Определение № 15669 от 24.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15669 гр. София, 24.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20251110148108 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. К. М., чрез адв. Г. Г., срещу ***********************, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 180, ал. 1 З******** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1232,91 лева, представляваща незаплатена разлика между полученото и дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.01.2025 г. до 30.09.2025 г. или по 136,99 лева на месец, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 9200,12 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на дължима разлика между трудовото възнаграждение, което е получил ищецът за периода от 01.01.2025 г. до 30.09.2025 г., и това, което са получавали служители на аналогична длъжност

„**************“ и

„**************************“ в сектор

*************** към отдел

„********************************, за същия период, поради упражнена дискриминация по признак лично положение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 800 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за обезщетение за периода от 01.02.2025 г. до 30.09.2025 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил назначен с трудов договор на длъжността „************“ (**************, той и **************************) в сектор *************** към отдел „************************“ при **********, която длъжност заемал без прекъсване през целия исков период. Брутното месечно възнаграждение на ищеца през исковия период било в размер на 2042,88 лева и включвало следните елементи:

1. основно трудово възнаграждение по чл. 180, ал. 1 З******** в размер на 1536 лева; 2. добавка за работа в ******** по чл. 180, ал. 1 З******** в размер на 5 % от основно трудово 1 възнаграждение, равняваща се на 76,80 лева; и 3. добавка за прослужено време в ******** по чл. 37 от колективния трудов договор в размер на 1 % от основното възнаграждение за всяка прослужена година или общо 28 %, равняващи се на 430,08 лева. Твърди, че с измененията в Наредба № 8121з-919/13.07.2017 г. към 22.11.2024 г. максималното възнаграждение за длъжността „************“ било увеличено на 1639 лева, но това на ищеца останало непроменено. Така всеки месец от процесния период служителят получавал по 136,99 лева по-малко. Освен това спрямо С. М. била допусната пряка дискриминация по признак лично положение по смисъла на чл. 14, ал. 1, вр. ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. в сравнение със служителите, назначени на аналогични длъжности

,,***********“ и

„**************************“ в сектор

,,***************“ към отдел

,,********************************. Трудовите възнаграждения на останалите служители, които не били младши или старши специалисти, били редовно увеличавани, считано от 2022 г. до момента, съответно с 20%, с 10%, а от 01.01.2025 г. с още 40,61 %, докато възнаграждението на ищеца било увеличавано само два пъти – съответно с 20% и с 10%.

Съгласно писмо № 8121з-7435/17.04.2025 г. на министъра на вътрешните работи възнагражденията на служителите, работещи по трудово правоотношение на длъжност „************“, следвало да бъдат съобразени с възнагражденията за аналогични длъжности от щатното разписание, определени в раздели II, III, IV и V от Приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121з-919/2017 г. В тази връзка твърди, че при прилагане на приетото увеличение от 40,61 % към максималното трудово възнаграждение за длъжност в Раздел VII.2 от Приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121з919/2017 г., брутното възнаграждение на ищеца следвало да бъде в размер на 3065,12 лева.

По този начин се получавала разлика в размер на 1022,24 лева на месец или общо за исковия период в размер на 9200,12 лева. Предвид изпадането на ответника в забава същият дължал и мораторна лихва върху претендираното обезщетение. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника *********************** за отговор, като след изтичане на срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Деляна Иванова. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че трудовите възнаграждения през процесния период били индексирани на основание Наредба № 8121з960/01.08.2022 г. (обн. ДВ, бр. 62/05.08.2022 г.) и Наредба № 8121з-1366/30.08.2023 г. (обн.

ДВ, бр. 76/05.09.2023 г.) за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-919/13.07.2017 г.

