Определение № 19445 от 10.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19445 гр. София, 10.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно частно гражданско дело № 20251100501604 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - 278 от ГПК, вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 17 092/12.02.2025 г. по описа на СГС на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ срещу определение рег.

№1801/13.01.2025г., постановено по гр.д. № 45 663 по описа за 2024 г. на СРС, ГО, 43-ти състав, с което е отхвърлена молба вх. № 410 339/17.12.2024г. на частния жалбоподател за изменение на решение № 21 615 от 28.11.2024г. постановено по гр.д. № 45 663/2024г. по описа на СГС в частта му за разноските.

Жалбоподателят - Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ поддържа, че е недопустимо приетото от районният съд, че упражняването на право на иск е злоупотреба с право по чл. 3 ГПК. Моли да бъде отменено обжалваното определение и постановено друго, с което искането по чл. 248 ГПК да бъде уважено.

Ответната по спора страна – „Сити кеш“ ООД, в срока по чл. 276 ГПК изразява становище за неоснователност на частната жалба. В него са посочени, че между същите страни има образувани още три дела – гр. д.

№50 502/2024г., гр. д. №45 664/2024г. и гр. д. №50 499/2024г., които са с предмет оспорване на клаузи от идентични договори, обстоятелства, на които се основават, доказателствени искания и петитум.

Съдът, след като разгледа частната жалба и съобрази представените документи по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законовия срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производство по гр.д.№ 45 663/2024г. по описа на Софийския районен 1 съд, 43-ти състав образувано по искова молба на В.А.Т. против „Сити кеш“ ООД, с която са предявени искове, както следва:

1/ за признаване за установено в отношенията между страните, че сключения между страните договор за потребителски заем № 787087 от 27.12.2022г. е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК;

2/ в условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме за валиден сключения между В.А.Т. и „Сити кеш“ ООД договор за потребителски заем № 787087 от 27.12.2022г., да прогласи за нищожна клаузата на чл. 11 от същия, поради противоречие със закона и

3/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5,00 лева, част от сумата от общо 712,22 лева, представляваща платена без основание сума по договор за потребителски заем № 787087 от 27.12.2022 г.

В депозирания отговор от ответника е направено възражение за злоупотреба с права от ищеца, като е посочено, че между същите страни има още три дела, които са висящи пред СРС /които са посочени с техните номера/, с които се оспорва същата клауза, но в различен договор за потребителски кредит. Въз основа на това се поддържа от ответника, че единствената цел да бъдат заведени отдели искови производства е кумулиране на разноски от ищеца. Посочва, че между страните са сключени 4 договора в различни периоди от време и съответно ищецът е могъл да предяви във връзка с тях една искова молба, но е образувал четири отделни искови производства с цел да се обогати за сметка на кредитора си с по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски. Във връзка с това е направено искане по чл.

213 от ГПК четирите дела да бъдат обединени в едно съдебно производство, а ако това не бъде направено – то да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство.

В определение №41

747/15.10.2024г. постановено по гр. д.

№45 663/2024г. съдът е отхвърлил искането по чл. 213 от ГПК за съединяване на посочените от ответника четири дела с мотив – тъй като след извършена служебна справка в ЕИСС по посочените в отговора производства е констатира, че същите касаят различни договори от този, предмет на настоящото производство.

На страница 63 от делото на СРС е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който пълномощника на ищцата оказва безплатна правна помощ. На л. 61 от делото е представен списък на претендираните от ищеца разноски – по 480 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за всеки от предявените два иска.

На л. 65 от делото е депозирана молба с вх. №378229 от 22.11.2024г. /л.

65/, в която е посочено, че в съдебно заседание няма да участва процесуалният представител на ищеца, направено е искане по чл. 214 от ГПК с искане за увеличение на размера на предявения втори иск от частичен, в иск в пълен 2 размер от 712, 22 лв. и се съдържа искане за присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.

С молба вх.№377

628/22.11.2024г., депозирана пред първоинстанционния съд, ответното дружество е оспорило наличието на материална затрудненост на ищцата като е посочено, че в искане за сключване на кредит от 20.08.2024г., ищцата е декларирала доходи в размер на 2 810 лв., доходи на партньор – 3 000 лв., живее в собствено жилище, работи на безсрочен трудов договор. Във връзка с установяване на липсата на условия за предоставяне на безплатна прана помощ на ищеца поради нейното материално положение са направени и доказателствени искания. Направено е и възражение срещу искането за присъждане на разноски относно двата предявени иска самостоятелно, тъй като същите са предявени в защита на един и същ материален интерес. Направено е от ответника и възражение за прекомерност на претенедираното адвокатско възнаграждение. Към тази молба е представено искане за сключване на договор за кредит №9427006 от ищцата до ответника от дата – 20.08.2024г., но в същото не са положени подписи от това лице.

