Решение № 567 от 18.12.2020, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. Плевен , 18.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА

Асен И. Даскалов като разгледа докладваното от Асен И. Даскалов Административно наказателно дело № 20204430201751 по описа за 2020 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

С Наказателно постановление №35-0000129/11.03.2020г. на *** НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „***” - ПЛЕВЕН, на В.С.Р. ЕГН: *** е наложено административно наказане на основание чл.181 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение на чл.147 ал.3 т.4 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.

Оспорва фактическата обстановка, приета в хода на административнонаказателното производство и правилното приложение на материалния закон. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата.

Изтъква, че проверката на процесния товарен автомобил е извършена в офиса на дружеството, а не в момента на движение на товарния автомобил по републиканската пътна мрежа и че в тази връзка – неотносимо е било изискването за преминат периодичен преглед на техническата му изправност; отбелязва, че не са налице и доказателства, че жалбоподателят има 1 качеството на „длъжностно лице“ съобразно чл.181 т.1 ЗДвП. Пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно, както и за присъждане на направените по делото разноски.

За ответната страна – РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „***” ПЛЕВЕН, представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.

№ 269774/19.02.2020г. от страна на П. Р. П. – ст.*** при РД „АА“ – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Д.П.И., както и нарушителя В.С.Р.. Съставен е за това, че на 19.02.2020 г., около 15:00 часа в гр. ***, ул. „***“ № 1, след извършена тематична проверка на „***“ ЕООД притежаваща лиценз на Общността № *** валиден до 21.05.2029 г. за международен автомобилен превоз на товари, е изяснено, че В.С.Р., в качеството на длъжностно лице /*** на „***“ ЕООД - ***/ не е представила на периодичен преглед за проверка на техническата му изправност, товарен автомобил „***“ с рег. № *** /категория N3/ - в срок до 11.01.2020 г., видно от удостоверение за технчиеска изправност – протокол № ***. Нарушителят не се е ползвал от правото на възражения при съставяне на акта; такива не е представил и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Описаната по – горе фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на В.С.Р. ЕГН: *** е наложено административно наказане на основание чл.181 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение на чл.147 ал.3 т.4 ЗДвП.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.8 – 9 от делото/.

Служебната проверка за законосъобразност, осъществявана от въззивната инстанция, не разкрива допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила. Ето защо Съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление е формално законосъобразно. Във връзка с неговата правилност, бяха събрани писмени доказателства /л.6 - 7 от делото/ и гласни доказателствени средства – показания на свидетелите П. Р. П. и Д.П.И.. Показанията и на двамата 2 свидетели са подробни, убедителни и не будят съмнение в добросъвестното им депозиране, поради което се приемат от Съда с доверие. Същите свидетелски показани взаимно се потвърждават, от една страна и са в потвърждение на изложената в АУАН/НП, фактическа обстановка – от друга.

Именно от показанията на свидетелите *** и ***, както и от представеното по делото заверено копие на Удостоверение за техническа изправност на ППС, фактическата обстановка, изнесена в АУАН/НП се явява доказана по несъмнен начин, Съдът я приема и няма да я преповтаря – още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не е надлежно опровергана.

Следва да бъде припомнено, че съобразно чл.147 ал.3 т.4 ЗДвП, „Пътните превозни средства подлежат на периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, както следва: превозните средства от категории N2, N3, O2, O3 и О4, с изключение на къмпинг-ремаркетата, от чиято първоначална регистрация са минали не повече от 10 години – всяка година, след което – на всеки 6 месеца…“. Налице е задължение за действие, което при описаните по-горе време, място, обстановка – В.С.Р. не е изпълнила – и следователно, нарушението се явява доказано по категоричен начин, тъй като посоченото ППС не е било представено за технически преглед до 11.01.2020г.

Не могат да бъдат възприети съображенията на жалбоподателя и неговия защитник по съществото на делото. Действително, проверката на процесния товарен автомобил е извършена по документи, в офиса на дружеството, а не в момент на движение на товарния автомобил по републиканската пътна мрежа. Последното обаче е ирелевантно от гледна точка на задължението по чл.147 ал.3 т.4 ЗДвП. Съобразно чл.147 ал.1 ЗДвП, „Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.“. В същия смисъл е и чл.29 ал.1 т.4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Нито ЗДвП, нито Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. предвиждат изключения като претендираните от жалбоподателя и неговия защитник; напротив, съобразно чл.147 ал.5 ЗДвП /в същия смисъл – чл.29а от цитираната Наредба/, „Пътните превозни средства се представят на периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като сроковете по ал. 3 не се 3 прилагат при: 1. временно спиране от движение на превозно средство поради техническа неизправност, възникнала вследствие на произшествие и предизвикала някои от повредите и/или неизправностите по чл. 101, ал. 3, или при нарушаване на системата за активна или пасивна безопасност на превозното средство; 2. изменение в конструкцията на превозното средство, свързано с безопасността на превозното средство или опазването на околната среда, или промяна на категорията му.“. На следващо място, неправилно е виждането, че жалбоподателят няма качеството на „длъжностно лице“ съобразно чл.181 т.1 ЗДвП. Съобразно тази правна разпоредба, „Наказва се с глоба 50 лв.: собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед…“. При положение, че жалбоподателят В.С.Р. се явява *** на юридическото лице-собственик на подлежащото на периодичен преглед за проверка на техническа изправност МПС, именно последната се явява задължена да извършва съответните правни действия от името и за сметка на управляваното юридическо лице, т.е. същата има качеството на негово длъжностно лице по смисъла на чл.181 т.1 ЗДвП; да се приеме обратното, на практика би лишило същата разпоредба от нейния смисъл, а именно – че на административно наказание подлежи не само собственикът на съответното МПС, но и отговорното за това длъжностно лице, което не е представило същото МПС, за съответен технически преглед, като в случая е без значение дали задължението по чл.147 ал.3 т.4 ЗДвП де факто е следвало да се изпълни от ***я или от негов подчинен, на който това е възложено, тъй като организационните особености на юридическото лице не могат да се превръщат в причина и предпоставка за неизпълнение на законовите изисквания.

Следователно, както актосъставителят, така и административнонаказващият орган са квалифицирали правилно нарушението и също така правилно, административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.181 т.1 ЗДвП. Във връзка с вида и размера на същото – глоба в размер на 50 лева, Съдът намира, че е налице абсолютно определена санкция, която е коректно съобразена от наказващия орган и поради това, повече няма да бъде обсъждана. Случаят не е „маловажен“, тъй като обществената му опасност е типична за нарушение по чл.147 ал.3 т.4 ЗДвП.

Крайният извод е, че обжалваното наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно – поради което, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№350000129/11.03.2020г. на *** НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „***” ПЛЕВЕН, с което на В.С.Р. ЕГН: *** е наложено административно наказане на основание чл.181 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение на чл.147 ал.3 т.4 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5