Решение № 608 от 09.02.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. Пловдив, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330100041 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Б. Т. Б., с ЕГН: ********** против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: 131001375, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът Б. Т. Б. не дължи на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД парична сума в размер на 2092, 21 лева, представляваща главница; сума в размер на 1577, 61 лева, представляваща мораторна лихва за периода * г.; ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - * г., до окончателното изплащане на вземането, както и 695 лева договорни такси и 87, 30 лева разноски за заплатена ДТ, за които суми е издаден Изпълнителен лист от * и е образувано изпълнително дело № *г. по описа на *, с район на действие *

Ищецът излага, че с изпълнителен лист от * г., издаден по ЧГД № * г. по писа *, е осъден да заплати на кредитора Т. Ф.

СЪРВИСИС АД сумата 2092.21 лева, 1577.61 лева, 695 лева и 87.30 лева.

Ищецът излага, че е получил Заповед за изпълнение № * г., като не е депозирал възражение в 14 дневния срок и същата е влязла в сила на * г., като въз основа на нея съдът е издал изпълнителен лист. Въз основа на посочения изпълнителен лист срещу ищеца било образувано Изпълнително дело № 10* г. по описа на * с район на действие * По изпълнителното дело с молбата за 1 образуване от * от взискателя било поискано налагане на запор върху банкови сметки, МПС и недвижими имоти. Следващата молба по делото, с която взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия по делото, се твърди да е депозирана на 30.08.2017 г., като към този момент са изминали повече от 2 години откакто взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. Твърди се, че на 21.02.2020 г. ответникът ЕОС МАТРИКС ЕООД е депозирал молба да бъде конституиран като взискател по делото, въз основа на извършена цесия от 23.10.2019 г. Предвид изложеното се настоява предявеният отрицателен установителен иск да бъде уважен, както и се претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по делото.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника ЕОС МАТРИКС ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност по предявения иск.

Ответникът излага, че ищецът с исковата молба е декларирал знание за прехвърляне на дълга, поради което следвало да се счете, че ищецът Б. Т. Б. е надлежно уведомен за извършената цесия. По съществото на спора изразява становище, че приложение следва да намери общият 5 годишен давностен срок, като твърди, че давността по отношение на вземането е била прекъсвана.

В условията на евентуалност предявява и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявения иск.

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство.

Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, 2 настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д.

№ 510/2018 г., IV г. о. Наличието на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен интерес за ищеца от предприетата защита.

Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че ищецът за ищеца е налице правен интерес да отрече дължимостта на вземането по изпълнителния лист.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че в полза на кредитора „Т. Ф. СЪРВИСИС“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от * по ч.гр.д. № *г. по описа на Районен съд – Пловдив /на л. 5 от делото/ за процесните вземания, въз основа на който е образувано Изпълнително дело № 10*г. по описа на *, с район на действие * На * между „Т. Ф. СЪРВИСИС“ ЕАД и ответника „ЕОС Матрикс“ АД бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който „Т.

Ф. СЪРВИСИС“ ЕАД като цедент е цедирал вземанията си по Договор № *г. на ответника – цесионер „ЕОС Матрикс“ АД, заедно с произтичащите от договора обезпечения и привилегии. Със своя молба от * ответникът „ЕОС Матрикс“ АД е подал молба за конституиране като взискател в изпълнителното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Следва да се посочи, че правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за влязлото в сила съдебно решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д.

№ 2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр.

3 д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о. изрично е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Актуалната съдебната практика приема, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва да тече петгодишната давност за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД – виж решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 628/11.11.2019 г. по т. д. № 1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.

В настоящия случай, Заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № *г. по описа на Районен съд – Пловдив е издадена на *г. и е влязла в сила най-късно на * /датата на издаване на изпълнителния лист/.

Спорно по делото е дали след влизане в сила на заповедта са извършвани изпълнителни действия годни да прекъснат погасителната давност, доколкото в исковата молба се твърди, че такива не са предприети.

Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т. н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора – виж решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.

Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.

"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Съдът намира за необходимо да посочи, че перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и 4 същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.