По делото е проведено едно съдебно заседание, в което съдът на основание чл. 214 от ГПК е допуснал поисканото от ищеца изменение в размера на втория предявен иск.

С решение № 21 615 от 28.11.2024г., постановено по гр.д. № 45 663/2024г., по описа на СРС, 43-ти състав съдът е признал за установено, че договорът за потребителски заем №787087 от 27.12.2022г., сключен между ищцата и ответника „Сити Кеш“ ООД е нищожен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е осъдил ответното дружество да й заплати сумата от 712, 22 лв., като платена без основание, както и разноски в размер от 420 лв., от които 100 лева за заплатена държавна такса и 320 лева – депозит за съдебносчетоводна експертиза. По отношение на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв., районният съд е приел, че по делото са налице доказателства, които опровергават осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ - затруднено материално положение на ищцата В.А.Т.. В допълнение е приел, че е налице и злоупотреба с права, тъй като след извършена служебна справка в деловодната система на съда се установява, че последната е предявила над 15 на брой идентични претенции (по гр. д. № 50502/2024г., по гр.д.№ 52812/2024 г., по гр.д.№ 52822/2024 г., по гр.д.№ 52824/2024 г., по гр.д.№ 52838/2024 г., по гр.д. № 10843/2024 г., по гр.д.№ 13110/2024 г. и др., по част от които са приложени идентични договори за правна защита и съдействие, без дата). При тези съображения, първостепенният съд е отказал присъждане на разноски на основание чл. 38 ЗАдв. на пълномощника на ищцата.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба вх. № 410 339 от 3

17.12.2024г. от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ е направил искане по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като на основание чл. 38 от ЗАдв. му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. В него е посочено, че действително ищецът е предявил множество дела, но те са срещу трима различни кредитори.

С обжалваното определение е отхвърлена молбата по чл. 248 ГПК. За да постанови обжалвания акт, районният съд е посочил, че с решението е изложил подробни съображения, въз основа на които е направен изводът, да не бъдат присъждан на ищеца като разноски адвокатско възнаграждение.

При така установените факти настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуални действия за защита по иницииран от или срещу нея съдебен процес. По общите правила за възлагане на разноските в съдебното производство заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника - чл.78, ал.1 ГПК.

Разноските по делото се понасят от страната, която с неоснователните си фактически и/или правни твърдения, респ. незаконосъобразното си поведение, е станала причина за завеждане на делото.

В чл. 3 ГПК законодателят е предвидил, че участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 53/04.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 1913/2017г., III Г.О. на ВКС, носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно.

Злоупотребата с право е противоправна; тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД).

В настоящия случай, предявените от ищцата искове за обявяване за нищожен сключения с ответника договор за потребителски заем и за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 712, 22 лв. като платена без основание са уважени от съда, т.е. налице е нарушено право и в този смисъл поведението на ищцата не е недобросъвестно и не съставлява злоупотреба с право. С оглед на изложеното, първоинстанционният съд правилно на основание чл. 78, ал.1 ГПК е осъдил ответното дружество да заплати в полза на ищцата сторените от нея разноски за държавна такса в размер на 100 лева и 320 лева - съдебно-счетоводна експертиза.

4

В чл. 38, ал. 1 ЗАдв е предвидена възможност за оказване на безплатна правна помощ и съдействие на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист, като в ал. 2 се посочва, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Относно въпроса „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“ съществува противоречива съдебна практика, което е и основание да бъде образувано тълкувателно дело №3/2025г. по описа на ОСГТК на ВКС, по което към настоящия момент няма постановено решение.

Предвид така посоченото, настоящият съдебен състав счита, че не следва да излага мотиви по този въпрос, доколкото правният спор, с който е сезиран може да бъде разрешен въз основа на изложените по-долу правни изводи.

Относно направеният извод от първоинстанционният съд, че с предявяване на отделни искови молби и съответно образуване на отделни искови производства от ищцата, във връзка със сключени между страните различни договори за потребителски кредит, настоящият съдебен състав не споделя изводът, че това представлява злоупотреба с право. Това твърдение е направено още в отговора на исковата молба и във връзка с него е направено и искането по чл. 213 от ГПК за съединяване на тези дела, които първоинстанционният съд е отказал с мотива, че предмета на делата е различен, доколкото е различен договора за потребителски кредит. С оглед на това няма как да се приеме, че ищецът е извършил злоупотреба с права, тъй като видно от посочените мотиви на районния съд, дори и същият да беше предявил в една искова молба претенциите си относно четирите договора, то най – вероятно производството щеше да бъде разделено, като се образуват самостоятелни искови производства с предмет – всеки договор.

Разпечатката съдържа 45 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/39f41d88-40bc-413a-a0f3-971d0821b6fe