Решение № 5 от 06.01.2023, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 5846/2021
- Вид
- Решение № 5
- Подписан
- 06.01.2023
- В сила
- 06.01.2023
- Състав
- Минчо Стоянов Минев
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.329 ал.1, изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.69 ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69 ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.145 · Семеен кодекс
- чл.149 · Семеен кодекс
- чл.53 · Семеен кодекс
- чл.56 · Семеен кодекс
- чл.56 ал.1 · Семеен кодекс
- чл.59 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№5 гр. Сливен, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20212230105846 по описа за 2021 година
Страни по делото са Ц. В. С. и С. С. С., двамата от гр.Сливен. То е образувано по предявени от мъжа искове, а след това и от жената- насрещни такива, за прекратяване на гражданския им брак с развод. Също и за това кой от двамата ще упражнява родителските права върху родените по време на същия две деца- В., род. 19.05.2005г. и С., род.
16.06.2008г.; местоживеенето им и издръжката, която ще трябва да заплаща другия родител.
В хода на делото се оказа, че по тези въпроси не съществува спор между съпрузите.
Такъв е налице обаче по това кой от двамата съпрузи е виновен за настъпилото непреодолимо разстройство в брачните отношения, като всеки от тях настоява, че това е поведението на другия съпруг. Жената твърди, че С. е поддържал извънбрачна връзка, с което виновно и изцяло е допринесъл за влошаването на брачните им отношения; той отрича това, а на свой ред също твърди за поддържана от С. извънбрачна връзка, поради което счита, че всъщност жената с поведението си е причинила необходимостта от прекратяване на брачната им връзка.
С насрещен иск, оспорен от мъжа, С. претендира на нея да бъде предоставено ползването на семейното им жилище, което е на административен адрес: гр.Сливен, кв.Речица, ул.“Драва“№28 и е собственост на родителите на мъжа. Друг иск, предмет на делото, отново е предявен като насрещен; по него жената претендира съпруга й да бъде осъден да й заплаща, лично на нея, след прекратяването на брака издръжка, в месечен размер 250лв. Исковете се оспорват от ответника по тях като неоснователни.
Последните претенции, предмет на делото, са на жената, с които търси издръжка за двете деца. По тях между съпрузите е налице както съгласие, така и спор. Съгласие от С., че трябва да заплаща издръжка за дъщерите си, но и оспорване на искания от майка им размерпо 400лв. месечно за всяка. Мъжът счита, че може да заплаща и ще е достатъчна, за поголямото момиче издръжка в размер 300лв., а за по-малкото- 250лв., месечно.
Всяка от страните претендира сторените от нея разноски по делото.
Те се явиха лично, а и бяха представлявани от пълномощници- адвокати, в проведеното съдебно заседание, като по същество позициите им, изложени в писмен вид, останаха непроменени /и непримирени/.
След като обсъди събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната 1 съвкупност, и като взе предвид изявленията на страните, съда приема, че са установени следните факти:
Както вече бе коментирано, безспорно е по делото обстоятелството, че страните по него са съпрузи. Това се установява и от дубликат на удостоверение, издаден от община Сливен на 28.12.2004г. въз основа на акт № 0454/ 20.10.2004г.
Те са родители на децата С.Ц. С., род.16.06.2008г. и В.Ц. С., род. на 23.05.2005г., видно от удостоверенията, отново на община Сливен- № 081445, издадено въз основа на акт № 1410/ 20.06.2008г. и № 050906, издадено въз основа на акт № 0906/ 20.05.2005г.
От служебна бележка изх. № 67/25.01.2022 г., издадена от „Хемус Милк-Комерс“ ООД се установява, че С. С. работи там, като е получавала средномесечно брутно трудово възнаграждение от приблизително 700лв.
От удостоверение № 55468/ 30.11.2021г., издадено от „Електроразпределение Юг“ ЕАД се установява, че Ц. В. С. работи като ел.монтьор там и за периода м.10.2021г.м.05.2022г. вкл. е получавал брутно трудово възнаграждение в средномесечен размер около 2 350лв.
