Решение № 2000 от 27.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2000 гр. Пловдив, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330114490 по описа за 2025 година

Предявените искове са с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Гетсео“ ООД против В. Н. Е. е направено искане за осъждане за заплащане на сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име на ищцовото дружество, изразена тревожност от страна на управителя на дружеството относно нарушена репутация и затруднено изпълнение на ангажиментите, 94,27 лева – обезщетение за забава за периода от 03.07.2025 г. – 29.09.2025 г., ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.09.2025 г., до окончателното погасяване. Ищецът твърди, че ответникът бил служител в дружеството, чието трудово правоотношение било прекратено на основание чл.

71, ал. 1 КТ. Непосредствено след прекратяване на правоотношението, управителят на дружеството получил призовка от „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с искане за представяне на документи и даване на обяснения. От длъжностните лица извършващи проверка установили, че сигналът бил подаден от ответника, който твърдял, че в офиса на дружеството се предлагала „некачествена“ вода. В следствие извършената проверка се констатирало, че не били извършени нарушения. На основание чл. 404, ал. 1 КТ дружеството било получило единствено предписания по отношение на вътрешните правила за работната заплата относно нощния труд, което своевременно било изпълнено. Твърди се, че по време на извършване на проверката нормалната работна атмосфера се нарушила. Управителят и служителите преустановили обичайните си ангажименти и се заели с подготовка на документи и даване на обяснения. Сочи се, че ищцовото дружество изпълнява редици проекти в областта на дигиталния маркетинг и създаването на поддръжка на уебсайтове и други технологични и рекламни услуги. Ангажиментите към клиенти и доставчици не търпели отлагане и всеки неоснователен сигнал, водещ до проверки, затруднявал работния процес. Излага, че ответникът недобросъвестно е подал сигнал, знаейки че това ще възпрепятства дейността на дружеството. Докато ответникът бил на работа никога не е 1 задавал въпроси относно качеството на водата, още повече липсвало задължение в законодателството за работодателя да предлага минерална вода. В резултат на подадения сигнал и затруднения работен процес, дружеството е претърпяло неимуществените вреди, изразяващи се негативно отразяване на инцидента сред служителите, изразена тревожност на управителя на дружеството относно репутацията на дружеството, както и затруднено изпълнение на ангажименти. Позовава се на практика на Върховния касационен съд и на Европейския съд по правата на човека, в която се приема, че не се изключва възможността на търговско дружество да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди на основания, свързани с репутацията на компанията, както и с безпокойство и неудобство, причинено на членове на управителния екип. По така изложените съображения се моли уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за недопустимост и неоснователност. На първо място, счита предявените искове от „Гетсео“ ООД за недопустими, поради липса на активна материална легитимация на ищеца като субект, можещ да претърпи неимуществени вреди.

На следващо място, счита иска за неоснователен. Не се оспорва обстоятелството, че В. Е. е подала сигнал до Инспекция по труда ***. Твърди, че с подадения сигнал е упражнила законното си конституционно право на жалба, гарантирано от чл. 45 КРБ, както и разпоредбите на Кодекса на труд, предоставящи възможност на всеки един работник право да подава сигнали за нарушения на трудовите права и условия на труд. Ответницата имала искрени опасения относно условията на труд, включително качеството на осигурената вода, което пряко засягало здравето и благосъстоянието на служителите в ищцовото дружество.

Сигнали били подавани и от други служители с оплакване от условията на труд при този работодател, като не без значение бил и фактът, че проверката е довела до предписания. Не отговаряли на истината твърденията на ищеца, че същата не била правила оплаквания за липсата или за качеството на водата. Оспорва твърдението, че подадения от нея сигнал е породил негативни последици за ищцовото дружество. Липсвала и причинна връзка и действителни неимуществени вреди. Прави възражение за прекомерност по отношение размера на претендираните вреди. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен трудов договор *** от дата 16.06.2025г., сключен между страните по делото, в качеството им съответно на работодател и работник, за заемане на длъжността организатор маркетинг, както и заповед *** от 30.06.2025г. на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, на основание чл.71, ал.1 КТ.

Представена е призовка от Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ от 03.07.2025г. до „Гетсео“ ООД, както и протокол за извършена проверка изх.№ *** от 16.07.2025г.

Представен е и подписан от всяка от страните договор от дата 16.06.2025г. за спазване и запазване на конфиденциалност – търговска тайна, както и длъжностна характеристика.

