Решение № 25 от 04.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя Попова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20221100511185 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ищеца С. Ж. И., действащ чрез надлежно упълномощената адв. С. В. от АК – гр. Ямбол, срещу решение № 9152 от 11.08.2022г., постановено по гр. дело № 41359/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав. Решението се обжалва изцяло.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Искането е да се отмени изцяло решението и бъде постановено съдебно решение, с което на основание чл. 150, вр. с чл. 144 от СК, да бъде изменена определената месечна издръжка по гр. дело № 44998/2019г. на СРС, 158 състав, като същата бъде увеличена от 230 на 400 лева, които Д. И.а да заплаща на С.

И., считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на издръжката. Въззивникът представя нови доказателства.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез представителя си по пълномощие, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Сочи нови доказателства. В хода на устните състезания пледира за основателност на въззивната жалба по изложените в нея съображения. Претендира разноски и представя 1 списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият ответникД. С. С., действащ чрез адв. В. Г. Т. от САК, е постъпил отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като неоснователна. Сочи нови доказателства и оспорва представените от въззивника.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна лично и чрез представителя си по пълномощие оспорва въззивната жалба. Представя нови доказателства. Пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. За въззивното производство държавна такса не се дължи от въззивника С. Ж. И. на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, макар съдът да не се е произнесъл по петитума на исковата молба.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание 150, вр. с чл.

144 от СК за увеличаване на присъдена издръжка на пълнолетно лице, учащо редовна форма на обучение във висше учебно заведение. В исковата молба изрично е посочено, че по силата на съдебна спогодба, одобрена от съда на 05.02.2020г. по гр.дело № 44998/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 158 състав, страните са се спогодили издръжката в размер на 230 лева да се плаща не само като учащ в средно учебно заведение, но и като учащ във висше учебно заведение. Ищецът твърди, че през 2020 г. е записан в първи курс редовно обучение в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, специалност „Право“, и желае да бъде увеличена месечната издръжка заплащана от ответника от 230 лв. на 400 лв., считано от 14.07.2021 г. (датата на предявяване на исковата молба) до настъпване на обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

С доклада по делото в закрито съдебно заседание от 20.09.2021 г., в изпълнение на чл. 312 от ГПК, приет от страните без възражения в открито съдебно заседание от 30.11.2021г., съдът е дал правна квалификация на иска по чл.150, вр. с чл. 144 от СК съобразно изложените фактически твърдения в исковата молба и формулирания петитум.

С обжалваното решение № 9152 от 11.08.2022г., постановено по гр. дело № 41359/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, съдът се е произнесъл по иск с правно 2 основание чл. 144 от СК, във вр. с чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК, като е отхвърлил предявените от С. Ж. И. срещу майка му Д. С. И.а искове за осъждане на ответника да му заплаща, като пълнолетен учащ редовно във висше учебно заведение, месечна издръжка в размер на 400.00 (четиристотин) лева, считано от 14.07.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното ѝ изплащане, като неоснователни.

Според чл.144 от СК родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, при условие че издръжката не съставлява особено затруднение за родителя. По силата на чл. 150 от СК при промяна на обстоятелствата издръжката може да бъде изменена или прекратена.

По аргумент от нормата на чл.144 от СК, основание за погасяване на издръжката е отпадане на някоя от предпоставките за присъждането ѝ - изтичане на предвидения срок на обучение (завършването) и навършване на съответната пределна възраст - двадесет години за средно и двадесет и пет години за висше учебно заведение. В случая страните не спорят, че са се спогодили в производството по гр. д.

№ 44998/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 158 състав, издръжката в размер на 230 лева да се дължи на ищеца не само за периода на учащ в средно училище, но и за обучение във висше учебно заведение. Ищецът е продължил да учи редовно във висше учебно заведение и не е навършил двадесет и пет години. В този смисъл съдът приема, че със завършване на средно образование през 2020 г. задължението за заплащане на издръжка не е погасено, поради което и е допустимо да се иска изменение на определения по гр. дело № 44998/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 158 състав, месечен размер от 230 лв. С. Ж. И. е процесуално легитимиран да иска увеличение на присъдената му издръжка като пълнолетен, обучаващ се редовна форма във висше учебно заведение, което и същият е сторил с предявяването на иска си от 14.07.2021г. пред СРС.

