Присъда № 36 от 04.07.2022, Районен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 36/04.07.2022г. постановена по НОХД № 771/2021г. по описа на РРС.

Обвинението против подсъдим ия Р. М. ИВ. роден на ***** за това, че: на 03.08.2021 година в с. Т., обл. Разград е причинил средна телесна повреда на КР. П. ИВ. от с. Т., изразяваща се в счупването на близката фаланга на 4-ти пръст на лява ръка, довело до трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок повече от един месец, поради което на основание чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

Подсъдимият Р. М. ИВ. не се признава за виновен. Дава обяснения по случилото се, в които твърди, че е бил провокиран от поведението на пострадалата към него. Споделя, че поели ангажимент да помогнат в земеделската работа на сестрата на пострадалата И.. След като казал на пострадалата, че спи повече сутрин тя се започнала да мърмори и казал, че аз той ще стане сутринта, тя да не става и от там започнал конфликта. И. започнала да го замеря с цигарите, запалката, и шише, като й казал да престане, скочила и му налетяла на бой и той я блъснал. След това се облякъл и отишъл в гр. И., при сестрата на пострадалата И., като й споделил за случая и пренощувал у тях, а на другия ден помогнал за работата. В последната си дума заявява, че не е извършил нищо умишлено и съжалява за това което е станало.

Защитникът му- адв.Б. счита, че подзащитният му е действал в условията на чл.12, ал.1 от НК, а именно при неизбежна отбрана, тъй като е целял своята лична защита от нападението на пострадалата. Неговите действия са били защитни и провокирани именно от нея, а в стремежа си да се защити е използвал повече сила. Ето защо моли за оправдателна присъда по възведеното му обвинение. По отношение на гражданския иск счита, че е изключително завишен. Отправената молба до съда е за оправдателна присъда.

Пострадалата КР. П. ИВ. от гр.Разград, чрез повереник – адв. И. е предявила срещу подсъдимия граждански иск в размер на 20 000лв. като обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху сумата от датата на деликта до окончателното изплащане, които са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес. Същата е конституирана като граждански ищец. В с.з. заявява, че поддържа иска и желае подсъдимия да бъде осъден да заплати претендираните суми.

Представитeлят на РП- Разград поддържа обвинението и го счита за доказано, с оглед на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства под средния размер, което да бъде отложено за изпитателен срок по реда на чл.66, ал.1 от НК. По отношение на гражданския иск, предлага да бъде уважен в справедлив размер, а разноските по делото да бъдат възложени на подсъдимия.

Районен съд Разград, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Подсъдимият Р. М. ИВ. и пострадалата КР. П. ИВ. са бивши съпрузи, като брака между тях е прекратен със съдебно решение, влязло в законна сила на 10.03.2005г. Семейното жилище в гр.Разград,което било собственост на подс. И. било предоставено на пострадалата И. до навършване пълнолетие на детето им – св.Р.И.. След като сина им навършил пълнолетие И. се преместила да живее в с.Т. при майка си. През 2015г. подс. Р.И. и сина им Р.И., пострадали сериозно при ПТП, което наложило пострадалата К.И. да се върне да живее в жилището в гр.Разград, тъй като следвало да се полагат грижи за тях. През 2017г. между бившите съпрузи започнали да възникват конфликти, като според пострадалата бившият й съпруг я обиждал с различни обидни думи. Това обикновено ставало след употреба на алкохол от негова страна. Въпреки, че били бивши съпрузи двамата продължили да живеят заедно в апартамента в гр.Разград, като пострадалата посещавала и имота в с.Т..

