Решение № 157 от 02.03.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Благоевград, 02.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско дело № 20241210103131 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от Н. Г. П., ЕГН **********, адрес: гр. Бл чрез адв. Н. М. М. - АК Я– партер срещу „Н седалище и адрес на управление: град Спредставлявано от управителя И. Н. Х

Ищцата твърди, че на 13.08.2024г. е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 202408130255490070, по силата на който е получила сумата от 1600.00 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 40.15% и ГПР в размер на 48.42 %.

Сочи се, че в т. 3.2.1 от ОУ е уговорено, че до края на следващия ден от сключването на договора, ищцата е длъжна да предостави на ответника обезпечение - гаранция по кредита, издадена от небанкова финансова институция, като съобразно чл. 6, ал. 1 от договора, ако ищцата не представи на ответника уговорената в чл. т. 3.2.1 от ОУ гаранция или двама поръчители, същата дължи на ответника сумата в размер на 1512.00 лева, представляваща неустойка, която следвало да се заплати разсрочено за всеки месец. Счита се, че ищцата не дължи изпълнение на вземанията за неустойка и за договорна лихва, тъй като те намират своето основание в нищожната кредитна сделка. Излагат се съображения, че процесният договор е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК - договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/, поради значителна нееквивалентност на насрещнитепрестации по договорното съглашение, водеща до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди се, че кредиторът не изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва.

Не се оспорва, че между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1600.00 лева. Излага се, че изискванията, които посочената клауза от ОУ възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, предвид 1 обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (1600.00лева). Сочи се, че кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Счита се, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. Излага се, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Излага се, че невярното посочване на лихвения процент по договора в размер на 40.15%. без в него да е включена скритата лихва по чл. 11. 1 от договора е имало за резултат и невярно разписване на ГПР в размер на 48.42 %. Сочи се, че посочването в договора на понисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. I ЗЗП. Твърди се, че кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи размера на лихвеният процент на ден. Излага се, че в случая не е приложима нормата на чл.

26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор. Излага съображения в тази насока и се иска съдът да постанови решение, с което да прогласи сключения между страните Договор за потребителски кредит № 202408130255490070 от 13.08.2024г. за нищожен на основание чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Претендира направените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за неоснователност на предявения иск по подробно изложени в отговора съображения. Не се оспорва от страна на ответника сключването на 13.08.2024 г. на договор за кредит № 202408130255490070 между страните по делото, по силата на който на кредитополучателя е предоставен заем в размер на 1 600.00 лева, както и, че ответникът е включил единствено разход за възнаградителна лихва към размера на ГПР. Оспорват се твърденията на ищцата за нищожност на договор за потребителски кредит № . на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според ответника надвишаването на нормативно установения горен праг на ГПР би довело до нищожност само на онези клаузи, надвишаващи максимално допустимия размер от 5 пъти законната лихва за забава, но не и до недействителност на целия договор (чл. 19 , ал. 5 и ал. 6, вр. с ал.

4 ЗПК). Оспорва и останалите изложени основания в исковата молба за нищожност на процесния договор за кредит. Моли искът да бъде отхвърлен и да му се присъдят сторените разноски по делото. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се оспорва от ответника сключването на 13.08.2024 г. на договор за кредит № 202408130255490070 между страните по делото, по силата на който на кредитополучателя е предоставен заем в размер на 1600.00 лева, както и, че ответникът е включил единствено разход за възнаградителна лихва към размера на ГПР.

От приетите по делото писмени доказателства се установяват параметрите на облигационната връзка между страните, възникнала на основание посочения договор от 13.08.2024г. между тях – ответникът е предоставил заем на ищцата от 1600.00 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 40.15% и ГПР в размер на 48.42 %.

В т. 3.2.1 от ОУ, приложими към процесния договор за кредит е уговорено, че заемателят следвало да осигури в срок до края на следващия ден, считано от датата на сключване на процесния договор, едно трите предвидени обезпечения: двама поръчители, 2 отговарящи на условията, подробно описани в договора или банкова гаранция или гаранция от небанкова институция, като при неизпълнение от ищцата се дължи неустойка в размер на 1 512 лева (чл. 6, ал. 1 от договора).

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 и сл. ЗПК вр. с чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. с чл. 143 и 147 ЗЗП.

В тежест на ищцата е да установи, че договорът, сключен между страните е нищожен на посочените основания, доколкото от този факт извлича изгодни правни последици, а в тежест на ответника е да проведе обратно насрещно доказване, за валидността на правоотношението му.

Ответникът носи тежестта да докаже възраженията, релевирани в отговора на исковата молба, както и да установи, че договорът е сключен при шрифт не по-малък от 12, да установи валидността на всяка една оспорена като недействителна клауза, както и че сключването й е и в съответствие с добрите нрави, както и при съобразяване на императивните материални, както и че всяка една оспорена като недействителна клауза е индивидуално уговорена и не е неравноправна.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Неустойката за непредоставяне на обезпечение по чл. 6 от процесния договор безспорно съставлява общ разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК във вр. с §1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като е възнаграждение, което е пряко свързано с договора за кредит и е предварително известно на кредитора, доколкото е предложено от него и не освобождава кредитора да отрази неустойката за непредставяне на обезпечение съгласно чл. 6, ал. 1 от договора в ГПР по договора за кредит.

В случая е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.

Предвид гореизложеното, договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, доколкото изчислен с онлайн ГПР калкулатор, ГПР по процесния кредит надвишава многократно максимално допустимия от закона размер при включване в същия на неустойката по чл. 6, ал. 1 от договора.

По тези съображения, искът следва да бъде уважен.

По разноските:

3

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищецът, на който следва да се присъдят сторените разноски за платена държавна такса в размер на 141, 68 лв., както и разноски за адвокатско възнаграждение. Ищцата претендира разноски по списък за адвокатско възнаграждение в размер на 751, 40 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за основателно. С решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване е прието, че посочените в изменената с ДВ бр. 88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не обвързват съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС.

Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, но те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. Що се касае до размера на адвокатското възнаграждение и съобразявайки обема на реално извършената от адвоката работа, съдът намира, че адвокатско възнаграждение дори и в минимален размер по наредба, се явява прекомерно предвид вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност, която се изразява в подаване на искова молба, която е бланкова и част от голям брой заведени еднотипни дела, адвокатът не се е явил в първото и единствено съдебно заседание; по делото не са провеждани разпити на свидетели, не са изслушвани експертизи или други процесуални действия с участието на адвоката; делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото се касае до предявени искове, по който има формирана трайна съдебна практика.