Решение № 4622 от 23.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4622 гр. София, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.ЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20221100109410 по описа за 2022 година

Образувано е по предявени от С. И. Х. срещу Прокуратурата на Република България искове, с пр.кв. чл.2б, ал. 1 от ЗОДОВ, с който се претендира осъждане на ответника за сумата от общо 120 000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени като пострадало лице- наследник на И. И.А. и в лично качество, възникнали от продължилото извън разумните срокове за разглеждане сл.дело 1/1991год., впоследствие преобразувано в сл.дело №780-ІІ/1998год. по описа на ВОП София, а сега ДП №ІІ-048/1999год. по описа на ВОП София, ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, считано от датата на исковата молба - 08,09,2019год. до изплащане на вземането.

Релевират се съображения, че по отношение на ищцата и нейния баща - И. И.А. е осъществена репресия и насилствена асимилация от тоталитарния режим на Българската комунистическа партия. Излагат се подробни съображения за извършените спрямо баща посегателства и задържания. Поддържа се да е задържан в лагера и затвора в с. Белене в периода от 28.12.1984г. до 19.03.1986г. и в с. Мраморен, обл. Враца в периода от 20.03.1986г. до 16.06.1988г. поради несъгласието с т.нар. „възродителен процес“ и нежеланието да смени името си, както и да предоставя информация за други членове на турската общност, без срещу него да е била поставена присъда.

Излагат се доводи във връзка репресията спрямо ищеца и много други лица след 10,11,1989год. и промяна на режима на управление в страната да е образувано сл.д.

№1/30,01,1991год. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, посоченото дело е преобразувано в сл.д.№780-ІІ/1998год. по описа на ВОП София, впоследствие ДП ІІ048/1999год. по описа на ВОП София. Излагат се доводи, че ищцата, наред с други 1 потърпевши от възродителния процес са подали обща жалба до главния прокурор на РБ чрез българското консулство в град Истанбул с рег. № 351/04,03,1996год. Последвали нови общи жалби от м. май 1996год., 01,04,1997год., 18,09,1997г. и др. Разследването по делото продължава повече от 30 години. Посочената продължителност се сочи да е извън границите на разумен срок, от което е претърпяла неимуществени вреди-чувство за несправедливост разочарование, фрустрация и депресия, загуба на доверие в институциите. Посочено е, че И.

И.А. е починал на 06,05,1992год., като на основание чл. 74, ал. 2 от НПК правата му на пострадал по производството са преминали върху ищцата – негова наследница. Било издадено постановление от 31,05,2022год. за прекратяване на производството по делото, но не е влязло в сила.

Съобразно изложеното е заявено становище за претенция. Претендира разноски. основателност на исковата

Ответникът-Прокуратурата на Република България в указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК излага становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Счита иска за недопустим, доколкото не е проведена задължителната административна процедура по чл. 8, ал.2 от ЗОДОВ. Навежда доводи, че ищцата не е легитимирана да претендира обезщетение за търпени от наследодателя неимуществени вреди, с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която обезщетение за неимуществени вреди се наследява само ако е било предявено пред съд от увредения, което в случая не е направено. Навежда доводи, че доколкото чл. 2б от ЗОДОВ е в сила от 15,12,2012год. и няма обратно действие, искът за вреди, настъпили преди тази дата е недопустим. Оспорва процесуалната легитимация на ищцата, която нямала качеството пострадал в досъдебното производство. Посочва, че твърдените от ищцата неимуществени вреди не са настъпили от забавянето на делото, а от самия възродителен процес. Поддържа, че наказателното производство по ДП № 11048/1999год. на ВОД – София се характеризира със сериозна фактическа и правна сложност, като продължителността му се дължи на дадени от съда указания, изискващи извършването на значителна по обем оперативно издирвателна дейност. Посочва, че за периодите, през които делото е било внасяно в съда Прокуратурата не следва да отговаря. Намира претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди за прекомерен и неотговарящ на принципа за справедливост. Оспорва началния момент на претендираната законна лихва.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на иска.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото и от ангажираните доказателства се установи наследодателят на ищцата да е бил жертва на т.нар.“възродителен процес“. Видно от Държавен вестник, бр.44/01,06,1990год. е взето решение на парламентарната комисия на Народното събрание от 15,01,06,03, и 30,03,1990год., с което е обявена политическа и гражданска реабилитация 2 на неоснователно лишени от свобода и въдворени в Белене 517лица, във връзка с насилствена промяна на имената на една част от българските граждани, сред които и наследодателя на ищцата с имена-И.С.С.. Не е спорно, че лицето е идентично с И. И.А..

Представено е и удостоверение за идентичност на лице с различни имена на Община Момчилград, с изх.№225/01,08,2022год., от което е видно името на И. И.А. да е идентично с И.С.С..

От удостоверение изх.№р17206/24,03,1994год. на МВР, е видно И.С.С. по политически причини да е бил въдворен в ТПО Белене за времето от 28,12,1984год. до 19,03,1986год., а за периода от 20,03,1986год.до 16,06,1988год. е бил изселен в с.Мраморен с административен акт по политически причини.

Със заповед №1-285/25,02,1985год. И. И.А. е принудително установен в Белене за срок от 3години, за това, че „противопоставя се на мероприятията провеждани за национално осъзнаване на турчеещите се българи като оказва отрицателно влияние върху лицата, с които контактува“.

Със заповед №1-481/05,03,1985год. на МВР спрямо ищеца е наложена принудителна административна мярка, „поради противопоставяне на провеждането на мероприятия по национално осъзнаване на турчеещите се българи като е бил запознат с организацията на подготвяните в Момчилград безредици, но не е съобщил на компетентните органи, прави антисоциални изказвания“, като е наложена мярка принудително установяване в Белене за срок от три години.

