Решение № 222 от 07.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Благоевград, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20261200500261 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от С. И. У., ЕГН **********, чрез адв. Ч. Д., срещу Решение № 323/ 18.10.2025 г., постановено по гр. д. № 952/ 2025 г. по описа на РС - Разлог, с искане за отмяната му изцяло.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, противоречие с процесуалния закон поради нарушения при събиране и оценка на доказателствата и поради липса на мотиви, както и за необоснованост. Оспорват се изводите на съда, че не е налице акт на домашно насилие и в този смисъл процесиите отношения не попадат в нито една от хипотезите на чл. 3 от ЗЗДН.

Поддържа се, че съда е констатирал, че ответника е бил осъждан на основание чл. 354а. ал. 5 . вр. ал. 3 от НК свързано с употребата на наркотични вещества, но не е отчел, че ответника страда от *** .

***

Тдърди се, че от съвместното си съжителство страните имат общо дете М. Ж. К.а, която е родена на 0*** г. и е едва на *** като детето се отглежда от майката С. У., която притежава необходимите *** качества, *** 1

***

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решението във всички негови части. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН от пострадало лице, поради което е налице валидно сезиране на районен съд - Разлог от процесуално легитимирана страна.

Страните не спорят и въз основна на писмените доказателства по делото се установява, че въззивникът е живял на съпружески начала с въззиваемия, като от него има и дете, поради което в обхвата на чл. 3, т. 2 ЗЗДН.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. за неправилни фактически и правни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства, намира първоинстанционното решение за неправилно, а наведените във въззивната жалба доводи в обратната насока – за основателни, поради следните съображения:

Настоящият съдебен състав споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря същите. Районният съд е обсъдил и преценил относимите по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност за установяване на релевантните за спора факти.

Противно на изложеното в обжалваното решение, настоящият съдебен състав намира, че молителят е изпълнил възложената му доказателствена тежест да установи при условията на пълно и главно доказване твърденията си за извършени актове на домашно насилие, описани в сезиращата районния съд молба. В тази връзка следва да се посочи, че с разпоредбата на чл. 13, ал.

2, т. 3 ЗЗДН на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е придадено доказателствено значение, а съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН при липса на други доказателства съдът издава заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация.

В представената към сезиращата молба декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН 2 под страх от наказателна отговорност въззивникът е индивидуализирал актовете на домашно насилие по време, начин и място на осъществяването им, идентични с тези в подадената молба по чл. 9, ал. 1 ЗЗДН. От цитираните разпоредби следва, че декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН представлява годно доказателствено средство и се ползва със специфична доказателствена стойност, за разлика от останалите частни свидетелстващи документи, които имат само формална доказателствена сила, следваща от разпоредбата на чл.

180 ГПК, според която подобен документ установява единствено авторството на волеизявлението. От разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН може да се направи извод, че декларацията на пострадалото лице удостоверява, че фактите и обстоятелствата са се осъществили така, както са изложени в нея. При оспорване истинността на фактите в тази декларация доказателствената тежест е за лицето, което я оспорва /за разлика от хипотезата на чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК/.

В разглеждания случай доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не се опровергава от останалия събран по делото доказателствен материал. Напротив, в подкрепа на изложените в молбата твърдения по делото са приобщени и други доказателства. ****** В този смисъл, логически обоснован се явява изводът, че е налице словесен скандал между страните, в присъствие на детето. ***** Предвид изложеното, доказателствената сила на представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не е оборена от депозираните от св. К., както и от представените по делото писмени доказателства. ******* Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че по делото се установяват упражнени от ответника спрямо въззивника, в присъствието на детето, актове на *** насилие на *** г., поради което молбата се явява основателна.

Изводите на двете инстанции не съвпадат, поради което решението на първата инстанция следва да бъде отменено, като се постанови друго, с което се наложет мерки за защита.

По разноските във въззивното производство и разноските, направени в първата инстанция.

Въззиваемият ще следва да заплати на направилия ответник разноски по делото в размер на 511.30 евро, представляващи разноски за адвокат пред двете инстанции.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 323/ 18.10.2025 г., постановено по гражданско дело № 952/ 2025 г. на Pайонен съд – Разлог, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

3

ЗАДЪЛЖАВА Ж. Ж. К., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално и друга форма на насилие по отношение на молителя С. И. У., ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА на Ж. Ж. К., ЕГН **********, да приближава молителя С.

И. У., ЕГН **********, жилището му в град Р., местност „Б.“, ул. „К.“ № **, к.с „А“ **, местоработата й, и местата за социални контакти и отдих, за срок от 18 месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ временно, на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН , местоживеенето на ненавършилото пълнолетие дете М. Ж. К., ЕГН **********, при нейната майка С. И. У., ЕГН **********, за срок от дванадесет месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение.

ЗАБРАНЯВА на Ж. Ж. К., ЕГН **********, да осъществява контакт с С.

И. У., ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 12 месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед ЗА ЗАЩИТА, в която да се отрази, че подлежи на незабавно изпълнение, както и че при неизпълнение на заповедта, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, съгласно чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН.

Заповедта да се изпрати за връчване на страните, както и на съответното РУ на МВР.

ОСЪЖДА Ж. Ж. К., ЕГН **********, да заплати по сметка на Окръжен съд – Благоевград държавна такса в размер на 12.78 евро.

ОСЪЖДА Ж. Ж. К., ЕГН **********, да заплати на С. И. У., ЕГН **********, сумата в размер на 511.30 евро, представляваща разноски за възнаграждение за адвокат пред двете инстанции.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно / чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4