Определение № 1207 от 09.12.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1207 гр. Бургас, 09.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Хр. Иванов като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Частно наказателно дело № 20222100201442 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК и е образувано по повод жалбата на Д. Б. Д., с ЕГН:**********, чрез адв.Здр.Жильов, против постановление на ОП Бургас от 15.11.2022г. за спиране на наказателното производство по ДП №431 ЗМ-163/2022г. по описа на Първо РУ-Бургас при ОД МВР-Бургас, Пор. №119/2022г. по описа ОП-Бургас.В жалбата се изразява недоволство от постановлението на прокурора като се счита, че неправилно са кредитирани обясненията на обвиняемия Д., което е довело до приемане на фактическа обстановка, която се различава от действително случилото се, което пък от своя страна е довело до неправилно квалифициране на действията на Д..Твърди се,че действията на последния спрямо жалбоподателя Д. съставляват опит за убийство, поради което и прокурорът неправилно е спрял производството на основание чл.244, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК.

Съдът приема, че жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения 7-дневен срок по чл. 244, ал. 5 НК и се явява допустима.

В производството по чл.244, ал.4 от НПК съдът проверява законосъобразността и обосноваността на прокурорския акт, т.е. дали изводите на прокурора за наличие на предпоставките за спиране на производството почиват на събраните по делото доказателства, но няма възможност да разпорежда на наблюдаващия прокурор какво обвинение следва да бъде повдигнато и срещу кого, защото прокурорът е господар на ДП и само той е оправомощен съобразно с доказателствата и вътрешното си убеждение да решава дали и срещу кого да бъдат повдигнати обвинения, както и какви да бъдат те.

Съдът намира, че разгледана по същество, жалбата се явява 1 неоснователна, поради следното:

Настоящото досъдебно производство е започнало на 12.03.2022г., по реда на 12, ал.2 от НПК, за това, че на 12.03.2022г. в гр.Бургас, в жилище, находящо се в на ул.“****“ №**, направил опит умишлено да умъртви Д. Б. Д.

ЕГН:**********, като деянието е останало незавършено, поради независещи от волята му причини - престъпление по 115 вр. чл.18, ал.1 от НК.

В хода на разследването, с постановление от 13.03.2022г. К. Д. ЕГН **********, е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 12.03.2022г. в гр.Бургас, в жилище, находящо се на ул.“***“№99, направил опит умишлено да умъртви Д. Б. Д., като деянието е останало недовършено по независещи от волята причини и е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана - престъпление по чл.119 вр. чл.18, ал.1 от НК, и му е взета мярка за неотклонение „подписка“. В хода на досъдебното производство са извършени всички възможни към настоящия момент следствени действия – разпитани са всички свидетели очевидци, изготвени са и необходимите съдебни експертизи.

С обжалваното понастоящем постановление на основание чл.244, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК е спряно наказателното производство по описаното по-горе ДП. Представителят на държавното обвинение е приел, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, може да се направи извод за осъществено престъпление по чл.132, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НК спрямо Д. Б. Д., което на основание чл.161, ал. 1 от НК се преследва по тъжба на пострадалия. Ето защо е спрял производството на основание чл.244, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК.

Съдът счита, че събраните до момента доказателства позволяват да се направи извод, че на 12.03.2022г. в гр.Бургас, в жилище, находящо се в на ул.“***“ №**, К. Д. е причинил на Д. Б. Д. ЕГН: **********, множество прободни рани по главата,тялото и крайниците, които не проникват в телесните кухини, като на раната на дясната ръка са били прекъснати два венозни съда, което наложило преливане на два сака еритроцитна маса и два сака прясно замразена плазма, наложило се прекъснатите съдове да бъдат зашити,както и самите рани, пациентът бил поставен на апаратно дишане. При изграждането на фактическата обстановка, правилно според съда, прокурора e кредитирал изцяло обясненията на обв.Д.. Те действително са подробни, логични и последователни и кореспондират с показанията на св.П. и в отделни части с тези на свидетелите Н., Д. и Г., но най-вече твърденията на обв.Д. съответстват изцяло на съдържанието на изготвения протокол за освидетелстване и заключението на СМЕ по писмени данни. Фактът, че на обв.Д. са нанесени следните увреждания: кръвонасядания по главата, лицето, шията и десен горен крайник, 2 охлузни рани в областта на корема и една по ляв лакът, изцяло кореспондира с неговата версия за случилото се.

2

Показанията на св.П. и на свидетелите Н., Д. и Г. относно поведението на Д. предхождащо нанасянето на уврежданията от обв.Д., също потвърждава версията на обвиняемия относно физическо посегателство упражнено спрямо него от страна на пострадалия Д..

Съгласно константната практика на ВКС разликата между опита за убийство и умишлената телесна повреда следва да се търси на плоскостта на реално причиненото увреждане и неизбежността на леталния изход без оказването на своевременна квалифицирана медицинска помощ, респ. с оглед способността на организма сам да се справи с травмата. Нужно е наред с това, в съвкупност да бъдат съобразени още и локализацията на уврежданията, силата и насочеността на ударите, интензитета на въздействието и дали то е осъществено еднократно или не, използваните оръдия и средства, взаимното разположение на извършителя и на пострадалия. Необходима е цялост на преценка на обстановката, на предходните отношения между подсъдим и пострадал, а в някои случаи от значение може да се окажат и последващи прояви на дееца. В конкретният случай, видно от заключението на СМЕ нанесените на Д. увреждания се квалифицират като разстройство на здравето временно опасно за живота. Налице са множество удари, но те са били насочени към различни части на тялото на Д. до които Д. е могъл да достигне предвид разположението на телата на двамата и борбата между тях, но те не са концентрирани към жизненоважни органи. Няма проникване в телесните кухини, а използваното оръдие за причиняване на уврежданията – счупена стъклена бутилка не е такова, годно да причини незабавна смърт.

