Решение № 13212 от 27.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13212 гр. С., 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20221110158239 по описа за 2022 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за главница по договор за паричен заем, възнаградителна лихва и мораторна лихва, както и осъдителни искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за възнаграждения за предоставени допълнителни услуги.

Ищецът твърди, че между „П. К. Б.“ ЕООД, в качеството на кредитодател, и ответника, в качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № 4000102**** от 18.08.2020 г., по силата на който кредиторът е предоставил на ответника кредит в размер на 600 лв. срещу задължението на ответника да погасява кредита на 11 месечни вноски, с размер на вноската от 65,09 лв., годишен процент на разходите от 48,26 %, годишен лихвен процент от 40,90 %, лихвен процент на ден 0,11 % и общо задължени по кредита в размер на 715,89 лв. Сочи, че кредитополучателят е ползвал допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, всяка от които на стойност съответно от 180 лв. и от 480 лв. При това общото задължение възлизало на 1375,89 лв., като общият размер на вноската бил определен на 125,09 лв. Твърди, че ответникът е погасил първите три пълни и една частична погасителна месечна вноска общо в размер на 378,87 лв. Поради изложеното иска се да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 449,07 лв., представляваща неизплатена част от главница по договор за потребителски кредит № 4000102**** от 18.08.2020 г., сумата от 71,55 лв., представляваща договорно възнаграждение /без посочен период, за който е начислено/ и сумата от 82,59 лв., представляваща лихва за забава /без посочен период на дължимост/, както и съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 129,01 лв., представляваща непогасена част от възнаграждение за услугата „Фаст“, и сумата от 349,08 лв., представляваща непогасена част от възнаграждение за услугата „Флекси“.

1

Ответникът твърди, че договорът в цялост, както и отделни негови клаузи са нищожни поради нарушаване на императивни норми, свързани със съдържанието на договора. Оспорва и дължимостта на начислените задължения за допълнителни услуги, като счита, че тези разходи, като разходи по заема, следва да бъдат отчетени при формирането на годишния процент на разходите. Поддържа, че годишният процент на разходите е определен в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а договорената възнаградителна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като годишният лихвен процент надхвърля трикратния размер на законната лихва. Поради поддържаната нищожност на сочените клаузи счита, че договорът за кредит е нищожен.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 153 ГПК е отделено обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит, по силата на който кредитодателят е предоставил на ответника заем в посочения в исковата молба размер, както и че кредитът е усвоен.

Представен е по делото договор за потребителски кредит Стандарт № 4000102**** г./18.08.2020 г. В р. VI. от договора за потребителски кредит са посочени условията, при които е сключен договорът, а именно – размер на кредита – 600 лв., срок на кредита – 11 месеца, размер на вноската по кредита – 65,09 лв., ГПР – 48,26 %; годишен лихвен процент – 40,90 %, лихвен процент на ден – 0,11 %; дължима сума по кредита – 715,89 лв., възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ – 180 лв., възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ – 480 лв., размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги – 60 лв., общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги – 1375,89 лв., общ размер на вноската – 125,09 лв., дата на погасяване – 5– ти ден на месеца.

Договорът за потребителски кредит Стандарт № 4000102**** г./18.08.2020 г.e сключен при ОУ, представляващи неразделна част от договора.

Съгласно чл. 15.1 и чл. 15.2 от Общите условия към договора за кредит допълнителна услуга „Фаст“ предоставя право на потребителя кредит да му бъде отпуснат в рамките на 1 част от постъпване на искането, а допълнителна услуга „Флекси“ – право едностранно да променя погасителния си план при изпълнение на изискванията по чл. 15.2.1, 15.2.2 и 15.2.3. Правото да се възползва от тези допълнителни услуги има потребителят срещу заплащане на съответно допълнително възнаграждение. При съпоставка с уговорения погасителен план се установява, че тези възнаграждения за предоставянето на допълнителните услуги са изискуеми със сключване на договора, като страните се съгласяват възнагражденията за допълнителни услуги да бъдат разсрочени за срока на погасителния план на равни месечни вноски и прибавени към месечните вноски за погасяване на главницата.

От заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че във връзка с усвоения на 18.08.2020 г. от ответницата заем в размер от 600 лв. са извършени плащания на обща стойност от 378,87 лв., от които 150,93 лв. са отнесени за погасяване на главница, 44,34 лв. – за погасяване на договорна лихва, 181,91 лв. – за погасяване на допълнителни услуги, съответно 50,99 лв. за услугата „Фаст“ и 130,92 лв. за услугата „Флекси“, и 1,69 лв. – за погасяване на лихви за забава.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема 2 от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.

9, ал. 1 ЗПК:

За основателността на иска следва да се докаже по делото при условията на пълно и главно доказване от ищеца, че между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит, по който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя заем в посочения в исковата молба размер, който е усвоен, и за ответника е възникнало задължението за връщане на заемната сума.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:

На първо място, договорът за кредит представлява разновидност на договора за заем за потребление, който е реален договор, и за да се приеме, че е сключен и е породил действие, следва да е налице реално предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя. При предаване на паричната сума е налице възникнало облигационно правоотношение, което поражда едностранно задължение за заемателя да върне заетата сума. Предвид неоспорване от ответника, а и с оглед данните по заключението по ССчЕ, съдът приема, че по делото е доказано предаването и усвояването на заемната сума.

С оглед момента на сключване на договора – 18.08.2020 г., правоотношението по него се регламентира от ЗПК (в сила от 12.05.2010 г.).

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Заемополучател по договора за потребителски кредит съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗПК може да бъде всяко физическо лице, което действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

С процесния договор са поети от кредитополучателя задължения за връщане на предоставената заемна сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва.

Тъй като сключеният между страните по делото договор за потребителски кредит Стандарт № 4000102**** г./18.08.2020 г. по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, валидността му и правните му последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната му за периода редакция, като същият се регламентира и от ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая, процесният договор е сключен при ОУ, т. е. при предварително определени от страна на кредитора договорни клаузи.

В р. VI. от договора за потребителски кредит са посочени условията, при които е сключен договорът, а именно – размер на кредита – 600 лв., срок на кредита – 11 месеца, размер на вноската по кредита – 65,09 лв., ГПР – 48,26 %; годишен лихвен процент – 40,90 %, лихвен процент на ден – 0,11 %; дължима сума по кредита – 715,89 3 лв., възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ – 180 лв., възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ – 480 лв., размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги – 60 лв., общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги – 1375,89 лв., общ размер на вноската – 125,09 лв., дата на погасяване – 5– ти ден на месеца.

Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, както е в настоящия случай.

За да се отговори на въпроса дали процесният договор е нищожен поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава VI от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит, неравноправни клаузи“, според които всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по - голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна, а когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 41,17 %, като не е предвидена възможност за промяната му, тъй като същият е фиксиран, и общата сума, дължима от потребителя по кредита, изчислена към момента на сключване на договора, посочен е и годишният процент на разходите – 48,26 %.

Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК. Предвидена е и възможността кредитополучателят да се откаже от кредита в определен срок, налице е информация за размера на лихвения процент на ден /чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК/. Установен е фиксиран лихвен процент, изключващ необходимостта да се съдържа методика за изчисляване на референтен процент, съгласно чл. 33а ЗПК /чл. 11, ал. 1, т. 9а/.

Същевременно по убеждение на настоящата инстанция процесният договор за кредит не отговоря на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б., е в сила от 23.07.2014 г. и е приложима по отношение на процесния договор за потребителски кредит.