Решение № 317 от 18.06.2020, Административен съд - Пазарджик

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№ 317 / 18.6.2020г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесетата година в състав:

СЪДИЯ :

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

СЕКРЕТАР

: АНТОАНЕТА МЕТАНОВА като разгледа докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело №1281 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Единадесета от

Административно процесуалния кодекс във връзка с във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди .

2. Образувано е по искова претенция на „Доверие ГППМП“,ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Батак“, № 6, с посочен съдебен адрес ***, адв. Ж.Д., да бъде осъдена Националната здравно осигурителна каса, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кричим“, № 1, да му заплати сумата от 150,00лв., обезщетение за имуществени вреди, представляващи извършени разноски за адвокатско възнаграждение по н.а.д. № 231 по описа на Районен съд Пазарджик за 2014 г., както и обезщетение за забавено плащане на същата парична сума съразмерно на законната лихва от 05.11.2014год. до окончателното ѝ изплащане.

Поддържа се, че въпросната сума от 150,00лв., е фактически заплатено възнаграждение за адвокатска защита, поради което са налице реално претърпени щети от ищеца, в резултат на противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в издаването на несъответно на закона Наказателно постановление № 449 от 29.11.2013г. на Директора на Регионална здравноосигурителна каса Пазарджик, с което за нарушение на чл. 152, ал. 2, т. 5 V и чл. 154, ал. 1 б от НРД за медицинските дейности 2012 год., във връзка с т.3.2 от Указания за работа с „Рецептурна бланка – НЗОК“ - бланка образец „МЗ-НЗОК № 5“ и т. 9 от Указание за работа с „Рецептурна книжка на хронично болния“ към НРД за МД 2012 год., на основание чл. 105в от Закона за здравното осигуряване на дружеството е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 50,00лв. и за нарушение на чл. 48, ал. 2 от НРД за МД 2012г., на основание чл. 105г от Закона за здравното осигуряване на дружеството е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 50,00лв.

3.

Директора на ответната Регионална здравноосигурителна каса, гр. Пазарджик поддържа, чрез процесуалния си представител юрк. С. е на становище, че исковата претенция е изцяло неоснователна.

Основното, поддържано по делото възражение е, че ищеца не установява да е фактически извършил разхода по заплащане на адвокатско възнаграждение, който се твърди да е пряка е непосредствено причинена вреда от издаването на отмененото Наказателно постановление № 449 от 29.11.2013г.

Поддържа се също така, че заплащането на адвокатско възнаграждение не е непосредствена вреда, пряко произтичаща от издаването на процесното наказателно постановление.

В писмената защита по същество на спора се сочи, че от данните по делото не се установява, дружеството да е осчетоводило като разход, процесната парична сума от 150,00лв.

Иска се обезщетителните претенции да бъдат изцяло отхвърлени, като в полза на ответника се присъдят сторените разноски по възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

4.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че исковата претенции е недоказана и следователно основателна.

II. За фактите :

5.

Производството по адм. н. дело № 231 по описа на Районен съд Пазарджик за 2014г. е било сложено в ход по жалба на „Доверие ГППМП“ООД, гр. Пазарджик, срещу Наказателно постановление № 449 от 29.11.2013г. на Директора на Регионална здравноосигурителна каса Пазарджик с което за нарушение на чл. 152, ал. 2, т. 5 V и чл. 154, ал. 1 б от НРД за медицинските дейности 2012 год., във връзка с т.3.2 от Указания за работа с „Рецептурна бланка – НЗОК“ - бланка образец „МЗ-НЗОК № 5“ и т. 9 от Указание за работа с „Рецептурна книжка на хронично болния“ към НРД за МД 2012 год., на основание чл. 105в от Закона за здравното осигуряване на дружеството е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 50,00лв. и за нарушение на чл. 48, ал. 2 от НРД за МД 2012г., на основание чл. 105г от Закона за здравното осигуряване на дружеството е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 50,00лв.

За защита на правата и законно установените си интереси, дружеството е упълномощило свой процесуален представител по делото, като защита е била фактически осъществена в хода на производството от адвокат Ж.Д.Д..

Според представеното по а.н.дело №231 по описа на Районен съд Пазарджик за 2014г., пълномощно (л. 53 по а.н.дело № 231/2014г.), за осъщественото процесуално представителство, на 16.04.2014г. е заплатено в брой на адв. Д. сумата от 300,00лв.

С

Решение № 757 от 10.10.2014г., постановено по адм. н. дело № 231 по описа за 2014г., Пазарджишки районен съд е отменил изцяло Наказателно постановление № 449 от 29.11.2013г. на Директора на РЗОК Пазарджик.

Решението не е обжалвано и съответно е влезнало в законна сила на 05.11.2014г., според направеното отбелязване, на приложеното по първоинстанционното дело, заверено копие от същото.

6. В хода на настоящото производство, по искане на ответната страна бе изслушано и прието без заявени резерви от страните, заключение по съдебно счетоводна експертиза.

Според вещото лице Д., не са установени данни за извършен от „Доверие-ГППМП“ ООД разход на парични средства в размер на 150 лв., за ангажирането на правна защита и съдействие по н.а.х.дело №231 по описа на Районен съд Пазарджик за 2014г.

III. За правото:

7.

