Решение № 5424 от 16.12.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5424 гр. София, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20241110208012 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на „ЕН E H ЕМ БИ" ЕООД, ЕИК 205495571, срещу наказателно постановление № 7224001104/22.02.20243, издадено от зам. кмет на Столична община, с което на жалбоподателя, на основание чл.

123 от Закона за местните данъци и такси, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 14, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Сочи се, че случаят е маловажен, с оглед обстоятелствата на извършване на нарушението.В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, изпраща процесуален представител, който претендира разноски.

Въззиваемата страна моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

„ЕН EH ЕМ БИ" ЕООД, ЕИК 205495571, със седалище и управление: гр.

София, п.к. 1309, район Лозенец, ***, ет. 5, е собственик на 2,61% от 1 недвижим имот, находящ се в зр. София, район Триадица, м. "М.Л.", КН ***, поземлен имот с площ от 1571 кв. метра, придобит с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №81, том I, дело № 72 от 05.07.2023 з., на нотариус Л.Т.. Гореописаните 2,61% от недвижим имот с отчетна стойност от 2305,84лв представляват идеални части от земята,придобити при покупко-продажба на апаратамент и гараж на адрес: гр.

София, р-н Триадица, м. М.Л., същите с отчетна стойност 472984,20лв. Към датата на покупко-продажба на описаните апартамент, гараж и 2,61% от недвижим имот, сградата не притежавала разрешение за ползване, което получила на 10.11.2023 г и в законоустановеният срок на 15.12.2023г в Столична община била подадена данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимия имот съгласно чл. 14 ЗМДТ о т „ Е Н E H ЕМ БИ" ЕООД, ЕИК 205495571. При установяване на тези факти, С. М. - старши инспектор в Столична община, съставила на дружеството акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ , тъй като Данъчната декларация по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ била подадена два месеца след изтичане на предвидения в закона двумесечен срок по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, който б и л изтекъл на 05.09.2023 г. В АУАН било посочено, че нарушението е извършено на 06.09.2023г. Въз основа на АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление с което на основание чл. 123 ЗМДТ на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ .

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, а именно-показанията на С. М.. които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и акта, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на процедурата по издаването им по ЗАНН.

Аргументите на въззивната инстанция са следните:

Текстовото описание на твърдяното нарушение е описано в атакуваното НП по начин, който не кореспондира с правната квалификация на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ. Съгласно посочената като нарушена разпоредба, за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 (двумесечен) предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства,имащи значение за определянето на данъка.

Субект на нарушение по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ е предприятие, което в 2 месечен срок не подаде информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. Субект на 2 нарушение на основния състав на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ е всеки собственик, който не е декларирал новопридобит имот в определения от закона срок – два месеца от придобиването по местонахождението на имота. Очевидно се касае не само за различни субекти на нарушения на чл. 14, ал. 1 и ал. 4 от ЗМДТ , но и за различни обстоятелства, подлежащи на деклариране. В случая от лаконичното описание на нарушението в НП се извежда извод, че вмененото нарушение не е по чл. 14, ал. 4 , а по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ , тъй като не се сочат кои от визираните в чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ обстоятелства не са декларирани.

Доколкото описанието на нарушението и нарушените законови разпоредби не могат да бъдат извеждани по тълкувателен път, дружеството е поставено в невъзможност да разбере дали е нарушило чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ , както е посочено, или става дума за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ , при положение, че в текстовото описание на нарушението по никакъв начин не се твърди, че дружеството не е подало информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.

Горепосочените нарушения на чл. 42,ал.1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, допуснати при изготвянето на АУАН и НП, самостоятелно и в своята съвкупност, са напълно достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, поради съществено накърняване правото на защита на наказаното дружество, което е било лишено от възможността да разбере по достатъчно ясен и непротиворечив начин в какво се изразява внененото му нарушение.

Отделно от изложеното, съдът счита, че дори да се приеме, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, то, процесното деяние следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При преценката дали са налице основания за прилагане на разпоредбата е необходимо да се изследват начина, времето и мястото на извършване на нарушението, мотивите на нарушителя, настъпилите вредни последици, които в своята съвкупност да свидетелстват за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът съобрази обстоятелството,че в случая гореописаните 2,61% от недвижим имот с отчетна стойност от 2305,84лв представляват идеални части от земята, придобити при покупко-продажба на апаратамент и гараж на адрес: гр. София, райно Триадица, м. М.Л. и към датата на покупко-продажба на описаните апарлатамент, гараж и 2,61% от недвижим имот, сградата не е притежавала разрешение за ползване, което получила на 10.11.2023 г като в законоустановеният срок на 15.12.2023г в Столична община била подадена данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимия имот съгласно чл. 14 ЗМДТ от жалбоподателя. Съдът отчита и факта, че липсват други нарушения от страна на дружеството, респективно други налагани санкции за нарушения на ЗМ Д Т. Касае за инцидентна проява и според настоящия състав деянието е с изключително ниска степен на обществена опасност и може да се квалифицира като маловажно.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 11 от ЗАНН при определяне на наказанието, административно-наказващият орган е длъжен да вземе предвид 3 тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая, ако наказващият орган бе съобразил тази законова разпоредба правилно, се стига до извода, че в конкретния случая се касае за маловажен случай на административно нарушение и съответно следва да се приложи разпоредбата н а чл. 28 от ЗАНН, като не се наложи наказание, а се предупреди нарушителят, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Поради изложеното, съдът намира, че в конкретния случай административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, макар предпоставките за това да са били налице. Това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречие със закона При този изход на делото, и съобразно отправеното искане, на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да се присъди възнаграждение за представителство от юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл. 27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80 лв. до 150 лв. Поради това, като прецени степента на правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в минимален размер от 80. 00 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 147-и състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 7224001104/22.02.20243, издадено от зам. кмет на Столична община, с което на „ЕН EH ЕМ БИ" ЕООД, ЕИК 205495571, на основание чл. 123 от Закона за местните данъци и такси , е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 14, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси.

.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Е Н E H ЕМ БИ" ЕООД, ЕИК 205495571сумата от 80. 00 (осемдесет) лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4

5