Решение № 3963 от 01.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3963 гр. София, 01.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. Г. при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело № 20241110172904 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Й. П., И. Г. П., С. Д. Г. и Д. Д. П., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответниците при условията на разделност – 8/12 – за С. Й. П., 2/12 – за И.н Г. П., 1/12 – за С. Д. Г., и 1/12 – Д.

Д. П., че дължат на дружеството следните суми – 2854,23 лева – цена за доставена за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес София, ........, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.10.2023 г., до окончателното плащане; 498,76 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2021 г. – 27.09.2023 г.; 55,68 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода 01.08.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.10.2023 г., до окончателното плащане, и 13,14 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 16.10.2020 г. – 27.09.2023 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 56553/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил 1 определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.

150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Д.“ ООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.

В законоустановения срок (започнал да тече на 30.12.2024 г.) не е подаден отговор от ответниците С. Й. П. и И. Г. П.. В заповедното производство тези ответници са възразили, че е начислено потребление на база, а не по реални отчети, и са подали възражение.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответниците – С. Д. Г. и Д. Д. П., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен, като се поддържа, че все още по делото няма достатъчно доказателства за доставените количества енергия, сроковете за издаване на фактури не са спазени и поради това вземането е било платимо без срок, т.е. следвало е ответниците да бъдат поканени, за да дължат лихва, цената на услугата „дялово разпределение“ не е доказана, а падеж не е уговорен, поради което искът за лихва е неоснователен.

Прави се възражение за погасяване на вземанията по давност, както и за това, че не следва да се прилагат косвено съставени от ищеца документи.

Третото лице – помагач на ищеца – „Д.“ ЕООД, не взема становище по иска.

В съдебното заседание ответниците С. Й. П. и И. Г. П. са поискали правна помощ, но не са представили в дедания от съда срок декларации за имущество и доходи, поради което им е отказана. Останалите страни поддържат доводите от исковата молба и отговора.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно нотариален акт от 19.05-1993 г. (на лист 17 от делото) собственици на имот с адрес: София, .........., са станали Г. И. П. и ответницата С. Й. П. при равни квоти. Съгласно представено на лист 19 от делото Удостоверение за наследници от 14.10.2003 г. Г. И. П. е починал на 20.04.2001 г. и е оставил за наследници съпругата си – ответницата С. Й. П. (т.е. тя е с дял 4/6 от имота), и синовете си Д. Г. П. (1/6 част) и ответника И.н Г. П. (1/6 идеална част). Съгласно Удостоверение за наследници от 13.03.2023 г. (на лист 20 от делото) Д. Г. П. е починал на 21.07.2009 г. и е оставил наследници ответниците Д. Д. П. (с 1/12 идеална част от апартамента) и С. Д. Г. (също с 1/12 част). Или призовани към наследство са ответниците С. Й. П. с 8/12 идеални части; Д. Г. П. с 2/12 идеални части; Д. Д. П. с 1/12 идеална част, и С.

2

Д. Г., също с 1/12 част. Последните две ответници са завели иск за делба, като е представен препис от исковата молба (на лист 22), което означава, че са приели наследството.

Съгласно представените от третото лице – помагач с молба с вх. № 65046/24.02.2025 г. отчети партидата за имота е водена на С. Й. П., която е подписала документи за отчет на 12.05.2021 г. и 21.05.2022 г. Оставен е и телефон. Това означава, че и тази ответница е приела наследството.

Съгласно изслушаното заключение на техническата експертиза по делото, прието в заседанието от 09.07. 2025 г. (на лист 119), а в писмен вид – представено на лист 105 – 111 от делото, което съдът кредитира като логично и без съществени противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл.

200, ал. 3, изр. второ ГПК, задълженията са за отоплителен сезон от май 2020 г. до април 2021 г. – 1504,03 лева (сбор от първите три колони от таблицата на лист 110), а за отоплителния сезон от май 2021 г. до април 2022 г. – 1374,30 лева (същите данни – и от изравнителните сметки на третото лице – помагач).

Проверката за изправност на топломера в абонатната станция е била забавена и вместо през 2023 г. е направена през 2024 г., но и на последващата дата топломерът е бил изправен. Процентът енергия за сградната инсталация на етажната собственост е бил 30,22 % за първия отоплителен сезон и 33,48 % – за втория, изчисленията са по нормативна формула. Стойността на сметките за периода от месец май 2020 г. до месец август 2020 г. е 103,46 лева.

От счетоводната експертиза съдът може да ползва само това, че не са платени никакви суми, както и че лихвите за забава върху двете годишни сметки от 15. септември на последната година от отоплителния сезон до 27.09.2023 г. са съответно 327,42 лева и 164,72 лева.

