Определение № 1315 от 21.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1315 гр. София, 20.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20248002900888 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. О. - чрез пълномощник адв. А.

Л. от САК, срещу решение № 6681 от 22.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 11466/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20026198 от 31.03.2022 г. по гр.д. № 3060/2021 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение е осъден В. О. да заплати на „Ассент суис бизнес мениджмънт“ АД - търговско дружество, регистрирано в Конфедерация Швейцария, на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД вр. чл.87, ал.1 ЗЗД сумата 7 200 евро, представляваща авансово платено възнаграждение по развален договор за изработване на интернет базирана арт платформа, която е следвало да бъде ползвана в рамките на Конфедерация Швейцария, ведно със законната лихва от 19.01.2021 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 1 563.28 лв. - съдебни разноски.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

В приложено към жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, 1 ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като бланкетно се сочи и очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд решение - основание за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Ассент суис бизнес мениджмънт“ АД - чрез пълномощник адвокат Г. И. от САК, който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, съответно за неоснователност на касационната жалба, и претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока за обжалване по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения :

С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (ред. ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

Предмет на обжалване с касационната жалба е решение на въззивен съд, с което е разгледан иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД вр. чл.87, ал.1 ЗЗД за връщане на авансово платено възнаграждение по развален неформален договор, с който дружеството - ищец е възложило на ответника изработването на интернет базирана арт платформа, предназначена за ползване на територията на Конфедерация Швейцария. Ищецът е търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ, а договорът, по повод на чието разваляне се претендира търсената с иска сума, е сключен във връзка с търговската му дейност, което предопределя търговския характер на възникналия между страните правен спор. Цената на иска, посочена в исковата молба и останала непроменена в хода на процеса, е 7 200 евро (с левова равностойност 14 081.97 лв.). Предвид търговския характер на спора и цената на предявения осъдителен иск, която е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела - 20 000 лв., решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба е процесуално недопустима.

Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване 2 на решението при условията на чл.280, ал.1 ГПК не обуславят допустимост на касационното обжалване, след като по силата на изрична законова разпоредба - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението е изключено от обхвата на касационния контрол.

По изложените съображения касационната жалба на В. О. срещу решение № 6681 от 22.12.2023 г. по в. гр. д. № 11466/2022 г. на Софийски градски съд следва да бъде оставена без разглеждане.

С отговора по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касация „Ассент суис бизнес мениджмънт“АД е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС, като е представил договор за правна помощ от 03.04.2024 г., сключен с адвокат Г. И. от САК. В чл.3 на договора е уговорено, че за процесуално представителство пред ВКС дружеството - доверител ще заплати по банков път на адв. И. адвокатско възнаграждение в размер на 1 670 лв. в 7-дневен срок от подписване на договора. По делото не са представени доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение до момента на постановяване на настоящото определение. Поради това и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС поисканите от ответника по касация разноски не следва да се присъждат, тъй като не е доказано реалното им извършване.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. О. с ЕГН ********** - гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 112 А, вх.Б, ап.11, срещу решение № 6681 от 22.12.2023 г., постановено по в. гр. дело № 11466/2022 г. на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4