Решение № 34 от 16.10.2025, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Кнежа, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Административно наказателно дело № 20251430200106 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното :

В. Г. А.,с ЕГН********** от гр.С.,чрез адв.Б. К. С.,вписана в РАК с личен номер 1000014970,с адрес на упражняване на дейността: гр.С.,бул.„******”№**,ет.*,офис №* със съдебен адрес за призоваване– гр.С.,бул.„******”№**,ет.*,офис №*,/чрез адв.Б. С./ е предявил въззивна жалба против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия К №10351590 на ОД МВР-ПЛЕВЕН.

Въззивникът твърди,че в законоустановения срок обжалва ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба за нарушение,установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия К №10351590 на ОД МВР -ПЛЕВЕН,с който на В. Г. А.,с ЕГН**********,като законен представител на "ГЛОБАЛ БИОМЕТ" ЕООД,за извършено нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП,на основание чл.189,ал.4 от ЗДвП във връзка с чл.182,ал.1,т.2 е наложена глоба в размер на 50лв./петдесет лева/,за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП .

Според въззивника издаденият електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като е нарушена процедурата по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание.

Според въззивника електронният фиш е издаден при съществени нарушения на материалния и процесуален закон,тъй като е издаден за това че на 16.07.2024г., в 11:30ч.,в гр.Кнежа на изхода за гр.Плевен, с МПС ПОЛУРЕМАРКЕ БЕРГЕР ЛТН,с регистрационен номер ******** е извършено нарушение за скорост установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система №00043E5D.

Според въззивната страна процесният електронен фиш е издаден за извършено нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП,като на основание чл.189,ал.4 от ЗДвП във връзка с чл.182,ал.1,т.2 на ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50лв.,но счита,че :

1.Не е било извършено нарушението,за което жалбоподателят е санкциониран,тъй като автоматизираното техническо средство, отчело нарушението е било технически неизправно и негодно. Според него не са спазени изискванията на относимата наредба;

1

2.Няма яснота за извършеното нарушение,тъй като не става ясно кой е собственик на МПС/ППС –то,описаното нарушение в ел.фиш не става ясно каква е била отчетената скорост, а изясняването на това обстоятелство е от съществено значение за извода извършено ли е нарушение и не е описано ясно,пълно и точно нарушението,но описанието на нарушението е съществен реквизит на електронния фиш. Въззивникът счита,че посоченото нарушение не се отличава с нужната яснота,позволяваща организиране на пълноценна защита, което е съществено процесуално нарушение,на правото му на защита и 3.На следващо място,според него е нарушена процедурата по установяване на нарушението и налагане на административното наказание.Защото електронният фиш не съдържа всички данни и реквизити в съответствие с чл.189,ал.4 от ЗДвП.

Въззивникът изтъква,че посочения текст изрично предвижда,че електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,регистрационния номер на моторното превозно средство,собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,нарушените разпоредби,размера на глобата, срока,сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Въззивникът счита,че не е посочен регистрационният номер на МПС-то, с което е извършено нарушението,защото в електронният фиш е посочен регистрационния номер на ППС- полуремарке/ремарке за товарен автомобил,а не регистрационния номер на МПС.

Според него в чл.189, ал.4 от ЗДвП са изброени необходимите реквизити на електронния фиш и един от тях е регистрационният номер на моторното превозно средство.

Въззивникът сочи,че полуремаркето не представлява моторно превозно средство,а е пътно превозно средство по смисъла на §6,т.10 ДР на ЗДвП,а съгласно легалната дефиниция §6,т.10 ДР на ЗДвП,"Пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари като към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини,когато се придвижват по пътищата.

Въззивникът описва ,че съгласно легалната дефиниция по §6,т.11 ДР на ЗДвП,"Моторно превозно средство"е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване,с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.

Според въззивната страна всяко полуремарке или ремарке е предназначено да бъде задвижвано от МПС,но въпреки това, разпоредбата на чл.189,ал.4 от ЗДвП в частта досежно задължителните реквизити на ЕФ поставя изискване да бъдат посочени,наред с другото, „регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство”. Двата, изброени един след друг реквизити,се отнасят единствено и само до моторните превозни средства като този извод се налага и при систематичното тълкуване с другите разпоредби на чл.189 от ЗДвП(и по - специално алинеи 6,8 и 15),в които законодателят е използвал изрично словосъчетанието „моторно превозно средство”и съществителното „автомобил”. Според него от друга страна,никъде в тези специални разпоредби не е използвано словосъчетанието „пътно превозно средство”,което още един път налага извод,че на местата,където законодателят е използвал словосъчетанието „превозно средство” се имат предвид именно и само моторните превозни средства.

Въззивникът сочи,че волята на законодателя е била посредством особения ред за административно наказване чрез ЕФ да бъдат санкционирани единствено водачите на моторни превозни средства и именно затова, като задължителни реквизити в неговото съдържание е предвидено да се посочат регистрационен номер и собственик, на който е регистрирано МПС,което законово изискване не е изпълнено в случая.