Неправилната правна квалификация на иска е резултат от неправилно приложение на материалния закон от първостепенния съд, поради което съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване (в същия смисъл са: решение № 65/27.04.2016 г. по гр. д. № 3693/2015 г. на ВКС, III г.о.; решение № 406 от 14.01.2014 г. по гр.д. № 1585 от 2013 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 289/14.01.2014 г. по гр.д. № 1698/2013 г. на ВКС, III г.о.; решение № 146 от 19.07.2013 г. по гр.д. № 1725/2013 г. на ВКС, II г.о. и др.).

Във въззивното производство са приобщени нови доказателства, сочени от страните.

Между страните не е спорно и се установява от представените пред СРС заверени копия от удостоверение за раждане № 490500/18.06.2001 г., серия УС-0 и уверение № 34/15.07.2020г. на СУ „Св. Кл. Охридски“, че въззиваемата е майка на въззивника, а последният не е навършил двадесет и петгодишна възраст и към датата на депозиране на исковата молба е записан като студент в първи курс, редовна форма на обучение в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, специалност „Право“. Пред въззивния съд е прието като неоспорено доказателство уверение № 2-224/23.11.2023 г., въз основа на което се установява, че през учебната 2023/2024 г. въззивникът е записан в четвърти курс, редовна форма на обучение, държавна поръчка в Софийския 3 университет „Св. Кл. Охридски“, специалност „Право“.

От приетия пред въззивната инстанция нотариален акт за замяна на идеални части от недвижим имот срещу движими вещи № 135, том II, рег. № 2511, дело № 291 от 02.06.2023г. на пом.-нотариус Г.А.Д. по заместване при нотариус Д.К., с район на действие РС – Ихтиман, се установява, че въззивникът е придобил в собственост 5/6 идеални части от УПИ, находящ се в гр. Ихтиман, ул. *******, целият с площ от 672 кв.м., съставляващ УПИ VII – 1251, ведно с 5/6 идеални части от построената в имота масивна жилищна сграда, със застроена площ от 84.50 кв.м. Придобитите от въззивника идеални части от недвижим имот са отразени и в справка № 1108977 от 27.08.2023г. на Агенцията по вписванията.

От приетата във въззивното производство декларация от 03.12.2023г. за семейно положение и имотно съС.ие на С. Ж. И. се установява, че въззивникът е неженен и е декларирал собственост на 5/6 ид. части от дворно място с къща в гр.

Ихтиман, както и че притежава в собственост лек автомобил марка Ауди с ДК № *******. Декларирал е, че е студент и не работи, че няма влогове и доходи, както и че му е известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК.

От служебна бележка с изх. № 513р-42324 от 21.04.2023г., издадена от МВРСДВР се установява, че въззиваемата Д. С. С. работи в МВР и за периода от 01.04.2022г. до 31.03.2023г. е получила нетно възнаграждение в общ размер от 34001.51 лева.

При преценка възможността на въззиваемата да осигури на пълнолетния си низходящ търсената издръжка от 400 лева месечно, съдът не съобразява твърдените в декларация от Д. С. С. задължения за издръжка на двама души, доколкото не се установява същата да има сключен граждански брак и/или алиментно задължение към ненавършило пълнолетие лице.

Спорният между страните въпрос е дали възможностите на въззиваемата Д. С.

С. ѝ позволяват да дава на въззивника месечна издръжка от 400 лв. Възможността за увеличаване на определената от съда издръжка по смисъла на чл. 150 от СК, вр. с чл.

144 от СК, предпоставя по-широка материална възможност, при която даването на издръжка в по-висок от 230 лв. размер няма финансово да се отразява особено на родителя, който я дава. Родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.

Спрямо пълнолетният въззивник, задължението на въззиваемата за издръжка не е безусловно, тъй като по съществуваща оборима житейска презумпция всеки пълнолетен може и следва да се издържа сам. Пълнолетният има право на издръжка при определени ограничения с оглед имуществото на търсещия издръжка и имуществото на родителя.

Нуждата от издръжка на въззивника следва да се съобрази с нуждите на всеки млад човек, който е в края на завършване на висшето си образование и живее в столицата, където ежедневно потребява обичайните имуществени и неимуществени блага, както всеки пълноправен член на гражданското общество.

От доказателствената съвкупност е установено, че месечните доходи на въззиваемата Д. С. С. са около 3036 лв., който нетен доход е в пъти по-висок размер от минималната работна заплата (МРЗ) за страната за процесния период. За 2021г. МРЗ е 650 лева (прието с ПМС № 350/19.12.2019 г.), за 2022г. е в размер от 710 лв. (с ПМС № 37/24.03.2022г.),. а от 1 януари 2023г. е 780 лева (с ПМС № 497/29.12.2022 г.).