От служебната бележка № АС 05-324/21.01.2022 г., издадена от Спортно училище „Димитър Рохов“ в гр. Сливен се установява, че детето С. е ученичка там, в 7-ми клас за учебната 2021/22г., както и че е „специализирана“ в спортни скокове и батут. Видно от служебната бележка, издадена на 21.02.2022г. от сдружение „Спортен клуб“-скокове на батут „Сини камъни“2008-Сливен- лист № 26 от материалите по делото, С. тренира и се състезава активно в него, както и е участник в държавни първенства, турнири и лагери.
Видно от служебната бележка № АС 05-323/21.01.2022 г., издадена от същото учебно заведение, през 2021/2022г. В. е ученик, редовна форма на обучение, в спортен профил „джудо“. Видно от удостоверение от 10.02.2022 г., издадено от Спортен клуб по джудо „Хаджи Димитър – 2006“, гр. Сливен, В. е картотекиран състезател в Българската федерация по този спорт. Тя редовно посещава училище, тренировките по джудо, подготвителните лагери и други спортни прояви, организирани от клуба. Също, че от 2017-та година участва в лагери, турнири и държавни първенства.
Въз основа на документа, наречен Доклад от психотерапевтично придружаване изх.
№ 03/21.01.2022 г., издаден от ГППП „Аналитична зона“ – Сливен, както и от няколкото фискални бона, представляващи лист № 36 от материалите по делото съда приема, че детето С. С. посещава този психотерапевтичен кабинет, в месеците декември 2021г. и януари 2022г., а таксата за едно посещение е 30лв. От платежните документи съда приема, че посещенията са общо шест, както и че за тях са заплатени общо 180лв.
С Договор за кредит за текущо потребление от 06.11.2020г., „БАНКА ДСК“ЕАД е отпуснала на кредитополучателя Ц. В. С. кредит в размер на 40 000лв., който трябва да бъде върнат за десет години.
С договор, извършен в нот.акт № 158, дело 1177/1993г. на нотариус при Сливенски районен съд, Ваньо Ц.ов С. е закупил от родителите си недв.имот в гр.Сливен, кв. Речица, ул.“Драва“№28 с площ 875кв.м., от които 104кв.м. застроени. Това, по безпротиворечивите изявления на страните по делото, е семейното им жилище. Не само от тези изявления, а и предвид личното име на купувача и презимето на ищеца, съда приема, че приобретателя е бащата на ищеца. Т.е., семейното жилище е собственост на родителите на мъжа, което също е и безспорно по делото обстоятелство.
От фактура № 2000000512/ 02.08.2022г. се установява, че за неколкодневен спортен лагер на детето В.- от 29.07 до 03.08.22г., е заплатена такса от 310 лв. Тъй като документът се представя от майката, съда приема, че такса е платена от нея. По същата логика съда приема, че С. С. е заплатила и таксата от 400лв. за летен лагер със спортен клуб „Сини камъни“ за детето С., състоял се в периода 29.09.- 06.07.2022г. в Приморско- служебната бележка от сдружение спортен клуб –скокове на батут „Сини камъни- 2008“ Сливен.
По възлагане от съда, отдел „Закрила на детето“ при община Сливен изготви 2 социален доклад. В преобладаваща му част съдията-докладчик няма да го коментира, поради това, че не малко от релевантните за делото обстоятелства, за които се налага изготвяне на такъв доклад, са безспорни- основно свързани с родителската отговорност.
Събрани бяха и гласни доказателствени средства- чрез разпита на четирима свидетели. Те са двама, осигурени от мъжа и двама, осигурени от жената. Съдът ще ги коментира поотделно като групи.
От показанията на свидетелите Р.Г. С., майка на ищеца и П.С.П., без родствена връзка със страните, но приятел на ищеца, съда приема, че С. С. е имала извънбрачна връзка с мъж, като началото й е било във времето, заключено в интервала лятото на 2021г. м.октомври 2021г. Съдът формира това становище, защото и двамата свидетели дадоха показания в тази насока. С. дори е била очевидец: от една страна, видяла е как снаха й изпраща мъж, който е бил при нея в семейното жилище, докато ищеца е в командировка, т.е извън Сливен, така и е чула /по -правилно- дочула, или подслушала, макар и неволно, но все едно- чула/ признанието на самата С. С. пред Ц. С. за това, че има извънбрачна връзка.
