Решение № 13315 от 03.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13315 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110154481 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК от Р. И. Х.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с пълномощник адв.И. Н.,с адрес Б,срещу „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато,че ищцата не дължи сумата от 735,03 лева ( 375,81 евро ) чрез способите на принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност.

Ищцата твърди,че с влязло в сила съдебно решение по гражд.дело № 15854/2015 г. по описа на СРС,128 състав е осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 735,03 лева съдебноделоводни разноски като изпълнителен лист е издаден на 13.03.2020 г.,а покана за доброволно изпълнение е връчена на 18.06.2025 г. В исковата молба се поддържа,че в рамките на изпълнителното производство не са реализирани изпълнителни действия и следва да се приеме,че при липса на изпълнителни действия вземането се явява погасено по давност. Моли съда да уважи исковата претенция.

В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника с изразено становище за неоснователност на иска – твърди се,че по изпълнителното дело регулярно са постъпвали молби,съдържащи искания за реализиране на изпълнителни действия,а с всяко изпълнително действие започва да тече нова погасителна давност. Оспорва се твърдението,че е изтекла петгодишна давност. Моли съда да отхвърли иска.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Издаден е изпълнителен лист на 13.03.2020 г. по гражд.дело № 1

15854/2015 г. по описа на СРС,128 състав,за сумата от 753,03 лева в полза на „Т С“ЕАД срещу Р. И. Х..

Установява се,че изп.дело № 2009/2020 г. е образувано по искане на „Т С“ЕАД като в молбата се съдържа овластяване за определяне от частния съдебен изпълнител на начин на изпълнението,на 10.07.2020 г. са изпратени запорни съобщения до банкови институции за налагане на запор по сметки с титуляр Р. Х.,на 16.07.2020 г. „У Б“АД отговаря,че признава запора за основателен като уведомява за наличие на предходно наложени запори,както и за липса на авоар,на 05.06.2025 г. е формулирано искане от „Т С“ЕАД за налагане на запор,на 11.06.2025 г. са изпратени запорни съобщения до банки,като с писмо от 16.06.2025 г.“И“АД уведомява,че счита наложен запор за основателен,но липсва авоар,на 23.06.2025 г. и „О“АД признава наложен запор,но уведомява,че липсва наличност по сметката.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

По допустимостта на иска :

С оглед твърденията на ищцата Х.,че не е заплатила парична сума,която счита за недължима чрез способите на принудително изпълнение,съдът приема исковата претенция по отрицателния установителен иск за допустима.

По основателността на иска :

Уважаването на иск с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК е обусловено от провеждането на доказване,че след възникване на изпълнителното основание е настъпило ново обстоятелство,с оглед което паричната сума вече не се явява дължима. В конкретния случай с предявената искова претенция ищцата Х. се позовава на настъпила погасителна давност,което означава,че при съобразяване вида на иска – отрицателен установителен иск,в тежест на ответника е възложено доказването,че паричното вземане съществува и може да бъде изпълнявано принудително.

Когато за вземането е издаден изпълнителен лист,респективно образувано е изпълнително производство,за уважаването на този иск е необходимо да бъде доказано,че е изминал определен период от време,без да са искани или предприемани изпълнителни действия. С предявения иск ищцата Х. оспорва дължимост на парични суми за разноски,присъдени въз основа на влязло в сила съдебно решение. Съгласно правилото на чл.117,ал.2 от ЗЗД вземанията за парични суми,за които е постановено и влязло в сила съдебно решение се погасяват при прилагане петгодишна давност. За да е настъпила погасителна давност,респективно за уважаване на отрицателния установителен иск,необходимо е да бъде установено,че в период от поне пет години не са поискани или извършени изпълнителни действия. Според приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. по време на изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко действие на принудително изпълнение или всяко действие,изграждащо съответния изпълнителен способ,давността се прекъсва и с искането за реализиране на съответен изпълнителен способ,тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Софийският районен съд приема предявената от ищцата Х. искова претенция срещу ответника „Т С“ЕАД за недоказана по основание,поради което искът следва да бъде отхвърлен.

2

Изпълнителният лист е издаден на 13.03.2020 г.,в същата година – на 03.06.2020 г. е образувано изпълнителното дело,а в рамките на изпълнителния процес липсва период,по-дълъг от пет години,в рамките на който да не са поискани и/или извършени изпълнителни действия. В тази насока съдът приема,че при съобразяване съдържанието на молбата,съдържаща искане за образуване на изпълнително дело,давността се счита прекъсната,същата е прекъсвана и с изпращането на запорни съобщения и налагането на запори през м.07.2020 г. и през м.06.2025 г.,при което и като бъде отчетено,че всяко действие е от естество да прекъсне давността,както и като взе предвид,че между реализираните изпълнителни действия периодът от време е по-кратък от пет години,съдът приема,че исковата претенция подлежи на отхвърляне.

Изводът на съда за неоснователност на иска не се променя с оглед твърденията,че давност не се прекъсва при насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество,тъй като доказателства в рамките на изпълнителния процес да е засегнато несеквестируемо имущество на ищцата Х. липсват. Неоснователен е и доводът,че давността не е прекъсната,защото е настъпила перемпция на изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,в която насока следва да бъде взето предвид,че давността и перемпцията са различни правни институти и всяко искане,респективно действие на принудително изпълнение прекъсва давността независимо от това по кое изпълнително дело е предприето и дали по това изпълнително дело е настъпила перемпция. Развитите съображения мотивираха съда да счете,че исковата претенция подлежи на отхвърляне.

При този изход на делото и като съобрази,че ответникът претендира присъждането на разноски съдът намира,че следва да бъдат присъдени такива в размер от 63,39 евро.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК,предявен от Р. И. Х.,ЕГН **********,с адрес гр.С против „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,за признаване за установено,че ищцата не дължи сумата от 735,03 лева ( 375,81 евро ) ( триста седемдесет и пет евро осемдесет и един евроцента ) чрез способите на принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност.

ОС Ъ Ж Д А Р. И. Х.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц сумата от 63,39 евро ( шестдесет и три евро тридесет и девет евроцента ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3

4