Решение № 986 от 28.08.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 467/2021
- Вид
- Решение № 986
- Подписан
- 28.08.2021
- Състав
- Иванка Ангелова, Красимир Машев, Златина Рубиева
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 986 гр. София , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Иванка Ангелова
Красимир Машев
Златина Рубиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211000500467 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение от 03.11.2020г., постановено по гр.д. № 46/2020г., на Ок- ръжен съд - Монтана, ответното застрахователно дружество „Групама за- страховане“ ЕАД е осъдено да заплати, на основание чл. 432, ал.1 КЗ на Я. Д. Б. сумата от 68 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени, и сумата от 713, 37 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, получените вследствие на ПТП от 03.10.2019г., ведно със законната лихва върху всяка сума, считано от 11.03.2020г. до оконча- телното изплащане, като е отхвърлил частичния иск за изплащане на обез- щетение за неимуществени вреди над сумата от 68 000 лв. до пълния предя- вен размер от 100 000 лв. /частичен от 200 000 лв./ и иска за изплащане на обезщетение за имуществени вреди над сумата от 713,37 лв. до пълния пре- дявен размер от 3 566,86 лв., като неоснователни; да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Я. Д. Б. сумата от 3 162 лв., предста- вляваща деловодни разноски, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на ОС-Монтана сумата от 2 748, 53 лв. – държавна такса и сумата от 5 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист. С решението ище- цът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Групама застра- ховане“ ЕАД сумата от 352 лв., представляваща направени по делото раз- носки.
С Определение от 15.12.2020г. е оставена без уважение молбата на ищеца по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта на разноските.
1
Решението е обжалвано от ответника в осъдителната част, с подробно изложени съображения в обстоятелствената част на жалбата.
Определението по чл. 248 от ГПК се обжалва от ищеца с частна жал- ба, с подробно изложени съображения в обстоятелствената част на жалбата.
Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбите са допустими - подадени в срок и са срещу подлежащи на въззивно обжалване съдебни актове.
Преценявайки основателността на жалбата срещу решението, съдът намира следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ – претендират се обезщетения за неимуществени и имущест- вени вреди от настъпило на 03.10.2019г. ПТП, при което ищецът е получил травматични увреждания, от виновния за катастрофата водач на превозното средство, с валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отго- ворност“ на автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумите до окончателното им изплащане.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след ана- лиз на събраните по делото доказателства е приел за установени предпо- ставките за ангажиране отговорността на застрахователя – противоправно поведение на делинквента, от което са настъпили трваматични увреждания, както и че управляваното от последния моторно превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Гражданска отговорност“. При определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вре- ди съдът е съобразил характера и броя на получените увреждания, продъл- жителността на възстановителния период, възрастта на ищеца, претърпе- ните физически и психически страдания и неудобства, които включват фи- зически болки, затруднения при предвижването, стрес, обичайната продъл- жителност на психологическите и емоционални преживявания вследствие на инцидента, обстоятелството, че пострадалият не е възстановен напълно и продължава да изпитва болки и затруднения при движение, както и обще- ственоикономическата конюнктура в страната към момента на уврежда- нето и нивата на застрахователното покритие по застраховката „Граждан- ска отговорност на автомобилистите“, е приел, че справедливото в случая обезщетение е в размер на 100 000 лв. Съдът е приел, че направените от ищеца разходи в размер от 3 566, 86 лв. са във връзка с лечението на про- цесните увреждания. Така определеният размер на обезщетенията е намален съобразно изплатеното извънсъдебно обезщетение на ищеца от ответ- ника в общ размер на сумата от 34 853, 49 лв., от които 32 000 лв. за неимуществени вреди и 2 853, 49 лв. за имуществени вреди, поради което е присъдил на ищеца обезщетения в размер на 68 000 лв. за неимуществени вреди и 713,37 лв. за имуществени вреди. За неоснователно е намерено въз- ражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия за на2 стъпването на вредоносния резултат.
Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 пре- праща към мотивите му в тази част. По делото не спори, че ищецът е пре- търпял сериозни телесни увреди вследствие на процесното ПТП, както и че последното е настъпило по вина на водача на превозно средство с покрита от ответника застраховка по риска „Гражданска отговорност“. Освен това ответникът вече е разгледал застрахователната претенция на ищеца, като е определил и изплатил обезщетение на последния за получените от него неимуществени и имуществени вреди.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Предмет на въззивното производство е размерът на претендираните обезщетения, които застрахователят намира за завишен, както правилно- стта на извода на съда досежно възражението за съпричиняване .
По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият състав намира, че определеният от състава на Окръжния съд размер от 100 000 лв. е завишен, не съответства на доказаните болки и страдания и на преобладаващата практика на съда за сходни случаи. От заключението на приетата пред първата инстанция СМЕ се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, изразяваща се в обективно представени конту- зии на мозъка с картина на развил се мозъчен оток, контузионни огнища с пневмоторакс на бял дроб, контузионни лезии на коремни органи, които в тяхната съвкупност са довели до състояние, което застрашава живота на пострадалия и представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и счупване на илиачна кост, влизаща в състава на тазовия пръстен, и счупване на лява петна кост.