Установява се по делото, че е образувано сл.д.№1/30,01,1991год. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили срещу Т.Х.Ж. и о.з.ген. полк. Д.И.С., за престъпление по чл.162 от НК. В периода от 31,01,1991год. до 30,06,1992год. са привлечени като обвиняеми–Д.С., Т.Х.Ж., Г.И.А., П.Ш. М., П.П.К.. На Д.С. е повдигнато и ново обвинение за престъпление по чл.387, ал.2 от НК, от което са произлезли тежки вредни последици, като подбудители за същото престъпление са привлечени и Т.Ж. и Г.А..

На 20,07,1993год. във ВС-Военна колегия е внЕ. обвинителен акт срещу о.з.ген.полковник Д.С., Т. Ж. и Г. А. като по внЕ.ия обвинителен акт е образувано НОХД №1/1994год. по описа на ВС-Военна колегия. Делото е върнато за допълнително разследване с разпореждане поради допуснати съществени процесуални нарушения.

На 19,12,1997год. ОА отново е внЕ. във ВС и е образувано НОХД №01/1998год. по описа на ВКС.

На 28,04,1998год. делото отново е върнато за разследване и допуснати процесуални нарушения. Поради промени в подсъдността на 13,05,1998год. делото е изпратено на Софийска военно-окръжна прокуратура.

С постановление от 29,09,1998год. сл.д. №1/1991год. е преобразувано в сл.д.№780ІІ/1998год. по описа на ВОП София. За обвиненията по чл.162 от НК обвинението е прекратено по отношение на Т. Ж. и Д.С. поради смъртта им настъпила в хода на делото, а с постановление от 06,04,1999год. делото е спряно поради наличие на свидетели в чужбина.

3

След възобновяването му на 04,12,1999год. е преобразувано с № ДП ІІ-048/1999год. по описа на ВОП София. Поддържа към настоящия момент делото да е все още висящо.

С постановление на ВОП София от 31,05,2022год. е прекратено наказателното производство по ДП 11-048/1999 по описа на ВОП София поради смъртта на Г. И. А..

С определение от 20,06,2022год. по НЧД №2337/2022год. по описа на СГС, НО 9 състав е потвърдено прекратителното определение от 31,05,2022год.

С определение №1223/22,12,2022год. на САС, 6-ти наказателен състав е отменено определение от 20,06,2022го. По НЧД №2337/2022 по писа на СГС, НО, 9 състав, с което е потвърдено постановление на ВОП София от 31,05,2022год. и делото е върнато на Военноокръжна прокуратура София за продължаване на процесуално следствените действия.

Към датата на приключване на съдебното дирене -29,05,2023год. няма данни наказателното производство да е приключило, поради което съдът приема към настоящия момент все още да е висящо.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез показанията А.Ю.Ю.. Свидетелят сочи да има преки впечатления от отражението на воденото наказателно производство спрямо ищеца.

При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните правни изводи:

По допустимост:

Неоснователно е възражението за процесуална недопустимост на производството по чл.2б от ЗОДОВ, тъй като цитираната норма е приета през 2012год. В тази връзка съдът съобрази разясненията дадени с Решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г., Г.

К., ІІІ Г. О. на ВКС, а именно. Искът за обезщетение за вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на висящо дело в разумен срок по чл. 6, § 1 от К. е с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ и отговорността на държавата следва да се реализира по особения ред на ЗОДОВ, когато делото, по което е допуснато нарушението, е висящо към датата на влизане в сила на Закона.

Неоснователно е възражението за недопустимост поради непроведена процедура по чл.8, ал.2 от ЗОДОВ. Същата е предпоставка за провеждане на съдебно дирене само по приключили производства каквото процесното ДП не е.

Неоснователно е възражението за недопустимост на производството, тъй като ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди търпени от наследодателя И. А., който е починал преди завеждане на делото и на осн.чл.6, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно който при смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди - само ако е било предявено пред съд от увредения.

Легитимиран да предяви иск по чл.2б ЗОДОВ за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е страна в производството. В този смисъл и доколкото в настоящият случай процесното дело представлява наказателно производство 4 в досъдебната си фаза, страни в производството са обвиняемото лице и пострадалото лице.

Ищцата в настоящото производство е наследник по закон на И. А./баща/. По делото е приета като доказателство молба от ищцата от 19.08.2022г. до ВОП, с която на основание чл.75, ал.3 НПК, същата иска да бъде конституирана като пострадал в досъдебната фаза на ДП №11-048/1999 по описа на ВОП- София. Съгласно чл.74, ал.2 НПК при смърт на пострадалия от престъплението правата му преминават върху неговите наследници. В този смисъл е и Решение №140/29.06.2022г. по гр.д.№3356/2021г. на ВКС, III г.о. Относно качеството пострадал на лицето следва да бъде съобразена практиката на ЕСПЧ относно съдържанието на понятието "жертва"- физическото или юридическо лице, което е пряко или косвено засегнато от твърдяното нарушение. Пряко пострадали са лицата засегнати от нарушението, а косвено пострадали са лица, лично засегнати от нарушение срещу друго лице, имащи валиден личен интерес от преустановяване на нарушението. Ако прекият пострадал е починал преди внасянето на жалбата и е заявено нарушение на Конвенцията, в частност разумно разглеждане на делото от наследник, Съдът може да признае легитимацията на близки на пострадалия да подадат жалба, ако правото, чието нарушаване се твърди, принадлежи към категорията на прехвърляемите права, и ако жалбоподателите демонстрират личен интерес от делото, например материален интерес, защита на личната или семейната репутация и др. Лицето, встъпило в правата на наследодателя си има качеството на "непряко пострадал" и е легитимирано да предяви претенцията за нарушение на чл.6 ЕКПЧ.