От показанията на същата свидетелка съда приема, че семейното жилище на сина й и ответницата представлява първия етаж от къща в кв.Речица, собственост на нея и съпруга й, докато те двамата са живеели в сграда/помещение, намираща се встрани от къщата, на един метър от нея. Също, че след раздялата на сина й и снаха й, внучките им са останали при последната, но по-малката от двете често- няколко пъти в седмицата, идва при баща си, среща се с него и не изглежда да има психологични проблеми.
От показанията на свидетелите, доведени от ответницата- А.С.Г.- нейна майка и Д.Д.Д., без родство със страните, съда приема, че и ищеца е имал извънбрачна връзка – със съпругата на втория от тях. Неговите показания са показателни в тази връзка, защото от отговорите му може да се допусне, че ответницата по делото в известен смисъл сама е създала благоприятна обстановка за тази извънбрачна връзка между съпруга й съпругата на свидетеля Д.. Така е, защото често я канила на гости, в някои от които е оставала да пренощува в дома им, докато свид. Д. е бил на работа. Не само, че ищеца и съпругата на този свидетел са имали извънбрачна връзка, но тя е и в развитие така да се каже, тъй като се установи, понастоящем двамата живеят на семейни начала и дори чакат дете.
Показанията на всички свидетели съда кредитира, тъй като няма основания да се съмнява в тяхната достоверност- защото не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал. Така също, не се оспорват от никой от участниците в настоящото производство. Вярно е, че свидетели бяха както майката на ищеца, така и майката на ответницата, но дори и ценени през призмата на чл.172 от ГПК, съда ги кредитира. Впрочем, така да се каже, и по този показател страните по делото бяха равнопоставени в този процес.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е брачния иск за развод- с правно основание чл.49 ал.1 във вр. с чл.44 т.3 от СК, а с него са съединени искове за определяне кой от двамата съпрузи да упражнява родителските права върху родените по време на брака деца; местоживеенето им и режима на лични отношения на другия родител с тях, както и издръжката, която ще им заплаща- с пр.осн.чл.59 от СК; за ползването на семейното жилище след прекратяването на брака- иск с пр.осн.чл.56 от СК; иск за фамилното име на жената след прекратяването на брака -с пр.осн.чл.53 от СК, както и, чрез заявяването му от ответницата, иск с пр.осн.чл.145 от СК.
При установените по делото обстоятелства първия от тях е основателен, защото се изясни, че отношенията между съпрузите са силно влошени- то е видим, „с просто око“, в т.ч. и за съдията-докладчик, факт. Двамата са разделени и нямат желание да се съберат, а това положение е трайно, тъй като продължава повече от две години /установено посредством свидетелските показания, а и признато от съпрузите/. Както мъжа, така и жената са категорични, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен; не може да бъде заздравен и няма смисъл от съществуването му. Ето защо ще бъде прекратен.
По въпроса за вината: в исковата молба, а и в писмения отговор, са наведени 3 обстоятелства, представляващи брачни провинения както на жената, така и на мъжа. В случая е необходимо съда да ги коментира, тъй като един от съпрузите- С. С., иска съда с решението си да приеме, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения е на Ц. С.. Категоричното и формирано с висока степен на убеденост мнение на съдията-докладчик е, че и двамата са допринесли с поведението си за разбиване на семейните отношения, при това в сходна степен- защото и двамата са установили извънбрачни връзки и са ги поддържали във времето, когато са живели като семейство.
Именно тези извънбрачни връзки са имали решаващо отношения за разпадане на брачната връзка. Неприсъщо, според закона, а и морала, също и според установеното в обществото виждане е възникването и поддържането на интимна връзка с друг партньор по време на брачното съжителство. Ето защо това искане на ответницата ще бъде отхвърлено.
За родителските права- от брака си съпрузите имат две деца, като и двете не са пълнолетни. Между тях е налице съгласие и по този въпрос- че упражняването им следва да се възложи върху майката. Това е изцяло в интереса на децата, защото се установи, че се чувстват добре при нея; в жилището, в което и в момента живеят заедно, са създадени добри условия; децата ходят на училище, имат личен лекар. Ето защо съда ще уважи желанието на родителите.