Решение № 942 от 30.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 942 гр. Варна, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И.а като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20263110200728 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. В. И., ЕГН **********, депозирана чрез адв. П. В. Т.-ВАК със служебен адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №81, ет.1, офис 2А срещу Наказателно постановление № 9777/29.12.2025г. на Началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.3, б. „Б“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено административвно наказание „Глоба“ в размер на 1533.88(хиляда петстотин тридесет и три евро и 88)евро (3000 лева).

Въззивникът, чрез процесуалния си представител обжалва издаденото НП, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва компетентността на актосъставителя и на АНО. Оспорва се извършването на приетото за установено нарушение. Оспорва се размерът на наложеното административно наказание и в заключение се иска отмяна на НП, а в условията на евентуалност се иска редуциране размера на наложеното административно наказание. Моли за присъждане на разноски.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, 1 представлява се от адв. П. В. Т.-ВАК, която поддържа жалбата в цялост, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП, тъй като последната промяна в чл.177 от ЗДвП противоречи на правото на Европейският съюз и се иска от съда спиране на производството по делото и отправяне на преюдициално запитване към ЕС.

Въззиваемата страна Началник отдел „Оперативен контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юк. Л. Ч., която оспорва жалбата. В последно с.з. представител не се явява, депозирани са писмени бележки с молба съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

На 01.12.2025 г. , около 10:50 часа, жалбоподателят И. , на път А5, АМ „Черно море“, км 0+500 с посока на движение с. Садово- гр. Каварна, управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси-МПС, с две оси марка МАН, модел ТГХ 18.480 БЛС, с рег № *** и полуремарке с три оси с рег № ***.Същият извършвал превоз на пясък, видно от товарителница №001973/01.12.2025г. При спиране за извършване на проверка от служители на АПИ, сред които и св.Г., било констатирано, че при измерено разстояние между осите от 1,34м., сумата от натоварване на ос, на тройната ос на полуремаркето била 26,450т. при максимално допустимо 24т., съгл. чл. 7, ал. 1, т. 3, буква "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като превишението било с 2450т. Нарушението било квалифицирано, като такова по чл.139, ал.1, т.2пр.3 от ЗДвП. Измерването било извършено с мобилна везна TENZOVANY s.r.o, тип PW -10 № К0200009, верифициран до 25.06.2026г.Предвид горното на място срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.3, б. „Б“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ, който бил надлежно връчен на нарушителя.След запознаване със съдържанието на АУАН, въз.И. го подписал и вписал в съответната графа, че има възражения, без да ги конкретизира.Тъй като конкретни възражения не постъпили в законоустановения срок, въз основа на материалите по преписката на 29.12.2025г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.Със същото АНО възприел изцяло фактическите и правни изводи на актосъставителя и наложил на жалбоподателя съответното административно наказание.

Съдът напълно кредитира показанията на свид. Г., като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите 2 доказателства по делото и като дадени от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св. Г., дадени в хода на съдебното следствие и от приложените по делото писмени доказателства: протокол от измерване на превозно средство, пътен лист, Заповеди, товарителница,заявление за проверка, заверен за вярност ЕО сертификат за одобряване на типа номер ТСМ 128/04-4103, АУАН, НП и останалите приобщени по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и взаимно допълващи се.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това на настоящата инстанция са следните:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, като при издаването им са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административнонаказатените процесуални правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си п о чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на събраните и представени доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, като е посочена и конкретната нарушена административна норма от Закона за движение по пътищата. Описаното нарушение, касателно обективната му съставомерност, е по начин, индивидуализиращ същото и позволяващ да се разбере за какво конкретно нарушение е санкциониран въззивникът и както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение приетите за осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни признаци на състава на нарушението, предпоставящи и субективната страна на нарушението за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган, като същите са съответни на описаните такива в обстоятелствената му част.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП , движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

3

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: т. 3, буква "б"- сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е 1, 3 m - 24 t; т. 4, буква "а" - единична ос - задвижваща: на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 /състав и съчленени ППС с пет, шест и повече оси/ - 11, 5 t;

По настоящото дело съдът намира за установени фактите описани в НП по отношение времето, мястото, видът на ППС - извънгабаритно такова, обстоятелствата свързани със санкционирането на управляващото го лице жалбоподателят И., като в конкретният случай, по делото е безспорно установено, че с процесното ППС, е превозван товар пясък, като видно от билета от използваната за претеглянето електронна везна, натоварването на тройната ос на полуремаркето е установено на 26 450 кг, при максимално допустими 24 000кг.

В хода на въззивното производство са събрани доказателства, че електронна мобилна везна " PW-10 № К0200009", е одобрен тип средство за измерване. Безспорно се установява от събраните писмени доказателства, че измерването с електронната мобилна везна и ролетка е извършено с годни технически средства за измерване към момента на проверката.

В случая не е представено разрешително, респ. разрешение въз основа квитанция за заплатени пътни такси във връзка с извършвания превоз, съгласно Наредба № 11/03.07.2001 г., чл. 14, ал. 3, във вр. с чл. 8, ал. 1 от същата. Не се сочи за наличието на такова, а и според настоящия състав същото е изцяло ирелевантно и несъотносимо към конкретния случай с оглед превозвания с ППС-то товар, поради следното:

Според § 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. , "неделим товар" е товар, който не може да бъде разделен на две или повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от МПС, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата.

Видът на превозвания товар в конкретния случай- пясък, може да бъде "разглобен /разделен/ на части" /чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. /, без това деление да доведе до излишни разходи /касателно извършването на самото деление/ или да породи риск от нанасяне на вреди /§ 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. /, като позволява превозването на същия в рамките на общественото ползване на пътищата (чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4

11/03.07.2001 г. / с превозно средство, ремарке или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата /§ 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. /.

В този смисъл и с оглед вида на превозвания товар, не е необходимо водачът да разполага нито с разрешително, нито с разрешение въз основа квитанция за заплатени пътни такси във връзка с извършвания превоз.

Разрешаването на движение на тежко ППС в рамките на специалното ползване на пътищата в този случай би било незаконосъобразно. Това е така предвид, че нормативната уредба, регламентираща движението на извънгабаритни ППС - с маса или размери над законоустановените, няма за основна цел набирането на приходи /разрешаването във всички случаи става след заплащане на съответни такси, независимо дали в хипотеза на издаване на разрешително или в хипотеза на разрешаване въз основа само на квитанция за заплатени такива такси/. Една от целите на ЗП е упражняването, в рамките на управлението на пътищата, на контрол на превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване /арг. От чл. 19, ал. 2, т. 6 от ЗП /. Съгласно чл. 27 от ЗП, АПИ проучва интензивността на движението и контролира теглото, осовото натоварване и габаритните размери на ППС чрез устройства за отчитане на тези характеристики с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Предвид това, независимо от предвидената в ЗП възможност за движение на извънгабаритни ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, разрешаването на такова движение в рамките на специалното ползване на пътищата (§ 1, т. 8 от ДР на ЗП , във вр. с чл. 18, ал. 5 от ЗП и § 2 от ПЗР на Наредбата за специалното ползване на пътищата , във вр. с Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена на основание чл. 139 от ЗДвП), обвързано във всички случаи със заплащането на такси при превишаване на допустимите стойности, не е самоцел. Такова следва да се извършва само при отсъствие на друга възможност това движение/превоз, да могат да бъдат осъществени в рамките на общественото ползване на пътищата. Което е с основна превантивна цел - пътищата за обществено ползване да бъдат експлоатирани правилно, съответно да бъдат предпазени от разрушаване, до каквото без съмнение води движението конкретно на тежки ППС. Каквото ясно регламентира и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.