Решение № 5314 от 19.12.2017, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5314/19.12.2017 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА при участието на секретаря Ани Динкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9811 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Т.П.П., родена на *** г., гражданка на Р. Ф., с постоянен адрес: Р. Ф., гр. М., ул. „Ш.“, дом *, корпус *, кв. *, чрез процесуалния й представител – адв. Ст. Р., срещу „Ф.Б.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 5100 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – физически и морални страдания от неправомерното поведение на „Ф.Б.” ООД, изразяващо се в предоставяне на апартамент за търговска дейност на „Д. М.” ООД, водещо до шум, опашки, разговори между собственици на апартаменти от всички „Фортуни”, плач на доведените с тях деца, постоянно тютюнопушене на служители на фирмата, разговори на висок глас между служители на фирмата, наличието на лица във видимо нетрезво състояние, клиенти на фирмите и лица, проявяващи непристойно поведение, които обстоятелства съвкупно не са позволили на ищцата и нейното семейство да си починат пълноценно през лятната почивка, а именно през периода 31.07.2016 г. – 23.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на последния ден на деликта – 23.08.2016 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 30.10.2017 г. ищцата Т.П.П. излага, че е собственик на недвижим имот – апартамент в жилищна сграда „Ф.

К. *”, находяща се в гр. Б., област В., местност „Г.”, ул. „П.

П.” № *. Твърди, че намерението й е било да ползва този имот за отдих и почивка. Излага, че в периода 31.07.2016 г. – 23.08.2016 г. е пребивавала в апартамента си в гр. Б. Посочва, че с огромно недоумение и негодувание установила, че няма нормални условия за почивка в собствения й имот. Поддържа, че това се дължало на неправомерното поведение на ответника „Ф.Б.” ООД, който също е собственик на апартамент в същата жилищна сграда. Твърди, че в разрез с действащите законови правила ответникът е предоставил това жилище за търговска дейност на свързаното с него дружество „Д. М.” ООД, чийто адрес на управление е именно притежаваният от „Ф.Б.” ООД апартамент. Излага, че отдаденото под наем жилище няма статут на офис. Счита, че вследствие на това действие неправомерно е била подложена на следните неудобства, а именно: да търпи шум от посетителите и клиентите на „Ф.Б.” ООД в процесния апартамент, да влиза в чести конфликти с тях, да им прави забележки да не вдигат шум и да се държат благопристойно в двора на комплекса и да не пречат на живущите там.

Твърди, че ползването на двора в комплекса, както и на басейна, било затруднено, като чести били случаите на разговори с повишен тон между клиентите, както и между клиентите и персонала на „Ф.Б.” ООД. Посочва, че „Д. М.” ООД е обслужвало още няколко комплекса в района на гр. Б., поради което пред „офиса” им постоянно имало хора. Имало и майки с деца, които плачели непрекъснато. Същите говорели шумно и често се карали помежду си. Често някои от тях били във видимо нетрезво състояние и се държали непристойно. Поддържа, че в резултат на всичко това тя и семейството й понесли физически и морални страдания, като не могли да си починат пълноценно през кратката лятна почивка.

Твърди, че е провела кореспонденция с ръководството на „Д. М.” ООД, като на 06.06.2016 г. ги е уведомила, че през време на кратката си почивка в страната желае да има пълноценни условия за отдих. На 09.06.2016 г. получила отговор от посоченото дружество, в което се сочело, че компанията се грижи за комплекса и не желаят по никакъв начин да нарушават спокойствието й по време на престоя й в Б.

Въпреки обещанията фирмата продължила да ползва апартамента като офис. Предвид липсата на доброволно уреждане на въпроса относно закриването на офиса на „Д. М.” ООД, на 07.03.2017 г. подала жалба до Община Бяла. Бил съставен констативен протокол от 27.04.2017 г. за незаконосъобразното ползване на имота като офис. Посочва, че към настоящия момент апартаментът се използва като склад, въпреки заповедта в срок до 30.05.2017г. да се преустанови ползването му като офис.

Счита, че в случая е налице възлагане по смисъла на чл. 49 ЗЗД, доколкото е налице дружествен договор на „Ф.Б.“ ООД, поради което и дружеството е възложило на физическите лица М.Ц., Ж. Ат. и Ст. Н. определена работа. Посочва, че възложител в случая е ответното дружество „Ф.Б.“ ООД, а преките изпълнители са съдружниците – управители на ответното дружество, които са извършили виновни и противоправни действия и бездействия, поради което същите са деликтно отговорни по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Поддържа, че претърпените от нея вреди са причинени при или по повод изпълнение на възложената работа, а именно търговската дейност на „Д. М.“ ООД в посочения апартамент. Счита, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и не предвижда вина на възложителя като субективна предпоставка за ангажирането й. Алтернативно счита, че четирите физически лица, които са подписали дружествения договор на „Д. М.“ ООД, са солидарно отговорни за причинените на ищцата вреди, поради което е налице съпричиняване по смисъла на чл. 53 ЗЗД. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ф.Б.” ООД, чрез процесуалния му представител – адв. Ир. Г. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че е собственик на самостоятелен обект – апартамент № *, находящ се на първи етаж от сграда, разположена на адрес: гр. Б., област В., ул. „П. П.” № *, с предназначение – жилище. Твърди, че считано от 25.05.2016 г. е предоставило собствения си имот за временно и възмездно ползване на „Д.М.” ООД по силата на сключен договор за наем. Съгласно т. 3 от договора имотът е предоставен с уговорката да бъде използван по предназначение. Оспорва обстоятелството, че двете дружества са свързани лица, доколкото всяко едно от тях осъществява самостоятелна търговска дейност. Счита, че за да е налице отговорност на дружеството по смисъла на чл. 49 ЗЗД е необходимо възникналите вреди да са следствие на действия, съставляващи изпълнение на възложена работа.