Представени са и системни бонове за закупуване на вода от дати 24.04.2025г., 04.06.2025г., 02.07.2025г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. *** и ***.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

2

Част от съдебната практика приема, че юридическите лица могат да търпят неимуществени вреди, както и да претендират обезщетение за репарирането им. Това становище е застъпено в трайната съдебна практика – Решение № 206 от 26.03.2019 г. по гр.д. № 5120/2017 г. на ВКС, ІІІ ГО, Решение № 206 от 26.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4762/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 274/18 от 18.03.2019 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 5120/2017 г., Решение № 29 от 10.03.2020г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 1690/32019 г., Решение № 35 от 12.08.2022 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 3901/2018г., както и в постановеното по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК Определение № 400/26.11.2013г. на ВКС, ІІ г.о. по ч.гр.д. № 6155/2013 г., в което е даден положителен отговор на допуснатия до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК материалноправен въпрос по приложението на чл.49 ЗЗД и чл.52 ЗЗД относно това търпят ли подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди религиозните организации като юридически лица, изразени чрез средствата за масово осведомяване обидни, клеветнически твърдения, уронващи авторитета им. Обезщетението за причиняване на неимуществени вреди е уредено в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) като част от правния институт на непозволеното увреждане (чл. 45 до чл. 54 ЗЗД). Общото правило е, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди, които нямат конкретно материално изражение, съдът определя размера по справедливост. Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД е обща и не съдържа ограничения относно страните в правоотношението, възникнало от непозволеното увреждане - всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, в т. ч. и на юридическо лице. Липсва основание да се приеме изключване на възможността да се търси отговорност за неимуществени вреди от юридическо лице и в последващите разпоредби в закона, вкл. и чл. 52 ЗЗД, чрез предявяването на иск за неимуществени вреди. Към момента не е постановено и Тълкувателно постановление по тълк. дело № 1/2023 г. на ОСГТК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС.

За успешното провеждане на иска обаче ищецът следва да докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, изразяващо се в отправени фактически твърдения, които са неверни и уронват доброто име и репутацията на ищцовото дружество в обществото; вреда /посочените в ИМ неимуществени вреди/; пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и вредите, а също и размера на претендираното обезщетение. Съдът намира, че в случая такова доказване по делото не е проведено.

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на сключен между тях, в качеството им съответно на работодател и работник, трудов договор *** от дата 16.06.2025г., за заемане на длъжността организатор маркетинг. Не се спори, че със заповед *** от 30.06.2025г. на работодателя трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл.71, ал.1 КТ.

Няма спор, че по жалба на В. Е. до Инспекция по труда, от страна на Инспекция по труда е била проведена проверка при ищцовото дружество, видно и от представения протокол за 3 извършена проверка изх.№ *** от дата 16.07.2025г.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че ищецът не е доказал първия елемент от фактическия състав, а именно, че ответницата е извършила противоправно деяние, под формата на действие, т.е. осъществила е действие, нарушаващо правна повелителна норма, задължаваща към определено поведение или общия принцип да не се вреди другиму. Подаването на жалбата по своята правна същност не представлява противоправно деяние.

В настоящия случай ответницата е упражнила едно свое конституционно право на жалба/сигнал/.

Съгласно чл.45 от Конституцията гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Съдебната практика приема, че противоправност може да възникне в случаите, когато правото се упражнява недобросъвестно, т. е. когато е налице злоупотреба с правото - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл.57, ал.2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл.8, ал.2 ЗЗД).

Правото на жалба ще е упражнено добросъвестно, когато жалбоподателят го упражнява с убеждението, че то съществува. Според показанията на св.***, които съдът възприема като незаинтересовано дадени, жалбата е пусната, за да е наясно Инспекцията по труда, че има нередности във фирмата и за следващ човек, който ще бъде там, с цел да се направят подобрения в дадената работна среда. Ответницата е считала, че водата в диспенсъра в офиса няма ясен произход от търговски обект, заради което е и подала жалбата.

Противоправно поведение е налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че те са неверни, и подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. В случая такова поведение на ответницата не е установено.

На следващо място, по делото не се установява по категоричен начин претърпяването на неимуществени вреди - кога и как те са настъпили. Според съда, присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в полза на търговци е допустимо, но присъждането им следва да е свързано, единствено с установено поведение на ответника – делинквент, което е в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с уронване на доброто име и търговската репутация на съответно търговско дружество. В този смисъл такова противоправно деяние следва да е свързано с конкретен имуществен израз по отношение на търговското дружество, която непосредствена цел е да осъществява търговска дейност с цел реализиране на търговска печалба. Според показанията на св.*** имало клиенти, които се отказали от услугите на ищцовото дружество, но според настоящия състав от събрания по делото доказателствен материал не може да се направи категоричен извод загубата на клиенти да е свързана с действието по подаване на жалба от ответницата. Няма ангажирани писмени доказателства да е било затруднено точното и навременно изпълнение на поети от дружеството ангажименти към клиенти и доставчици, както и да е увредено доброто име на юридическото лице, именно вследствие подаване жалбата от ответната страна. С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.