Решение № 194 от 23.05.2024, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 248/2024
- Вид
- Решение № 194
- Подписан
- 23.05.2024
- В сила
- 29.06.2024
- Състав
- Таня Петкова
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182 ал.2 т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.182 ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- §6 т.33 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 194 гр. Пазарджик, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20245220200248 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Ж. М., с ЕГН **********, с адрес гр.
София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 49, ет.5, против Електронен фиш Серия К № 4670302 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 във вр. с ал.2 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 (шестстотин) лева.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до това, че ЕФ е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата незаконосъобразност, поради което се иска отмяната му. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото не е представено писмено становище по същество и не е направено искане за присъждане на разноски.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВРПазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител. По делото е представено писмено становище по същество от надлежно упълномощен процесуален представител, в което са изложени доводи за законосъобразност на издадения ЕФ, поради което се иска неговото потвърждаване. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от ответната страна.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази изложеното в нея и доводите в писменото становище на процесуалния 1 представител на въззиваемата страна, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателката е санкционирана с ЕФ за това, че на 01.04.2021 г., в 15,54 часа, на АМ „Тракия”, км. 86+400, пред бензиностанция ОМВ, с посока на движение от град Пловдив към град София, е управлявала л.а. „*****“ с рег. № ***** като се е движила с превишена скорост от 178 км/час, при максимално допустима за движение по автомагистрала от 140 км/час.
Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство- радарна система „MULTA RADAR” № 00209D32F68B. Системата отчела движение със скорост от 178 км/час, т.е. превишение на скоростта от 38 км/час, но от това превишение били извадени 3%, т.е. 5,34 км/час закръглено на 5 км/час, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 32 км/час.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Той е връчен на жалбоподателката на 20.01.2024 г., видно от справката за нарушител/водач раздел „Фишове“ на позиция 14 (л.14-16) и разписка (л.9). Жалбата против ЕФ е депозирана чрез ОДМВР- Пазарджик до съда по куриер от санкционираното лице на 05.02.2024 г. (понеделник)- първият работен ден (виж товарителница на л.6), тъй като 14-дневният срок започва да тече от 21.01.2024 г. и изтича на 03.02.2024 г. (събота). С оглед на това жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и веществено доказателствено средство- снимка от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Първо следва да се каже, че при извършената проверка за законосъобразност на санкционния акт, съдът намира, че ЕФ е издаден от териториално компетентната структура на МВР, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, разписваща задължителните реквизити, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Т.е. в настоящия случай процесният ЕФ съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, 2 нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Съдът обаче счита, че при издаването на ЕФ е допуснато СПН, драстично накърняващо правото на защита на санкционираното лице, в какъвто смисъл е едно от възраженията, изложени в жалбата.
Видно от словесното описание на нарушението е, че жалбоподателката е управлявала процесното МПС на посочените дата, час и място с превишена скорост, а именно с 172 км/час, след отчетен толеранс от минус 3 % или 5 км/час, при разрешена за движение на АМ скорост от 140 км/час, т.е. с превишение от 32 км/час, което било установено с цитираното техническо средство. Веднага следва да се каже, че въпросното използвано в случая техническо средство е годно за експлоатация и технически изправно, с оглед данните съдържащи се в Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол от проверка (л.10-13).
Посочените по-горе констатации водят до извода, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, която освен санкционна норма, съдържа и състава на извършеното нарушение- водач, който превиши разрешената скорост извън населено място с превишение от 31 км/ч до 40 км/час.
Видно от ЕФ обаче, че при това словесно описание на нарушението, жалбоподателката е санкционирана с глоба в размер на 600 лева на основание чл.182 ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП. Тази норма съдържа санкция и състав на нарушение за скорост, извършено при условията на повторност, а именно когато нарушението по …ал. 2…е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.
При това положение не става ясно нито за санкционираното лице, нито за съда, поради каква причина е наложена глоба за извършено нарушение при условията на повторност, тъй като в словесното описание на нарушението не са изложени факти и обстоятелства обуславящи този квалифициращ признак.
Съгласно §6 т.33 от ДР на ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. В случая би следвало настоящето нарушение да е извършено в едногодишен срок от наказването на жалбоподателя с друг ЕФ за същото по вид нарушение. Обстоятелства обаче за това, че жалбоподателката е била наказана с друг ЕФ за нарушение на скорост и че е извършила настоящето нарушение в едногодишен срок от наказването й с влязъл в сила ЕФ, не са изложени в издадения атакуван ЕФ.
Нито е посочено, че тя е наказана с ЕФ за същото нарушение и то следва да се посочи този санкционен акт с неговите серия и номер и кога е влязъл в сила, нито най-малкото е посочено, че настоящето нарушение е повторно.
Тези обстоятелства са съставомерни и задължителни и следва да бъдат 3 посочени в словесното описание на нарушението, за да може наказаното лице първо да разбере точното нарушение, което му се вменява и за което се наказва и второ, защото то се защитава не само по правото, а и по фактите, а липсата на такива изложени в пълен обем му пречат да осъществи пълноценно своята защита.
От друга страна липсата на цитираните обстоятелства, пък лишава съда от възможност за преценка относно наличието на вменения квалифициращ признак на извършеното нарушение.
Най-сетне следва да се каже, че е налице противоречие между обстоятелствена и диспозитивна част на ЕФ, т.е. между словесното описание и неговата правна квалификация, защото както се посочи по-горе словесното описание сочи на извършено нарушение на чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, а правната квалификация- на извършено повторно нарушение. По този начин отново е нарушено правото на защита на санкционираното лице, тъй като то не може да разбере за какво всъщност нарушение е било наказано.
Поради изложените съображения за допуснати СПН съдът намира, че издаденият ЕФ е незаконосъобразен и следва да се отмени, като съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите възражения в жалбата и доводите по същество.
При този изход на делото, неоснователна се явява претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което същата не следва да се уважава.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.2 от ЗАНН, Районен съд- Пазарджик, в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4670302 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на П. Ж. М., с ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 49, ет.5, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 във вр. с ал.2 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 (шестстотин) лева, като незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна- ОДМВР- Пазарджик за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4