Съгласно представени на лист 38 от делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ..........27.06.2016 г., абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат месечните си сметки в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на годишните изравнителни сметки е 45 дена от издаването на изравнителната сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените разходи за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл.

33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия при неплащане в срок на годишната фактура се начислява законна лихва за забава.

Съгласно представена на лист 32 договор между етажната собственост и топлинния счетоводител цената на отчет по дяловото разпределение е 12 лева на партида.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1, 3 предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответниците Д. Д. П. и С. Д. Г. излагат възражения за погасяване на вземанията по давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на задълженията. Исковете спрямо двете ответници с възражение за това ще се отхвърлят за вземанията с падеж повече от 3 години преди сезиране на съда.

Тактиката на ответниците Д. Д. П. и С. Д. Г. да оспорват съществуването на имотите си, за да установят, че в тях няма парно, рязко се разбива в признанието на ответницата С. Й. П. в годишните отчети, че в имота има потребление на енергия. Съдът няма повече какво да обсъжда подобна процесуална стратегия. Всички ответници са собственици на имота в посочените по-горе квоти, тъй като водят дело за делба. Следователно дължат плащане.

Тъй като никой не е оспорил изравнителните сметки в срока за това, съдът в случая ще приеме, че задълженията са по тях – за отоплителния сезон от май 2020 г. до април 2021 г. – 1504,03 лева, и за отоплителния сезон от май 2021 г. до април 2022 г. – 1374,30 лева, или 2878,33 лева.

От тях ответницата С. Й. П. дължи 8/12, или 1918,89 лева, ответникът Д.

Г. П. – 2/12, или 479,72 лева, а другите две ответници са направили възражение за давност, т.е. от припадащата им се част от 1/12 от задължението, или по 239,86 лева, трябва да се приспаднат сметките, падежирали преди 13.10.2020 г. (3-годишния давностен срок преди сезиране на съда), или тези до август 2020 г., които са за общо 103,46 лева, т.е. на всяка от ответниците следва да се приспадне по 1/12 от последната сума, или по 8,62 лева. Така исковете следва да се уважат:

– срещу С. Й. П. – за пълния предявен размер от 1902,82 лева;

– срещу Д. Г. П. – за пълния предявен размер от 475,71 лева;

– срещу Д. Д. П. и С. Д. Г. – за по 231,24 лева и за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., като се отхвърлят за разликата до пълния предявен размер от по 237,85 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г.

Основателни са доводите, че исковете за лихва за забава са неоснователни, защото според чл. 33 от общите условия на ответника срокът за плащане е 45 дена след края на отоплителния сезон, или 15. юни, а изравнителните сметки са от 31. юли на съответните години, т.е. условията за настъпване на падежа не са установени и е трябвала покана, а такава преди делото няма установена – всички искове за лихви преди сезиране на съда са основателни, лихва следва да се присъди след това.

На ищеца е било указано да установи цената на услугата „дялово“ разпределение, която според чл. 23 от общите си условия може да събира за 4 третото лице – помагач, като без такива доказателства иск срещу потребител не може да се уважи по аргумент от чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП. Установено е, че договорената цена е била по 12 лева на партида, или 24 лева за двата сезона.

От тази сума пропорционално ответницата С. Й. П. дължи 8/12, или 16 лева, ответникът Д. Г. П. – 2/12, или 4 лева, а другите две ответници – по 1/12, или по 2 лева. Давност не е настъпила, защото от отчетите до сезиране на съда не са изминали 3 години.

Съгласно чл. 14 от Регламент (EО) № 974/98 за въвеждане на еврото, когато към датата на въвеждане на тази валута съществуват правни инструменти, които определят задължения в излезли от обращение национални валути, те се смятат за суми в евро съгласно приетия от Съвета на Европейския съюз курс. В настоящия случай като „правен инструмент“ следва да се смята исковата молба, но съдът съгласно правилото на чл. 235, ал.

3 ГПК във връзка с чл. 439, ал. 2 ГПК взема предвид само настъпилите към датата на приключване на устните състезания по делото факти. Затова и решението следва да отразява правното положение към тази дата, която по настоящото дело е преди 31.12.2025 г., и поради това решението се постановява в левове. Това се прави и с цел да се защити интересът на страните при неправилно превалутиране от съда, тъй като след устните състезания страните няма как да възразят срещу правилността на извършената от съда конверсия в евро, освен с въззивна жалба, а няма основание това доста времеемко и изискващо разходи средства да им бъде налагано по този въпрос.