На 03.08.2021г. пострадалата К.И. и подс. Р.И. отишли в имота в с.Т. на ***************, където работили в имота, като извършвали различни дейности. През деня дошла сестрата на пострадалата – св. Р.М., която знаела, че двамата ще бъдат там. М. ги помолила да й помогнат в земеделската работа в градината й находяща с в гр. И., като подсъдимия и пострадалата обещали на следващия ден да отидат в гр.И. и да окажат съдействие, след което М. си тръгнала. Около 18ч. подс. И. и пострадалата И. седнали да вечерят и употребили алкохол, след което подсъдимият започнал да се заяжда, като обиждал семейството на пострадалата, родителите й, при което тя му отвърнала. Били седнали навън в градината на къщата. В един момент двамата се скарали, станали от масата подс. И. хванал с дясната си ръка лявата ръка на пострадалата за безименния пръст и кутрето и извил пръстите й навън. Пострадалата усетила силна болка, опитала се да издърпа ръката си, но И. не я пуснал, а продължил да я стиска, като в един момент я блъснал назад и пострадалата И. паднала на земята. Докато И. била още на земята, подс. И. влязъл в къщата, преоблякъл се и потеглил с лекия си автомобил, без да остане и да й окаже медицинска помощ. Пострадалата изпитвала много силна болка в пръстите на лявата ръка и визуално кутрето било изкривено настрани се обадила на тел. 112. На адреса дошъл екип на ЦСМП, както и служители на РУМВР-Разград.

Междувременно подс. И. отишъл с автомобила си в гр.И. при сестрата на пострадалата - св. Р.М., като й обяснил, че двамата със сестра й са се скарали, тъй като сестра й хвърляла предмети по него. По-късно на св.М. се обадила и сестра й, която и обяснила, че се намира в спешно отделение в гр.Разград и че двата пръста на лявата й ръка са счупени.

Видно от заключението на назначената по ДП съдебно-медицинска експертиза е установено, че при инцидента от 03.08.2021г. пострадалата И. е получила:

-счупване на 4-ти пръст на лява ръка (близка фаланга) с хематоми на 4-ти и 5-ти пръсти;

-контузия на главата;

-повърхностна рана на външния глезен на левия крак.

По своята медико-биологична характеристика:

2

-счупването на близката фаланга на 4-ти пръст на лява ръка обуславя трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок повече от един месец, а

-останалите увреждания - болка и страдание.

Абрис фрактурата (откършен фрагмент) на основната фаланга на четвърти пръст на лява ръка може да се получи при:

-хиперекстензия (максимално разгъване) на пръстите или -компресия.

С оглед събраните данни и показанията на вещото лице дадени в хода на съдебното производство е реализиран първия посочен механизъм извиване на пръстите навън и усукване.

По такъв вид фрактури имобилизацията се налага за срок от 4 седмици, а при нормален оздравителен процес, работоспособността се възстановява след 5-6 седмици.

От приложената медицинска документация е видно, че се касае за удължен възстановителен срок, тъй като към 21.09.2021г. са налице рентгенологични данни за несраснала фрактура

(амб.лист

№

002133/21.09.2021 г., д-р Б. Б., ортопед-травматолог).

В хода на съдебното следствие, по отношение на постр. И. е назначена комплексна съдебно-психиатрична и психилогическа експертиза от заключението на която е видно, че:

КР. П. ИВ. не страда от психично заболяване. Няма сведения за провеждани лечения в психиатрични заведения и контакти с психиатрични служби до момента. Интелектуалните годности са в норма, съответни за възрастта, образованието и социалната принадлежност.

Няма данни за редовна употреба на алкохол, като съдебно психиатричното осв. не установи данни за оформена психическа и физическа зависимост.

Въз основа на проведеното психологично изследване и психиатричен преглед се установи, че същата разполага с интелектуален потенциал в средните стойности на нормата. Налице са добри интелектуалномнестични възможности, отговарящи на физическата възраст и придобития социален опит. Предвид това освидетелстваната може да възприема правилно фактите от действителността, имащи отношение по делото, и да дава достоверни обяснения за тях.