Несъмнено е, че задължението за заплащане на разноски извършени в хода на конкретно съдебно, исково или административно производство, представлява по правната си същност елемент от съдържанието на облигационно отношение между страните в процеса, по силата на което едната от тях, чиято поддържана в процеса позиция е била призната от съда за основателна, има правото да иска от противната страна, да ѝ заплати направените разноски. Правоотношението съдържа всички белези на облигационното отношение, доколкото се регулира посредством метода на равнопоставеност, има имуществен характер, като в съдържанието му влизат право да се иска от насрещната страна определено поведение - заплащането на разноските и корелативното на това право, задължение на противната страна да плати тези разноски. Тези права и задължения са релативни. Правоотношението има едностранен характер. Негов обект е парична сума, която включва само направените по делото разноски – държавните такси, разноските по производството (възнаграждение за вещо лице, разноски по призоваване на свидетели и пр.) и възнаграждението за един адвокат, ако страната е имала такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако такова е осъществено. Правоотношението възниква, като последица от влязлото в сила съдебно решение, в което съдът е присъдил в полза на съответната страна, сторените от нея разноски.

8. В част от доктрината и съдебната практика се счита, че тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото.

Това становище не може да бъде споделено. Упражняването на право на иск, респективно на правото на жалба срещу административен акт и съответно, осъществяването на право на участие и защита в процеса на ответната по иска или по жалбата страна, явно не могат да бъдат квалифицирани като противоправно поведение, включително когато се окаже че иска, жалбата или пък респективно, осъществената процесуална защита срещу тях са неоснователни. Използваната в доктрината квалификацията „неоснователно предизвикан правен спор“, като описание на елемент от фактическия състав с проявлението на който се свързва пораждането на задължението за заплащане на разноски, не превръща воденето на съдебен процес или защита на ответника в съдебния процес в противоправна дейност, нито пък облигаторното задължение за поемане на разноските по съдебното уреждане на спорния между правните субекти въпрос в осъществяване на юридическа отговорност за извършен деликт в резултат на който за една от страните са причинени подлежащи на обезщетяване вреди.

9. В този смисъл, би могло да се каже, че разноските по разрешаването на спорен между правните субекти въпрос са подобни на разноските по сключването или изпълнението на договор (примерно по чл. 186 от ЗЗД) или пък на разноските по сключване на извънсъдебна или съдебна спогодба (чл. 78, ал. 9 от ГПК, чл. 20 и чл. 178 от АПК).

Поради тази причина, не е възможно да се приеме, че възлагането от съда на задължение за заплащане на разноски съставлява осъществяване на юридическа, деликтна отговорност.

В този контекст на разсъждения, трябва да се съобрази правилото на чл. 3, изр. първо от ГПК, според което участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, както и правилото на чл. 91, изр. първо, предл. първо от ГПК, съобразно което страна, която неоснователно причини отлагане на делото, понася независимо от изхода му разноските за новото заседание.

Тук вече може да се каже, че ето това именно са случаите в които осъждането за заплащане на разноски съставлява осъществяване на деликтна отговорност за виновно (вкл. при условията на небрежност във втората хипотеза) предприето поведение от страната в съдебния процес.

10. С оглед изложеното до тук, трябва да се посочи, че искането за присъждане на разноски в съдебния процес и искането за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди имат различно основание. Това ще рече, че искането за присъждане на разноски, извършени в съдебно производство по обжалване на наказателно постановление, не могат да се търсят под формата на претърпени вреди в друго, отделно исково производство по реда на ЗОДОВ. Такъв иск, би следвало да се определи като недоказан, защото макар и фактически извършени от лицето и довели до намаляване на неговата имуществена сфера, тези разноски не са вреди от осъществено противоправно поведение на другото лице от което се искат и присъждането им не може да бъде форма на осъществяване на неговата юридическа, гражданска отговорност.

Поради тази причина, разноските следва да бъдат присъдени именно в съдебното производство в хода на което те са извършени.

11.

Пречки това да бъде сторено не се откриват, нито в ЗАНН, нито пък НПК.

Действително в ЗАНН, липсваха (до допълването на чл. 63 от ЗАНН, с нови ал. 3, ал. 4 и ал. 5, обн. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) нарочни правила относно присъждането на разноски, което в никакъв случай не трябва да бъде приемано като забрана това да бъде сторено. При положение, че законодателя е считал, че такава рестриктивна мярка трябва да бъде приложена, тоест разноски в производството по чл. 63 от ЗАНН да не бъдат присъждани, разбира се, той несъмнено би възвел в правна норма това разрешение, което в твърде съществена степен засяга правата и защитимите интереси на страната, чиято позиция в процеса е призната за основателна от съда с постановения от него краен съдебен акт.

Такава забрана обаче няма установена, нито в ЗАНН, нито пък НПК, към който препраща чл. 84 от ЗАНН. Според чл. 190, ал. 1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.

Цитираният текст, повече от очевидно не съдържа каквото и да е ограничение или забрана, на признатият за невинен, да не бъдат присъдени разноските, които той е заплатил в хода на съдебното производство (а не държавата, т.е. съда или прокуратурата са извършили).

Достатъчно в тази насока е да се съобрази, нормата на чл. 190, ал. 2 от НПК според която, за присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд.