Решение № 87 от 26.01.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2021 г., гр.Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД

VІ-ти касационен състав, в публично заседание на 21. 01 .

2021 г.,в състав :

Председател

: Красимир Кипров Членове :

Евелина Попова

Марияна Бахчеван при секретаря Галина Владимирова с участието на прокурора Силвиян Иванов като разгледа докладваното от съдия Кипров касационно дело № 2796 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна , против решение № 260441 / 23.11.2020 г. по НАХД № 2816 /2020 г. по описа на ВРС , с което е отменено издаденото от директора НП № 03-011309/ 26. 06. 2019 год. С развити в жалбата доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон , се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова за потвърждаване на НП .

В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощения юрисконсулт Н. , включително с искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „Трансфер ТВ“ ООД , с подаденото писмено възражение срещу касационната жалба изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното НП , на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложена на ответника имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ , а именно : затова, че на 16. 05. 2019 год. в гр. Варна дружеството в качеството си на работодател е допуснало лицето А.Т.П. да престира труд изпълнявайки трудовите функции на длъжността „учител по немски език“, с работно място обект : учебна зала находяща се в гр. Варна , ул. „Тролейна“ № 6 , с определено работно време от 13.50 ч. до 17.40 ч. и договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 950 лв. , без да е сключен между страните трудов договор в писмена форма.

За да отмени обжалваното

НП районният съд е приел , че същото е издадено в нарушение на материалния закон, тъй като установените от събраните доказателства факти сочат на наличието на гражданско правоотношение, а не трудово такова.

Касационният съд намира, че въззивното решение е постановено при отсъствието на заявеното касационно основание, което съобразно изложените в жалбата аргументи следва да бъде квалифицирано като такова по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на материалния закон.

Не съответства на обективните данни изложеното в касационната жалба твърдение, че въззивният съд бил преквалифицирал нарушението като маловажно – такива мотиви не се съдържат в обжалваното решение. Въззивният съд е установил фактите относно характера на правоотношенията между „Транфер ТВ“ ООД и Антоанета Петрова въз основа на правилна преценка на събраните по делото доказателства - налице е пълно съответствие в данните посочени в декларацията на Петрова от 16.05.2019 год., свидетелските показания на същата и представеният граждански договор от 8. 04 .2019 год. Видно е от съдържанието на декларацията, че още в момента на попълването й Петрова е посочила съществуването на сключен граждански договор , но вместо да изиска същият и да извърши необходимата по отношение на него правна преценка, административно-наказващият орган директно е квалифицирал правоотношенията като трудови такива – гражданският договор е събран като писмено доказателство едва в хода на въззивното производство. По тези причини НП се явява издадено при допуснати от органа съществени процесуални нарушения – не са били изяснени релевантните за случая факти. Последните са правилно установени в хода на въззивното производство – въз основа на горецитираните доказателства и при липсата на каквото и да било друго такова, което да опровергава първите и същевременно да подкрепя тезата на настоящият касатор , ВРС правилно е приел, че изпълнителят по сключения между страните договор дължи престиране на определен резултат , а именно – провеждане на 300 часа обучение по немски език на определена група курсисти. Правилна е и правната квалификация на така установените факти като такива сочещи на съществуването на гражданско правоотношение поради това , че престацията цели постигане на определен резултат, а не предоставянето на работна сила под формата на постоянен и развиващ се под контрола на възложителя процес . Отсъствието по тези съображения на трудово правоотношение изключва необходимостта от сключване на трудов договор, поради което в случая не е и налице визираното в НП нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1,ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ, съответно не е осъществен състава на адм. нарушение по чл. 414, ал.3 от КТ. С оглед последното, обжалваното НП е материално незаконосъобразно, поради което като е отменил същото , ВРС е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон.

Освен материално законосъобразно , при служебно извършената от касационния съд служебна проверка не се установиха пороци във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход от делото, неоснователна е претенцията на касатора по чл. 63, ал.5 от ЗАНН за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение . Разноски на ответника не се дължат , поради липсата на отправена от него такава претенция.

Предвид изложеното , съдът

Р

Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260441/ 23.11.2020 г. по НАХД № 2816/2020 г. по описа на ВРС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:

ЧЛЕНОВЕ :