Според въззивната страна, да се приеме обратното,че на административно наказване по коментирания специален ред подлежат и собствениците на пътни превозни средства,каквито са ремаркетата и полуремаркетата,поражда и друг проблем ,тъй като е напълно възможно 2

МПС,с което е извършено нарушението да е регистрирано на собственик,различен от този,на който е регистрирано ремаркето /полуремаркето,което естествено поражда и въпроса за подлежащото на санкциониране лице. Въззивната страна изтъква,че случаите на заснемането на нарушения,извършени с МПС,към които е прикачено ремарке/полуремарке не е уреден изрично в чл.189 ЗДвП.Поради това счита,че е налице законодателна непълнота в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП,чието запълване, в настоящия случай се явява изрично забранено според чл.46,ал.З от ЗНА,тъй като би довело до обосноваване на административнонаказателна отговорност.

Според въззивната страна това допуснато от АНО нарушение е достатъчно,за да обоснове отмяна на оспореното решение и потвърдения със същото електронен фиш.

Въззивната страна сочи,че в изложения смисъл относно приложението на чл.189,ал.4 от ЗДвП са Решение №715/23.11.2023г. на Административен съд- Пазарджик по к.н.а. дело № 840/2023г. по описа на съда,Решение №197 от 11.04.2019г.,постановено по к.а.н. дело № 298/2019г. по описа на Административен съд Плавен; Решение №461/2019г.,постановено по а.н. дело № 1199 по описа на Районен съд –Шумен.

Според въззивната страна допуснатите процесуални нарушения са от категорията на съществените,и препятстват възможността на жалбоподателя да разбере в какво се изразява обвининението спрямо него и да осъществи ефективно правото си на защита.

Въз основа на изложеното,въззивникът иска от съда да постанови решение,с което да отмени ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия К№10351590 на ОД МВРПЛЕВЕН,като незаконосъобразен.

Освен това се иска от съда да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски.

Въззивникът е приложил към жалбата си заверени преписи от следните си писмени доказателства :

1. ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия К №10351590 на ОД МВР – Плевен;

2. Адвокатско пълномощно;

3. Договор за правна защита и съдействие и

4. Списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

По делото се проведе едно о.с.з. на 16.09.2025г., за което страните са редовно призовани Въззивникът,който е бил редовно призован не се яви лично и не изпрати процесуален представител,но съдът приема,че поддържа жалбата си.

Въззиваемият е бил редовно призован,но не се яви,не изпрати представител и не взе отношение по жалбата.

По делото беше разпитана съставителката на електронния фиш,св.С. С.,която след като се запозна с предявения й ЕФ и приложението му,каза че е съставила същия във връзка с предоставените й с длъжностната характеристика правомощия.

Свидетелката каза,че след като се е запознала с предявеното й копие от електронен фиш,че това е електронен фиш,който се издава за нарушение, което е констатирано с техническо средство за контрол на скоростта. Свидетелката разказа,че в конкретния случай електронния фиш е издаден за превишена скорост в гр.Кнежа като електронния фиш се издава от ОД МВР Плевен,а техническото средство е зачислено в РУ -Кнежа, като с него работя тя.

Същата описа,че при работа с техническото средство същото се позиционира на определено място, при което се стартира и започва да отчита скоростта на преминаващите автомобили в определен диапазон, за който е настроено. Тя каза,че когато има превишаване на скоростта техническото средство прави запис с данните за отчетената скорост,данни за регистрационния номер след което тези данни се качват в системата за обработка на нарушенията,която генерира вече така издадения електронен фиш. Според 3 свидетелката,копието на електронния фиш е връчено през таблет –работна станция с отдалечен достъп,който е по различен от този който излиза във формат А4. Свидетелката посочи,че след като системата генерира електронния фиш същия е достъпен за връчване на нарушителя.Св.С. посочи,че в конкретния случай фишът е връчен на пътя,тъй като това копие е през таблет,което води до извода, че е връчен на пътя при проверка на лицето.

Техническото средство подлежи на метрологична проверка веднъж на 12 месеца,като към материалите са приложили протокол от замерването, като сочи,че същото е годно техническо средство, има одобрен тип и е зачислено за работа в МВР. Тя каза,че самата обработка на заснетите нарушения става автоматизирано и начините за връчване са много: чрез Български пощи, вариант при проверка на водачите и др.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаната свидетелка С. С. изцяло като счита същите за достоверни,безпристрастни и непротиворечиви по между и със събраните по делото писмени доказателства.

След като се запозна по отделно и съвкупно със събраните по делото писмени доказателства,съдът счита за установена следната фактическа обстановка :

Видно от съдържанието на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,установено с автоматично техническо средство или система серия К№10351590,Република България МВР,ОД МВР-гр.Плевен,Преглед на фиш,копие от снимка от клипа,Протокол за използване на Автоматично техническо средство или система CELERITAS MVD2020 №00043Е5D с дата на използване 16.07.2024г.,Заповед №316з-2328/23.05.2024г. на Директор на ОДМВРгр.Плевен,Протокол за проверка –159-СГ-ИСИС/07.12.2023г. на ГДМИУ,Отдел“Изпитване на средства за измерване и софтуер“ за проверка на Система за измерване на скорост,тип:

CELERITAS MVD2020 №00043Е5D,тази система е проверена за периода от 24.11.2023г.07.12.2023г. и е технически изправна,Копие от регистрационни данни на МПС-то и Заповед №8121з-172/29.02.2016г.на М-р на МВР.