Решение № 219 от 03.04.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Горна Оряховица, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Цветомира В. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20224120101574 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.

Предявена е искова молба от С. Д. Я., чрез пълномощник адв. Д. Ц. от ВТАК против Х. К. Б., с която се иска от съда да признае за установено, че задължението на ищеца към ответника, възникнало на основание изпълнителен лист от 10.07.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 1129/2014 г. по описа на РС – Г. Оряховица, както и разноските по иницииране на изпълнителното дело, е погасено по давност и не се дължи.

Ответникът депозира в срок писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Счита, че погасителната давност не е изтекла.

Представя доказателства по наведените от него твърдения за поискани и извършени действия по изпълнителното производство действия, прекъсващи течението на давността. Иска от съда да отхвърли предявения иска и да му бъдат присъдени сторените разноски.

Възразява срещу допуснатото обезпчение свързано със спиране на изпълнението по изп. дело № 632/2021 г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова.

Намира, че липсват предпоставки за уважаване на тази обезпечителна мярка.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за 1 установено от фактическа страна, следното:

Установява се от приетото по делото изп. д. № 937/2014 г. по описа на ЧСИ С. Косева, че последното е образувано по молба на ответника с вх. № 18901/20.11.2014 г., като в хода на изпълнителното производство са извършени следните изпълнителни действия по отношение ищеца:

1./с разпореждане от 15.12.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от НВУ „Васил Левски“/стр. 182/.

2./ с разпореждане от 15.12.2014 г. е наложена забрана за пререгистрация на МПС лека автомобил „Опел Корса“ с рег. 3 ВТ 33 28 ВК./стр.183/.

С разпореждане от 22.06.2016 г./стр.202/ съдебният изпълнител е наложил запор върху възнаграждението на длъжника от “Централно ведомство 1“, като е изпратено указание до взискателя да заплати съответната такса и да посочи сметка. В последствие на 07.07.2016 г. съдебният изпълнител е изпратил до взискателя разпореждането си, че не може да наложи запор – липсва работодател, което е постановено на 07.07.2016 г.

С молба от 19.12.2016 г. /стр. 212/ е направено общо, бланкетно искане за предприемане на действия по изпълнението, изразяващи се в налагане на запор върху всички банкови сметки открити на името на длъжника. Искането е оставено без движение от съдебния изпълнител на 20.12.2016г., като е указано на взискателя да заплати такса.

С молба от 27.02.2017 г. / стр. 209/ е направено общо, бланкетно искане за предприемане на действия по изпълнението, по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ, изразяващи се в справка за налични банкови сметки открити на името на длъжника, а ако има такива да се наложи запор, както и справка за недвижими имоти, а ако има такива да се наложи възбрана. Искането е оставено без движение от съдебния изпълнител на 28.02.2017 г., като е указано на взискателя да посочи способ за принудително изпълнение.

С молба от 19.11.2021 г. процесуалният представител на взискателя е поискал изпълнителният лист приложен по изп. дело № 937/2014 г. по описа на ЧСИ С. Косева да му бъде върнат в оригинал, както и преписа от заповедта за изпълнение. Поискал е съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното дело поради перемпция. С постановление 29.11.2021 г. ЧСИ С. Косева е прекратила на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело по 2 отношение на взискателя Х. Б. и длъжника му С. Я..

С молба от 17.12.2021 г. ответникът Х. Б. чрез процесуалния си представител е поискал образуването на изпълнително дело от ЧСИ Ивелина Цанкова с рег . № 896 в КЧСИ. Образувано е изпълнително производство № 632/2021 г.

Със запорни съобщения от 22.12.2021 г. съдебен изпълнител Цанкова е наложила запори върху банковите сметки открити на името на длъжника С. Я. в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“ АД.

С разпореждане от 31.01.2022 г. на съдебен изпълнител Цанкова е наложила запор две МПС-та собственост на ищеца.

С писмо от 01.02.2022 г. ищецът е направил възражение за изтекла давност на вземането по издадения в полза на Х. Б. изпълнителен лист от 10.07.2014 г. и е поискал съдебният изпълнител да вдигне наложените запори, както и да му бъдат изплатени несеквестируемите части от трудовото му възнаграждение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Нормата на чл. 439, ал. 1 от ГПК въвежда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законът предвижда защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В действащия ГПК,(в сила от 01.03.2008 г.), заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда( В този смисъл определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО).

Ищецът основава исковата си претенция на обстоятелството, че е изтекла давността за вземането признато със заповед за изпълнение, за което е издаден изпълнителен лист от 10.07.2014 г. С оглед на това следва да се 3 приеме, че се позовава на юридически факт, настъпил след влизане в сила на заповедта, което обуславя приложимост на защитата по реда на чл. 439 ГПК.

Това води до извод, че спорът следва да се разгледа по същество. Ищецът се позовава на изтичане на давностния срок за вземането, т.е. се позовава на нововъзникнали обстоятелства, поради което искът се явява допустим и подлежи на разглеждане.

Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД посочва, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства (В този смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК). Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. В действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в законна сила.

Съгласно т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 4

ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението.

Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, съгласно нормата на чл. 416 ГПК. Ето защо нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, т. е. приложима е петгодишната давност.

От събраните в производството доказателства се установява, че по заявление от 10.07.2014 г. на Х. К. Б. против С. Д. Я. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за парични вземания – главница и лихва във връзка със вземания по сключен на 11.06.2012 г. между страните договор за заем. От този момент /10.07.2014 г./, според изложените доводи е започнала да тече давността по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която изтича на 10.07.2019 г. За посочените вземания на 10.07.2014 г. бил издаден изпълнителен лист от съда.

Въз основа на издадения изпълнителен лист на 21.11.2014 г. било образувано пред ЧСИ С. Косева с рег. № 809 на КЧСИ с район на действие – ВТОС изпълнително дело № 937/2014 г. Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело –

20.11.2014 г., давността не е изтекла.

С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане 5 за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116 б. „б“ ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.

116 б. „в“ ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116 б. "в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116 б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.