Психологическото изследване не установява наличие на склонност у личността да прикрива и преиначава истината. Негативните чувства и свързаните с тях преживявания на фона на миналия опит сенсибилизират лицето в настоящата конфликтна ситуация, която се възприема като застрашаваща и увреждаща, явяваща се своеобразна силна стресова ситуация и водят до формиране на ответна защитна реакция, която в случая е по механизма на съдебното дирене, с цел защита неприкосновеността на личността.

Проведеното психологично и психиатрично изследване сочи, че при осв. К.П. след деянието са били налице тревожност, безпокойство, болка, чувство за ощетеност, нараненост, обида, социална изолация и принудително 3 ограничаване на контактите, себеотносни интерпретации, вегетативни симптоми. Описаната картина съответства на диагностичните критерии за РАЗСТРОЙСТВО В АДАПТАЦИЯТА или адаптационна реакция, с тревожно-депресивен облик, макар и това да не е обективирано с медицинска документация. Медикаментозно лечение не е провеждано. Към момента на изследването симптомите за наличие на травма са минимални. Отчита се леко завишено ниво на тревожност и безпокойство с депресивен тип реакции, но те са в рамките на нормалпсихологична реакция, с емоционално надстроена перцепция и оценки. Постигнато е разрешение на кризисната ситуация и не е последвало състояние на психична дезорганизация.

Средно общителна, активна и инициативна. Предимно с интровертна насоченост на личността. Във взаимоотношенията е точна, с възможност за емпатия. Не е конфликтна. В ситуации на стрес има нужда от усамотение за да намери правилното решение. Често е пасивна. Във взаимоотношенията е точна, умее да съпреживява. Има способност да изгражда трайни връзки.

Често проявява взискателност към околните. Упорита, горда и честолюбива.

Обича премерения риск, деен тип личност, но често няма своя принципна позиция, което я прави зависима в отношенията с най-близките. Променлива в периоди на потиснато настроение е пасивна, зависима. Понякога изпада в паника, понякога в депресия. Контактността циклично се променя, голяма в период на повишено настроение, малка през период на потиснатост.

Интересите й също се определят съгласно настроението. Лесно изпада в стрес. С трудности в адаптацията. С правилна самооценка.

В хода на съдебното следствие и по отношение на подс. И. е назначена комплексна съдебно-психиатрична и психилогическа експертиза от заключението на която е видно, че:

Р. М. ИВ. не страда от психично заболяване. Няма сведения за провеждани лечения в психиатрични заведения и контакти с психиатрични служби до момента. Интелектуалните годности са в норма, съответни за възрастта, образованието и социалната принадлежност.

Няма данни за редовна употреба на алкохол, като съдебно психиатричното осв. не установи данни за оформена психическа и физическа зависимост.

От събраната анамнеза, направеното психиатрично и психологично изследване и данните по делото е видно, че осв. Р. М. ИВ. е с нормален преморбид, не страда от психично заболяване, със запазени базисни психични годности и добро социално функциониране. Всичко това е предпоставка за наличие на възможност да възприема правилно фактите имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях.

Преживяванията описвани от осв., касаещи фактите, свързани с инцидента са в защитна позиция, с укоримо отношение към пострадалата без изразяване чувства на вина. Това е изводимо в голяма степен от личностовите му особености свързани със склонността да доминира и тенденция към доказване на собствената правота, както и склонност към към социално желателно поведение, пречупено през субективното преживяване на личността.

В съображение с данните от изследването и данните по делото 4 създалата се конфликтна ситуация съпроводена и с физически акт на агресия не се явява необичайна за взаимоотношенията между осв. и пострадалата, което не променя обстоятелството свързано с причинената увреда. В семейството са характерни чести прояви на вербална агресия между осв. и бившата му съпруга, отключващи ответни реакции на израз на недоволство и гняв. В този смисъл не се идентифицират негативни последствия от инцидента спрямо психоемоционапното състояние на Р.И.. Не са налице травматични преживявания, липсват данни за преживяването на агресивния акт като такова значимо събитие, което той да не може да преработи.