Действително, има прекъснати два венозни съда на дясната ръка, което е довело до остра кръвозагуба, но тяхното засягане не води неминуемо до смърт. Друг довод в липса на умисъл за умъртвяване на Д., е последващото поведение на обвиняемия Д., който вместо да довърши твърдяното от пострадалия намерение да го лиши от живот веднага избягал от мястото на инцидента. Това негово поведение ясно сочи на желанието на Д. да отблъсне нападателя си и да напусне стаята, където е бил принудително държан от Д., съответно не е искал да го лишава от живот. Следователно правилен и обоснован е изводът на прокурора, че с оглед насоката и силата на ударите, средството, с което са нанесени, местата на нараняванията и интензивността на посегателството, сочат на липса на умисъл у обв.Д. да лиши от живот Д., а вместо това разкриват намерението му да му нанесе само телесни увреждания за да го принуди да спре да го удря.

Следващият спорен въпрос е дали нанесената от Д. на Д. телесна повреда е причинена при превишаване на пределите на неизбежна отбрана, което всъщност води след себе си приложението на чл.161, ал.2 от НК и респективно е довело до оспорваното спиране на наказателното производство 3 на основание чл.244, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК. Както бе коментирано по-горе, от доказателствата по делото несъмнено се установява упражнено насилие от Д. спрямо Д.. В случая е установено поведение на Д., изразяващо се в поредица от действия, нарушаващи телесната неприкосновеност на Д. прострелване с въздушен пистолет, събаряне на пода, притискане с тялото към земята и нанасяне на удари в лицето с юмруци, което правилно е било прието от прокурора за противоправно нападение спрямо Д., на което последния в крайна сметка се е противопоставил като нанесъл удари със счупена бутилка в различни части на тялото на Д.. За да се реши дали има неизбежна отбрана съответно дали поведението на Д. е съставомерно по чл.132, ал.2 от НК, е необходимо да се отговори на въпроса дали той е нанесъл уврежданията, докато нападението срещу него още не е било приключило и е целял отблъскването му, или това е станало след като вече то е било завършило. От установената по делото фактическа обстановка става ясно, че Д. започнал да удря и блъска обвиняемия Д. при опита му да напусне стаята. В отговор на това, Д. взел празна бутилка от ракия и ударил Д. в главата, при което бутилката се счупила. Д. съборил Д. на земята, затиснал го с тялото си и започнал да го удря с юмруци в лицето. От своя страна, Д. започнал да нанася удари с гърлото на счупената бутилка по главата, торса и крайниците на Д..

Св.Г. издърпал Д. от Д., който веднага станал и избягал навън. При така установените факти може да се направи извод, че Д. е нанесъл уврежданията на пострадалия Д. докато последния го бил затиснал към земята с тялото си и го удрял с юмруци в главата т.е. нападението на Д. спрямо Д. още не е било приключило. В момента когато нападението приключило с издърпването на Д. от св.Г., Д. спрял да нанася удари и избягал. Следователно, правилен се явява изводът на прокурора, че в случая е налице института на неизбежна отбрана.

След като уврежданията са нанесени по време на нападението, а не след неговото приключване, няма как да се говори за телесна повреда, причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие / виж т.5 на Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС/.

Следващият въпрос, който трябва да се обсъди е дали Д. е превишил пределите на неизбежната отбрана. Отговорът на този въпрос според съда също е положителен, защото обвиняемият Д. е използвал за отблъскване на нападение с юмруци първо цяла стъклена бутилка от ракия, а след това и счупената вече стъклена бутилка, която може да нанесе сериозни поражения върху тялото на нападателя, както и се е случило понастоящем. Действията на св.Д., състоящи се в нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето на обв.Д., са довели до причиняване на болки и страдания и са могли да бъдат прекратени чрез подобни действия от страна на обвиняемия. Следователно, 4 след като обективно за обв.Д. е съществувала възможност да спре действията на св.Д. по начин, чрез който на последния да бъдат причинени значително полеки наранявания, неговата защита от нападението е надхвърлила рамките на необходимото за отблъскването му. Ето защо, според съда правилно прокурорът е приел, че разследваното деяние на обв.К. Д. се изразява в причиняване средна телесна повреда на св.Д. Д., извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана и може да съставлява престъпление по чл.132, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НК, наказателното преследване за което съгласно чл.161, ал. 1 от НК се възбужда по тъжба на пострадалия. Следователно като е спрял производството на основание чл.244, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК, прокурорът е постановил правилен и законосъобразен акт, с който дава възможност на пострадалия да потърси правата си по реда на частното обвинение.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 244, ал. 5 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. Б. Д., с ЕГН:**********, чрез адв.Здр.Жильов, против постановление на ОП Бургас от 15.11.2022г. за спиране на наказателното производство по ДП №431 ЗМ-163/2022г. по описа на Първо РУ-Бургас при ОД МВР-Бургас, Пор. №119/2022г. по описа ОПБургас.

ПОТВЪРЖДАВА постановление на ОП Бургас от 15.11.2022г. за спиране на наказателното производство по ДП №431 ЗМ-163/2022г. по описа на Първо РУ-Бургас при ОД МВР-Бургас, Пор. №119/2022г. по описа ОП-Бургас.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Да се уведомят ОП Бургас, обвиняемия К. Д. и пострадалия Д. Б. Д. и адв.З.Жильов за определението на съда.