Посочва, че имотът не е предоставен на служител на ответното дружество, нито е налице възлагане на работа в интерес на „Ф.Б.” ООД. Поддържа, че наемателят не е изпълнявал възложена работа, нито е експлоатирал наетия имот за целите и в интерес на наемодателя и неговата търговска дейност. Излага, че по данни на наемателя използването на наетия имот е било запланирано съгласно предназначението му – за предоставяне на подслон на управителя на фирмата, като впоследствие плановете му се променили, предвид нееднократно отправените му покани от собствениците на жилища от комплекса и от други сгради фирмата да организира офис през летния сезон в близост до сградите, които обслужва „Д. М.” ООД.

Посочва, че това дружество фактически е ползвало апартамента като офис в рамките на летните месеци през 2016 г. в часовия диапазон от 09:00 до 14:00 часа. Твърди, че след подадени жалби от ищцата и от нейна приятелка до Община Б., както и след устно предупреждение от управителя на дружеството, наемателят е преустановил ползването на имота като офис.

Поддържа, че регистрацията в Търговския регистър на дружеството-наемател по адреса на имота е с цел обезпечаване на сигурност и навременност при получаване на кореспонденция и съобщения във връзка с дейността му. Оспорва твърдението, че към настоящия имот апартаментът се използва като склад или по друг начин, некореспондиращ с предназначението му.

Излага, че жилището се намира на приземен етаж, с отделен самостоятелен вход и отделен независим достъп до улица. Всички останали 29 обекта в сградата имат общ вход. Оспорва настъпването на претендираните вреди от ищцата като следствие от начина на фактическото ползване на имота през процесния период. Счита, че със закупуването на апартамент в сградата, ищцата е приела да понася типичните неудобства на междусъседското съжителство. Посочва, че твърдяното търпяно от ищцата непристойно поведение на етажен собственик или негов гост, съответно наемател, не е основание за ангажиране на неговата отговорност. Твърди, че използването на жилището от наемателя не е довело до причиняване на шум, замърсявания или нарушаване на обществения ред. Счита за необоснована претенцията на ищцата за затруднено ползване на двора в комплекса, както и басейна. Поддържа, че ищцата има неуредени финансови отношения с наемателя „Д. М.” ООД по повод на обслужването на комплекса. Излага, че встъпването на дружеството в облигационни правоотношения с трети лица не е неправомерно деяние и не може да доведе до увреждащо въздействие. По изложените съображения моли предявения иск да бъде отхвърлени изцяло. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, доколкото същото е прекомерно завишено с оглед и на периода, в който ищцата твърди да са търпени вредите – 23 дни.

В проведеното на 04.12.2017 г. открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Ст.Р., който заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен. Представя писмена защита.

Ответната страна се представлява от адв. Ир. Г., която поддържа становище за неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен. Представя писмена защита.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че всяка от страните е собственик на самостоятелен обект – апартамент в сграда „Ф. К. *”, находяща се в гр. Б., област В., местност „Г.”, ул. „П. П.” № *; че ответникът е отдал под наем собствения си жилищен имот на дружеството „Д. М.” ООД по силата на договор за наем от 25.05.2016 г., като през посочения период 31.07.2016 г. – 23.08.2016 г.

/исковия период/ наемателят е ползвал жилището като офис.

Видно от представеното писмо – претенция /л. 14 – л. 15 от делото/, ищцата е уведомила дружеството-наемател „Д.М.” ООД за претърпените от нея и семейството й физически и морални страдания поради дейността на този офис и е поискала да бъде разрешен въпросът относно закриването му. Приложена е електронна кореспонденция между ищцата и посоченото дружество /л. 23 – л. 24 от делото/ от 06.06.2016 г., 07.06.2016 г. и 09.06.2016 г. във връзка с осигуряването на пълноценна почивка на ищцата по време на престоя й в България и подписването на проект за договор между нея и обслужващата комплекса фирма.

Не е спорно, а и от представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че ищцата е подала жалба до Община Бяла относно ползването на апартамента на ответника с идентификатор * като офис. След извършената проверка е разпоредено в срок до 30.05.2017 г. да се преустанови ползването на този имот като офис.

Представен е дружествен договор на дружеството „Д. М.” ООД от 01.04.2016 г., от който се установява, че съдружници в същото са лицата Хр. Ш.П., М.Ц.В., Ж.А.А. и Ст.А.Н. Не е спорно, че последните три лица са съдружници и в ответното дружество „Ф.Б.”

ООД.

По делото е приет като доказателство архитектурен проект, фаза ТП – промяна по време на строителството, изготвен във връзка с промяна на инвестиционните намерения на възложителя, а именно – добавяне на помещение за офис на кота „0”, като достъпа до офиса е от терена в близост до главния вход на сградата.

Видно от представеното удостоверение № * г. /л. 84/, е променено предназначението на този офис в апартамент – касае се за процесния апартамент, собственост на ответника.