Решение № 143 от 24.04.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. К., 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИЛ. ИВАНОВА при участието на секретаря АНА Н. ЦАНОВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИЛ. ИВАНОВА Административно наказателно дело № 20245510200189 по описа за 2024 година Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0284-002618 от 22.12.2023г.на Веселин Христов Георгиев-ВПД Началник група в ОДМВР Стара Загора,РУ К..

Жалбоподателят,недоволен от наложеното му наказание,моли съда да го отмени.

Въззиваемата страна,редовно призована за съдебните заседания,не се явява и не се представлява.

От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно постановление,съдът приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява неоснователна.

Административно-наказващият орган е приел за установено,че на 27.10.2023г.около 01,22ч.в гр.К.,на ул.“*************,в посока север-юг жалбоподателят С. М. С. управлявал собствения си лек автомобил Пежо 206 с рег.№ ******,като: Водачът управлявал МПС след употреба на алкохол,установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNJ-0084,който в 01,22ч.на 27.10.2023г.с проба номер 3859 отчел 1,73 промила на хиляда.Бил връчен талон за изследване № 0152341 и стикери А082183.Лицето 1 било съпроводено до ФСМП-К.,където при дежурен лекар дал проба за химичен анализ.Жалбоподателят С. С. предоставил МПС на малолетния си син

М.

С.

М.,ЕГН

**********в гр.К.,ул.“************* да управлява автомобила,като по време на движение пътникът и водачът сменили позициите си.

АНО приел,че жалбоподателят

С.

С. е водач,собственик,упълномощен ползвател или длъжностно лице,което допуска или предоставя управлението на МПС на лице,което не е правоспособен водач,с което виновно е нарушил чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП,поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177,ал.1,т.3,б.А от ЗДвП АНО наложил на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева.

Съдът не констатира при издаването на обжалваното наказателно постановление да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,които да са основание за неговата отмяна на процесуално основание.

Извършването на визираното в НП административно нарушение,се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства-показанията на актосъставителката К. Б.,на свидетелите С. М.,Г. П.,П. Т., талон за изследване, справка за служебна промяна на регистрацията на МПС и собственици на превозното средство, справка за нарушител/водач, препис от талон изследване №152341 и препис от дневника на техническото средство изпратени от ВПД началник на РУ- К., заверено копие на талон за медицинско изследване с бланкетен №0152341 , изпратено от ВПД началник на РУ- К., материали по приложената преписка №11048/2023 г на РП- Стара Загора ТО – К., ДП №284ЗМ-1706/2023 г на РУ на МВР – К..

В показанията си актосъставителката К. Б. и свидетелите С. М. и П. Т. установяват,че на процесната дата и час били назначени наряд.Около един часа на кръстовището на ул. „К.“ и бул. „Н.П.“ видели автомобил марка „Пежо“ да се движи с по- висока скорост към тях. Автомобилът идвал от запад и тръгнал да прави маневра в посока север по бул.“Н.П.“.Предприели спиране на автомобила със сигнал със стоп палка по образец, подаден от св.Т.,но автомобилът не спрял, а увеличил скоростта си,направил десен завой към бившия месокомбинат „Р.“ и продължил движението си. Полицейските служители видели, че в автомобила има две лица, като видимо единият бил възрастен, а другото лице било малолетно.Възрастният управлявал автомобила.Предприели преследване с цел спиране на 2 автомобила и установяване на лицата, като подавали светлинен и звуков сигнал,но автомобилът не спрял. На една улица автомобилът спрял между два гаража, и полицейските служители спрели зад него.

