Решение № 1419 от 02.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1419 гр. София, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000502136 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

Срещу решение № 754 от 06.02.2025 г. на СГС, ГО, І-3 състав, постановено по гр.д.№ 9511 по описа за 2022 г. са подадени въззивни жалби от:

1. Столична община, ответник пред първата съдебна инстанция.

Решението се обжалва в частта, в която е уважен , предявеният от ищеца Ю. Л. А. срещу ответника/въззивник, иск по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД./решението се обжалва както в частта за неимуществени вреди, така и за имуществените такива/.

Излагат се доводи, че в тази му част първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че съдът не бил обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Не ставало ясно по делото дали процесния участък, където бил станал инцидента е прилежаща част към училището, т.е. дали този 1 участък не попада в хипотезата на чл.67, ал.1,т.2 от Наредбата за управление на отпадъците и опазване на чистотата на територията на Столична община.

Съдът се бил позовал в мотивите си относно травматичните увреждания на ищеца на заключението на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ като не бил обсъдил възраженията на ответника в отговора по исковата молба. По делото липсвало произнасяне относно възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Съдът не се бил съобразил и с възражението за прекомерност на претенцията. Сочи, че въпроса бил разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС. Твърди се, че вредите, които били претърпени от ищеца били случайни и косвени поради което не можела да се ангажира отговорността на Общината. Липсвала пряка причинно-следствена връзка между поведението на Общината и претърпените от ищеца вреди. Сочи, че определения размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не отговоря на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД. Твърди се, че решението не било съобразено със съдебната практика на ВКС като се цитират решения от 2007 и 2009 г.

Следвало обезщетението да се редуцира до справедлив размер, а именно 4 000 лв., както било прието в тези съдебни решения. Относно размера на обезщетенията се цитира и съдебна практика на САС от 2015 г., 2017 г. и 2018 г., в която според въззивника, бил приет справедлив и адекватен размер на обезщетението за неимуществени вреди по подобни казуси.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това да се постанови друго, с което претенцията на ищeца да бъде отхвърлена или алтернативно – да бъде присъдено обезщетение в символичен размер. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред първата съдебна инстанция- Ю. Л. А., в който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в частта, в която е уважена претенцията му. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения при постановяване на обжалваното решение. Намира изложените доводи за несериозни, а сочените обстоятелства - изяснени.

Търпените неимуществени вреди били доказани от събраните по делото доказателства. По делото не били събрани доказателства за наличие на предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД. Цитираните съдебни решения разглеждали 2 случаи от преди 20 години и били съотносими към друга икономическа обстановка; част от тях не представлявали задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

Препис от обжалваното решение е връчено на въззивника на 17.02.2025 г.

Въззивната жалба е подадена на 04.03.2025 г./първи работен ден след официален празник – 03.03.2025 г./.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Въззивната жалба е допустима.

2-насрещна въззивна жалба от ищеца пред първата съдебна инстанция – Ю. Л. А..

Решението се обжалва в частта, в която претенцията е отхвърлена за разликата над 25 хиляди лева до 30 хиляди лева- обезщетение за неимуществени вреди.

Решението се обжалва и в частта за разноските.

Излагат се доводи, че в тази му част първоинстанционното решение е неправилно, постановено в разрез със събраните по делото доказателства, които установявали вида, обема, характера и степента на търпените от ищеца неимуществени вреди; болките и страданията, които ищеца е преживял.

Счита, че присъденото обезщетение е несправедливо; в тази му част решението било необосновано. Не ставало ясно как съдът е приел този размер за справедлив. Решението не било съобразено с отразеното от вещото лице по СМЕ. Присъденият размер не бил съобразен с емоционалните терзания, които бил изпитал ищеца, както и с икономическата конюнктура, както и съдебната практика по аналогични казуси.

Иска се в обжалваната му от ищеца, част, първоинстанционното решение да бъде отменено като му се доприсъди сумата от 5 хиляди лева като обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на инцидента до окончателното плащане. Претендират се разноски.

По насрещната въззивна жалба е постъпил отговор от Столична община, ответник по иска, в който отговор се излага становище за 3 неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена ищцовата претенция като се препраща към доводите, изложени във въззивната жалба. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения при постановяване на обжалваното решение.

По допустимостта на насрещната въззивна жалба:

Препис от въззивната жалба на ответника е връчена на ищеца на12.05.2025 г.

Насрещната въззивна жалба е подадена на 16.05.2025 г.

Същата е в срока по чл.263, ал.2 ГПК.

Налице е правен интерес за обжалване.

Следователно насрещната въззивна жалба е допустима.

По основателността на въззивните жалби:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивните жалби:

С обжалваното решение се: ОСЪЖДА Столична община, да заплати на Ю. Л. А., сумата от 25 000 лв. - част от сумата 45 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на настьпване на деликта - 26.01.2021 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 1870, 60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лв. до 30 000 лв. и предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 1870, 60 лв. до 1890 лв.

