в двата случаи съдът дължи произнасяне с нарочен акт.

По делото се установява, че РС-Разлог се е произнесъл преждевременно преди да изтече срока за становище.

Видно е, че разпореждането с указанието за становище и последиците от неподаването му е получено от заявителя на 21.4.2026 г., като той е депозирал становище на 23.4.2026 г. РС се е произнесъл с атакувано определение преди това - на 17.4.2026 г. Първоинстанционният съд не се е съобразил с чл. 41а, ал. 1 от ГПК според който когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението съдържащо информация за изтегляне на призовката 3 съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7 дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичане срока за изтегляне.

В случая разпореждането на РС за връчване на възражението по чл. 414а ГПК е изпратено на заявителя на 14.4.2026 г. и е изтеглено от него според отчета за доставено съобщение през ЕПЕП на 21.4.2026 г. т.е. в 7 дневния срок от изпращането, поради което 3-дневния срок за становище, изтича на 24.4.2026 г., считано от 21.4.2026 г. Такова е депозирано предния ден 23.4.2026 г.

Затова и довода в жалбата за несъобразяване от РС със срока за становище е основателен.

Основателен е и довода, за несъобразяване от РС и че възражението е подадено само от един от длъжниците - от А.Б. ООД, не и от П. и И. З.и, което е видно от титулната част на молбата/възражение, че е подадено от дружеството представлявано от И. и П. З.и.

Макар РС преждевременно да се е произнесъл, атакуваният акт е частично незаконосъобразен, тъй като като краен резулат в частта досежно обезсилването на заповедта за изпълнение досежно главницата /за сумата от 643.97 евро/ е правилен. Предвид възражението при съобразяване становището на заявителя, който не оспорва плащането на 643.97 евро, то тези факти имат за последица частично по отношение на платената сума обезсилване на заповедта за изпълнение и прекратяване на делото.

Подаването на възражението само от единия длъжник, който е извършил плащането на сумата от 643,97 евро, като се отчете, че тримата длъжници са солидарно задължени за плащането й и при съобразяване на чл. 123, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, според който изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници, то обезсилването на заповедта за изпълнение и за неподалите възражението длъжници, като краен резултат е законосъобразно.

По отношение на законната лихва и разноските определението незаконосъобразно. е

Законната лихва, присъдена от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на вземането длъжникът във възражението си не 4 твърди да я е платил. Даже напротив обосновава, че не я дължи, поради което за РС от неподаденото становище от заявителя предвид липсата на плащането не е имал никакво законно основание да обезсили заповедта за изпълнение досежно присъдената законна лихва.

Очевидно няма изпълнение по заповедта на присъдената законна лиха чрез плащане, в срока по чл. 412, т. 8, при което условие съгласно чл. 414а, ал.

1 от ГПК длъжникът може да възрази с твърдение за изпълнение изцяло или частично на задължението, от което следва да се заключи, че не са били налице предпоставките за произнасяне от съда по реда на чл. 414а от ГПК.

Затова определението в тази му част като незаконосъобразно следва само да се отмени.

Възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 3 ГПК, обективирано в молбата му е, че с поведението си не е дал повод за предявяването на вземането, поради което не дължи разноски.

БлОС счита възражението за несъстоятелно.

Няма никакви доказателства, установяващи твърдението му, че не е дал повод за предявяване на вземането, като се съобрази осъщественото от него плащане след сезирането на съда. Освен това не оспорва, че не е изпълнил задължението си за доставяне на платените му гуми, с което поведение за връщане на сумата очевидно е дал повод за сезиране на съда, с каквито факти заявителят в заявлението по чл. 410 ГПК, обосновава претенцията си. Затова определението за обезсилването на заповедта за изпълнение в частта досежно разноските е незаконосъобразно и следва да се отмени, като се остави без уважение възражението за дължника за недължимостта им.

С оглед изхода на въззивното дело " А*“ ООД следва да се осъди да заплати на жалбоподателя направените разноски за въззивно обжалване , които възлизат в размер на 57,67 евро /50 евро за адвокатско възнаграждение и 7,67 евро за държавна такса/.

Водим от изложеното, БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение № 401/17.4.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 5

305/2026 г. по описа на РС – Гоце Делчев, в частта, с която е обезсилена Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 180 от 09.03.2026 г., издадена по ч.гр.д. № 305/2026 г. по описа на РС – Гоце Делчев и е прекратено производството, за вземането за законна лихва и за разноски като постановява:

Оставя без уважение възражението, подадено от „А*“ ООД по чл. 414а, ал. 3 от ГПК за недължимост на разноските, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 180 от 09.03.2026 г. по ч.гр.д. № 305/2026 г. по описа на РС – Гоце Делчев .

Потвърждава атакуваното определение в останалата му част.

Връща делото на РС-Гоце съдопроизводствените действия.

Делчев за продължаване на

Осъжда „А*“ ООД, с ЕИК *** да заплати на П.С., ООД, с ЕИК **** направените разноски за настоящата инстанция в размер на 57,67 евро.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________