Вещото лице е посочило, че счупването на илиачната кост не изисква гипсово имобилизиране, а лечението се изразява в леглови режим и прием на обезболяващи медикаменти. Оздравителният процес е не по-малък от месец, месец и половина, последващ от поетапно раздвижване. То е довело до трайно затруднение на движенията на тялото и снагата за срок не по-малък от месец и половина – два, през което време пострадалият е изпитвал различни по интензитет болки и страдания, като е възможно последните да продължат и след това. Счупването на лявата петна кост представлява мно- гофрагментна открита фрактура, на която е проведено няколкократно опе- ративно лечение с поява на усложнения от възпалителен процес. Тази фрак- тура е причинила трайно затруднение движението на долен ляв крайник за срок не по-малък от два-три до четири месеца, като през това време, а дори и след това, ищецът е изпитвал силни болкови усещания. При извършения личен преглед на 28.08.2020г., което е около 11 месеца след инцидента, вещото лице е установило, че относно тази травма все още не е бил завър шил изцяло възстановителният период. Констатирано е наличието на дефор мация на глезенната става с 3 оток. В посочената става движенията са били ограничени и болезнени, с намален обем на различните посоки на въртене, налице е несигурност в стъпването и ходенето. Прогнозата за напълно (ця- лостно) възстановяване на ставата според експерта е несигурна. Постра далият е получил и още травматични увреждания под формата на разкъсно-контузни рани и охлузвания, които в тяхната съвкупност са причинили на ищеца разстройство на здравето – временно и неопасно за живота, като възстановителният период за последните е под един месец.
Непосредствено след настъпването на процесното ПТП ищецът е по- лучил спешна медицинска помощ в МБАЛ – Търговище АД. Поставена е клинична диагноза „Травматичен шок“ и е настанен в Отделение по Ане- стезия и Интензивно лечение. Поради влошаване на състоянието му е по- ставен на постелен режим, медикаментозно успокоен (седиран) и на изкуст- вена белодробна вентилация. Наложило се е да му бъде преливана кръв. В условията на спешност е поставен торакален дрен в гръдна кухина за от- веждане на наличния въздух в дясна гръдна половина. По спешност е пос- тавен и контролен дрен при оперативна интервенция на коремната кухина за извеждане на наличната свободно подвижна течност.
Едновременно е проведено и медикаментозно лечение. След това, докато ищецът все още е бил на изкуствена вентилация, проведено е оперативно лечение на травмата на левия глезен.
Операцията е извършена на 17.10.2019г., като е отворена зоната на счупване с почистване на насъбралия се секрет (евакуация на гнойно съдържимо) и след обилно почистване е наместено счупването с фиксиране на външен фиксатор. По време на 12 дневния престой на ищеца е провеждана антибиотична, химиотерапевтична и противовъзпалителна медикаментозна терапия при спазване на постелен режим и стерилни пре- връзки.
Пострадалият е продължил лечението си в ортопедичното отделе- ние за долекуване и наблюдение на травмата на левия глезен. По повод „за- силване на симптоматиката“ на 09.12.2019г. Б. е постъпил за 7 дена отново в ортопедичното отделение, през което време е проведено оператив- но почистване на раната и премахване на външните фиксатори.
Провеж- дани са вливания с физиологичен разтвор и противовъзпалителна терапия.
Пациентът е изписан с данни за подобрение. На 15.02.2020г. ищецът е по- стъпил отново в болничното заведение за период от 10 дена в хирургичното отделение с данни за инфекциозно усложнение на засегнатия крайник. След проведено изследване е установено наличие на патогенен микроорганизъм и данни за начални процеси на разрушаване на костта. На 17.02.2020г. е из- вършена оперативна интервенция с отваряне, промиване, почистваме и дре- ниране на фона на антибиотична, противовъзпалителна и обезболяваща те- рапия и вливания. Окончателната диагноза е „Травматичен шок“, което представлява остра генерализирана циркулаторна и функционална недоста- тъчност с критично и неадекватно кръвоснабдяване на жизнено важни ор- гани.
Вещото лице е на мнение, че на пострадалия е проведено адекватно, навременно, в пълен обем лечение и терапевтични процедури, отговарящи на добрите медицински практики и норми, съпоставими с възможностите на страната. Лечебният процес е бил продължителен, 4 последователен, пое- тапен, с многократни оперативни интервенции и манипулации. При извър- шените оперативни и медицински интервенции и манипулации по време на болничния престой ищецът е търпял различни по продължителност и ин- тензитет болки и страдания.
Експертът е посочил, че няма данни за получени от ищеца уврежда- ния, от които може да се направи категоричен извод дали последният е бил с поставен предпазен колан по време на инцидента. Независимо от това вещото лице е категорично, че дори и при наличието на правилно поставен предпазен колан, пострадалият е щял да получи същите увреди.
В о.с.з. пред първата инстанция медицинското лице поддържа заклю чението си. Посочва, че след настъпването на инцидента ищецът е приет в болничното заведение объркан, но контактен, като след влошаване на съ- стоянието му е поставен на изкуствено дишане и са последвали редица ме- дицински манипулации. Експертът е разяснил какво представляват пневмо- торакс и хемоторакс, като е посочил, че не е доказано наличие на второто при пациента. Обяснил е, че оперативното отваряне на коремната кухина на пострадалия е извършено превантивно, за да няма изтичане на течност. Посочил е, че на ищеца е останал белег на лявата част на пъпа и белези на глезена, които с времето ще намалеят, но няма да изчезнат напълно. Не знае цената на извършените на ищеца манипулации и необходимите консума- тиви, свързани с тях. Сочи също, че има данни, че за глезена на пострада- лия е употребявана кана за вакуум терапия. Относно пневмоторакса също е възможно да е употребявана вакуумна кана, която е била нужна. Сет за ва- куум терапия предполага, че е бил необходим. За лечението на глезена сочи, че при процес на усложнение също се ползва вакуумна превръзка.