4

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СГС е приел, че по делото по безспорен начин се установило, че на 26.01.2021 г., около 16 часа, в гр. София, на територията на Столична община, придвижвайки се пеша в ж.к.

"Надежда" в посока ул. "Ген. Никола Жеков", по левия тротоар, в района на Основно училище, преди кръстовището на ул. "Звезда" и ул. "Ген. Никола Жеков", ищецът попаднал на заледен и покрит със сняг и лед участък на тротоара, като се подхлъзнал и паднал, при което получил фрактура на лява тазобедрена става. Очевидец на инцидента станал свидетелят К., който бил категоричен, че тротоара е бил заснежен, а под снега имало лед, както и че ищеца е пострадал именно при това падане. Свидетелят позвънил на телефон 112 и помогнал ищецът да бъде качен в пристигналата на място линейка, след което пострадалият бил откаран в УМБАЛ "Софиямед".

Установило се по несъмнен начин, че в резултат на описания инцидент ищецът е получил пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост, което е резултат на директен удар върху трохантерната област при падане и завъртане на тялото или на директно насилие при усукване на тялото, когато крайникът е фиксиран, като експертът б и л категоричен, че описания механизъм добре отговаря пертрохантерното счупване на лявата бедрена кост на ищеца да е получено при инцидента от 26.01.2021 г., както и че същото било резултат на директен удар върху трохантерната област при падане и завъртане на тялото или на директно насилие при усукване на тялото, когато крайникът е фиксиран.

На 27.01.2021 г.ищецът бил опериран, при което било извършено кръвно наместване на фрактурата и б и л а направена метална остеосинтеза с интрамедуларен пирон, трохантерен и антиротационен винт. Ищецът бил изписан с окончателна диагноза: Фрактура пертрохантерика синистра.

РСОМ/ пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост; кръвна репозиция с метална остеосинтеза/.

За около шест месеца ищецът б и л търпял болки и страдания, като първите два месеца те били с интензивен характер и довели до смущения на съня. Необходимо било провеждането на раздвижване и рехабилитация, които били извършвани в дома на майка му - свидетелката Стойчева, която се грижела за него, като при рехабилитацията трябвало да се избягва максималното свиване в ставата, Според експерта, пълното възстановяване на 5 мускулната функция, нормализиране на походката и подобряването на качеството на живот изисквало период от 6 до 9 месеца.

В съответствие с добрата медицинска практика на ищеца било проведено оперативно лечение - кръвно наместване на фрактурата, като му била направена метална остеосинтеза с интрамедуларен пирон трохантерен и антиротационен винт, като продължителността на лечебния период бил от 3 до 6 месеца, а на възстановителния - от 6 до 9 месеца, като прекараната ковидна инфекция и пневмония от ищеца забавила периода на рехабилитация, макар ковидната инфекция да нямала отношение по зарастването на счупената кост.

Установило се по делото, че поради възникнала по-късно разкъсноконтузна рана в областта на лявото бедро, се наложило ревизия на раната и ексцизия в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ"Софиямед" с ИЗ № 7525/11.03.2021 г.- 14.03.2021 г.

От показанията на свидетелката Стойчева било видно, че ищеца бил изпитвал силни болки, като и към момента на разпита левия крак го болял .

Според експерта било възможно, както при всяка фрактура, периодично, при по-голямо физическо натоварване, промяна на времето, а понякога и без определена причина, да се появят болки в травмираната област (тазобедрената става), които се определяли като болки от "ревматоиден" тип, които не се отразявали на силата на крайника и в обема на движение на тазобедрената става, но можели да доведат до известен дискомфорт.

Безспорно се установило, че направените от ищеца разходи във връзка с лечението му, за които били представени фактури, придружени с касови бонове, били необходими и същите не се поемали от НЗОК.

От събраните по делото доказателства, се установява ло, че увреждането е именно в резултат на подхлъзването и падането на непочистен от леда тротоар от служители на ответника, като по делото липсвали доказателства ищецът да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Неоснователни били възраженията на ответника, че Столична община не следва да носи отговорност, като по делото липсвали доказателства, даващи основание да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 67, ал. 1 т. 2 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община, съгласно която всички собственици, 6 ползватели, лица, които фактически владеят или държат недвижими имоти или части от тях, били длъжни да почистват тротоарите пред и около сградите на имотите от сняг и лед, а така също и ледените висулки от сградите, нарушена мазилка и други, застрашаващи живота и здравето на преминаващите до сградите. Неоснователни б и л и и възраженията на ответника, че липсва виновно противоправно поведение на работниците и служителите, натоварени с изпълнението на възложената работа, тъй като за Столична община съществувало задължение да стопанисва уличната мрежа в регулационните граници на града, съгласно чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата/ЗП/ и §7 т. 7 от ПЗР на ЗМСМА.

Разпечатката съдържа 56 от 163 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/39f720de-6cf4-4935-b979-f8fbfa1bac02