Излезли от полицейския автомобил и тръгнали към процесния автомобил.Свидетелят М. вървял по-напред от свидетелите Б. и Т..Св.М. обиколил гаражите и отишъл от предната страна на процесния автомобил,като мислели,че нататък няма път,но се оказало,че има път и процесният автомобил тръгнал срещу св.М.,ускорил,щял да блъсне св.М. и св.М. успял в последния момент да отскочи встрани,за да не го блъсне автомобилът.Св.М. заредил оръжието си със стоп патрон и възпроизвел няколко изстрела.Полицейските служители тръгнали отново да преследват автомобила,но докато се качвали в патрулния автомобил, изгубили връзка с процесния автомобил за кратко.Извършили обход и след 1-2 минути отново забелязали автомобила.Тръгнали пак след него.Процесният автомобил предприел движение по булеварда,преминаващ от северната страна на ромския квартал.След това предприел движение в северната част на град К..След продължително преследване по няколко улици и накрая-по улица „Ненко Балкански“-в северната част на града,полицейските служители успели да спрат автомобила.Били установени лицата в него. Когато първоначално видели автомобила,при първото подаване на сигнала със стоп палка,в автомобила имало две лица, като по- възрастният управлявал автомобила, а до него на седалката седяло малолетното лице. Когато обаче полицейските служители ги изгубили от погледа си,двете лица си разменили местата. Накрая,когато процесният автомобил бил спрян от полицейските служители,на шофьорското място зад волана било малолетното лице,а възрастният бил заел пасажерското място.Но тъй като полицейските служители видели първо по-възрастният да управлява автомобила,установили,че по време на преследването-когато за кратко били изгубени от поглед след спирането до гаражите,двете лица са си разменили местата и автомобилът е продължил да се управлява от малолетното лице-син на жалбоподателя.Поискали съдействие от техни колеги от „Пътен контрол“ и на място пристигнал друг полицейски екип като свидетелят Г. П. тествал жалбоподателя С. С. с техническо средство за употреба на алкохол.Бил му връчен талон за изследване.Бил му съставен и АУАН от актосъставителката К. Б..Нарушителят отказал да подпише акта.

Показанията на свидетелите Б.,М. и Т. са в пълно съответствие 3 както помежду си,така и с показанията на св.П.,и със събраните по делото писмени доказателства.

Предвид изложеното съдът намира за безспорно установено,че на посочените в наказателното постановление дата и място жалбоподателят С. С. като водач и като собственик на визираното в наказателното постановление моторно превозно средство-лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ ******,е предоставил управлението на моторното превозно средство на малолетния си син М. С. М.-на 13 години към момента на извършване на деянието,т.е.-на лице,което не е правоспособен водач,поради което правилно,законосъобразно и обосновано АНО е приел,че жалбоподателят С. С. е нарушил чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП.В материалите по делото са приложени писмени доказателства,удостоверяващи,че жалбоподателят С. С. е собственик на процесния лек автомобил.Освен това той в случая е имал и качеството на водач,тъй като всички свидетели-полицейски служители-очевидци и установили нарушението, категорично установиха,че жалбоподателят С. С. е управлявал лекия автомобил,преди да предостави управлението му на малолетния си син,пътувал заедно с него в автомобила.Следователно-жалбоподателят С. С. е субект на административното нарушение по чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП,и е извършил нарушението както от обективна,така и от субективна страна /естествено,че е знаел,че управлявалият автомобила във втората част от преследването М. С. М. е на 13 години,тъй като той е негов син/.

Предвид изложеното съдът намира,че правилно и законосъобразно на жалбоподателя е наложено административно наказание.

Административното наказание е правилно определено и наложено по вид и размер съобразно предвиденото в закона,поради което няма основание за неговото изменение.Правилно,законосъобразно и в съответствие с установената и описана по-горе фактическа обстановка,която показва много висока степен на обществена опасност на деянието и дееца /упорито неподчинение на закона; продължително и опасно преследване по улиците на град К. с поставяне в реална опасност на живота и здравето на полицейските служители,изпълняващи служебните си задължения; обременено съдебно минало на жалбоподателя С. С. с осъждане за престъпление по чл.343б,ал.1 от НК-видно от приложената в приложеното ДП справка за съдимост; много лоша характеристика като водач на МПС-налагани многобройни наказания 4 за нарушения на ЗДвП-видно от приложената в приложеното ДП справка за нарушител/водач/ АНО е наложил наказанието в максималния му,предвиден в закона размер.

Предвид изложеното съдът намира,че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото,и тъй като въззиваемата страна чрез юрисконсулт А. е направила изрично искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение /писмено становище на л.15 от делото/,такова следва да и се присъди в размер на 100 лева.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0284-002618 от 22.12.2023г.на Веселин Христов Георгиев-ВПД Началник група в ОДМВР Стара Загора,РУ К.,с което на С. М. С. от гр.К.,ул.“*************,с

ЕГН

********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева.

ОСЪЖДА жалбоподателя С. М. С. да заплати на ОД на МВР Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 5