Във връзка с решение № 11840/04.11.2024 г., постановено по адм. д. № 5861/2024 г. по описа на ВАС, 5-членен състав била издадена заповед № 8121з-552/30.04.2025 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на нови размери на индивидуалните заплати на служителите на длъжност „*****************“ и „*****************“. Съгласно т. 3 от заповедта за определяне на индивидуалните размери на дължимите възнаграждения на лицата, работещи по трудово правоотношение на посочените длъжности, следвало да бъдат издадени индивидуални заповеди/допълнителни споразумения. След представяне на 2 последните в отдел „******************“ възнагражденията щели да бъдат начислени и изплатени на служителите. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

При повторна служебна проверка на исковата молба по реда на чл. 129 ГПК съдът констатира, че същата е нередовна в частта относно претендираната разлика от 136,99 лева на месец. В обстоятелствената част има изложени твърдения относно тази претенция, но в петитума на исковата молба липсва нарочно искане за нейното присъждане. Съдът намира, че общата сума от 1232,91 лева за целия исков период (136,99 лева х 9 месеца) не е включена в претенцията от 9200,12 лева, доколкото последната е изчислена единствено на базата на претендираното обезщетение за неполученото увеличение от 40,61 % върху заплатата за длъжност от 1639 лева. А разликата от 136,99 лева е изчислена между реално полученото възнаграждение от ищеца от 1536 лева и предвидения в наредбата максимален размер от 1639 лева. Изложеното налага в посочената част исковата молба да бъде оставена без движение и на ищеца да бъде указано да заяви изрично дали предявява претенция за сумата в общ размер на 1232,91 лева, представляваща незаплатена разлика между полученото и дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.01.2025 г. до 30.09.2025 г. или по 136,99 лева на месец, и ако да – с писмена молба с препис за другата страна да формулира надлежен петитум на исковата молба.

Страните не спорят, че ищецът бил назначен с трудов договор на длъжността „************“ (**************, той и **************************) в сектор *************** към отдел „************************“ при **********, която длъжност заемал без прекъсване през целия исков период. Посочените обстоятелства не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация спрямо него от страна на ответника – по-неблагоприятно третиране на ищеца на основата на признак „лично положение“, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства;

2. че е претърпял твърдените имуществени вреди и техния размер, включително обстоятелството, че е бил член на синдикална организация, страна по Колективен трудов договор № 812100-23063/10.12.2024 г.;

3. наличието на пряка причинно-следствена връзка между неравноправното третиране и претърпените вреди;

4. размера на дължимото трудово възнаграждение за исковия период при прилагане на определения в Наредба № 8121з-919/13.07.2017 г. максимален размер на заплатата за длъжност „************“;

5. датата, на която е станало изискуемо вземането му за главница, и размера на 3 дължимата за процесния период мораторна лихва;

6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответника е да докаже:

1. че е заплатил претендираните вземания;

2. че принципът на равно третиране не е нарушен, включително че е осигурил равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд;

3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства. Основателни са исканията на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи, както и за задължаване на ответника на основание чл. 190 ГПК да представи следните документи: длъжностната характеристика на ищеца, относима към процесния период; информация относно механизма на определяне на размера на добавката за работа в ******** и информация дали ищецът се ползвал от правата на чл. 37 от КТД за процесния период. В останалата си част искането на ищеца по чл. 190, ал. 1 КТ е неоснователно, доколкото една част от изисканите доказателства са представени с отговора на исковата молба, а останалата част ще бъдат обект на проверка от вещото лице по допуснатата експертиза.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна да заяви изрично дали предявява претенция за сумата в общ размер на 1232,91 лева, представляваща незаплатена разлика между полученото и дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.01.2025 г. до 30.09.2025 г. или по 136,99 лева на месец, и ако да – да формулира надлежен петитум на исковата молба.

При неизпълнение на дадените указания в срок исковата молба в посочената част ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 180, ал. 1 З******** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1232,91 лева, представляваща незаплатена разлика между полученото и дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.01.2025 г. до 30.09.2025 г. или по 136,99 лева на месец, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.

71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 4

9200,12 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на дължима разлика между трудовото възнаграждение, което е получил ищецът за периода от 01.01.2025 г. до 30.09.2025 г., и това, което са получавали служители на аналогична длъжност „**************“ и „**************************“ в сектор *************** към отдел „********************************, за същия период, поради упражнена дискриминация по признак лично положение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 800 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за обезщетение за периода от 01.02.2025 г. до 30.09.2025 г.