Решение № 93 от 05.05.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Монтана, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20261630200354 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 26-0996-000186/17.03.2026г. на Началник Сектор Пътна полиция в ОДМВР град Монтана, на Т. Г. Т. о т с.К., обл.Монтана са наложени административни наказания - глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал наказания Т., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи и моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Поддържа, че е управлявал автомобила с ясното съзнание, че бил напълно редовен, с изрядни документи, както и не е знаел, че същия е с прекратена регистрация, поради не сключена застраховка ГО.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, 1 намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното НП е издадено на жалбоподателя, затова че на 22.12.2025г. в 14:15 часа, в гр. Монтана, бул.Трети март, паркинга на Магазин Кауфланд, находящ се на бул.Трети март, управлява МПС лек автомобил Опел с рег.№ ХХХХХХХ и като участник в ПТП с материални щети и извършена справка с РСОД и ОДЧ към ОДМВР Монтана се установило, че МПС-то е със служебно прекратена регистрация на 04.11.2025г. във връзка с чл.143, ал.10 ЗДвП, поради липса на ЗГО. За горното нарушение е съставен АУАН серия GA № 4642890/22.12.2025г., за виновно нарушение на чл.140, ал. 1, пр.1 от ЗДвП.

Атакуваното НП се издава на основание Постановление от 05.03.2026г. на РП Монтана за отказ от образуване на досъдебно производство и прекратяване на преписка №400/2026г. по описа на РП Монтана.

Съобразно разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места”.

В нарушение на тази разпоредба е вменено, че жалбоподателя управлявал МПС, лек автомобил, който е със служебно прекратена регистрация на 04.11.2025г. по чл.143, ал.10 ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка гражданска отговорност.

Жалбоподателят по същество не оспорва, че на посочената дата и час е управлявал лекия автомобил, че автомобила е бил с регистрационни табели, както и се е намирало при него свидетелството за регистрация на МПС, въобще е управлявал автомобил, който е бил с изрядни документи. Поддържа, че при спирането му за проверка и извършената справка от полицейските служители, от последните разбрал, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила, поради неплатена застраховка „гражданска отговорност“, за което не е уведомен от органите на полицията или пък от застрахователя.

Тази позиция на нарушителя не бе оборена в хода на въззивното съдебно следствие от събраните доказателства. Допуснатите свидетели И. Б. И. и П. Ц.

И., полицейски служители, участвали в извършването на проверката и констатиране на нарушението, в съдебно заседание депозират показания в подкрепа констатациите в АУАН, а именно, че лицето управлявало МПС, за което след извършена справка се установява, че е със служебно прекратена регистрация, поради неплатена застраховка „гражданска отговорност“. И двамата свидетели са категорични, че водача им представил свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на процесния автомобил, 2 както и че последния бил с поставени регистрационни табели на определените за това места. Свидетелите твърдят, че жалбоподателя разбрал за служебно прекратената регистрация на автомобила от тях, когато бил спрян за проверка.

От приложените писмени доказателства, застрахователна полица (л.6 от делото) се установява, че впоследствие, непосредствено след извършената проверка, е сключена застраховка „ГО“, на 22.12.2025г., както и че управлявания от жалбоподателя лек автомобил не е негова собственост по регистрация. Собственик по регистрация е лицето Габриела Тонева Г.а с адрес в гр.Варна.

Предвид установеното от фактическа страна, от правна съдът приема следното:

Макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.

Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на състав от субективна страна. Поради това неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана административнонаказателната му отговорност за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което, НП е материално незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло.

По несъмнен начин се доказва в процеса, че жалбоподателя е управлявал автомобила на 22.12.2025г., като същия е със служебно прекратена регистрация от 04.11.2025г. Нарушението е осъществено от обективна страна и по този факт няма спор между страните.

Жалбоподателят заявява, че е разбрал за прекратената регистрация на автомобила, когато му е извършена проверка на 22.12.2025г., не е уведомяван, както от контролните органи, така и от застрахователната компания, а така също не е уведомяван и собственика на МПС и по реда на КЗ, от Гаранционния фонд за изтеклата валидност на застрахователната полица. Тези твърдения не бяха опровергани от събраните в хода на административно наказателното производство писмени доказателства. Това поведение на нарушителя изключва умисъла за извършване на деянието.

Съобразно изискванията на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр.

105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), чл.18б, т.8 от същата регистрацията се прекратява служебно по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд, какъвто е и настоящия случай.

Съобразно изискванията на чл.18б, ал.2 при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Няма събрани доказателства за такова уведомяване, от които да е видно, че органите 3 на полицията са изпълнили това свое задължение. Напротив поддържа се, че е отпаднало основанието „Пътна полиция“ да уведомява собственика за прекратяване на регистрацията. Разпоредбата на чл.18б, ал.2 от цитираната Наредба е в сила към момента на нарушението и не е отпаднало задължението на контролните органи да уведомят собственика на автомобила за прекратената служебно регистрация.

Неспазването на изрично записаното в наредбата задължение да се уведоми собственикът на превозното средство за служебното прекратяване на регистрацията има правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазлИ., а умишлено е деянието в случаите, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.

При тези данни съдът намира, че нарушението се явява доказано от обективна страна, респ. налице е неизпълнение на разпоредбата на чл. 140, ал.

1 от ЗДвП, регламентираща изискването, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, в разпоредбата на чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба от 500 лв.

Ангажирането на административно наказателната отговорност по горепосочената норма изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, вкл. служебно прекратена такава.

В производството не са ангажирани доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че в качеството си на водач на процесния автомобил жалбоподателят е знаел, съзнавал, че автомобила е със служебно прекратена регистрация.

Установи се, че административното нарушение не е извършено от субективна страна, поради което е несъставомерно и наложеното административно наказание се явява незаконосъобразно, за което издаденото НП следва да бъде отменено изцяло.

Жалбоподателят претендира разноски по делото за адвокатско 4 възнаграждение в размер на 200 евро, затова съдът на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН присъжда такива в тежест на въззиваемата страна.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН, Районен съд-Монтана

РЕШИ:

О Т М Е Н Я В А Наказателно постановление №

26-0996000186/17.03.2026г. на Началник Сектор Пътна полиция в ОДМВР град Монтана, с което на Т. Г. Т. от с.К., обл.Монтана, ЕГН **********, са наложени административни наказания - глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР изцяло, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Началник сектор Пътна полиция в ОДМВР Монтана ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. Т. от с.К., обл.Монтана, ЕГН ********** сумата от 200 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана по реда на глава 12 АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5