Определение № 937 от 08.03.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 937 гр. Варна, 07.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Д. като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Д. Въззивно гражданско дело № 20213100502783 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба с вх. № 23553/17.11.2021 г. от П. ЦВ. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, .., срещу Решение № 262239/12.07.2021 г., постановено по гр.д. № 15607/2019 г. по описа на ВРС, XX състав, с което отменя по предявените от М.

В. СТ., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, .., В. П. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, .. Р. К. Д., с ЕГН ********** и Г. Й. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, .., субективно съединени искове следните решения взети на проведеното на 16.09.2018 г. съвместно Общо събрание на .. на сграда, находяща се в гр. Варна, .. както следва: решение по т. 1, с което е прието, че „Ползването на вътрешния двор с автомобили за паркиране ще се осъществява от собственици, заплатили или които биха заплатили за в бъдеще, изграждането и поддържането на автоматичната врата, съгласно приложения списък“; решение по т. 3, с което е прието, че „При авария на автоматичната врата , без виновни лица, разноските по ремонта се поемат по равно от ползващите двора с автомобилите си, а при виновна авария – от виновните“; решение по т. 5 от дневния ред, с което е прието:

„Собствениците да предупредят наемателите си, че им се преустановява достъпа до вътрешния двор и в едномесечен срок да изкарат колите си“, както и решение по т. 6 от дневния ред, с което е прието, че „След изтичане на срока по т. 5 да се организира препрограмиране на автоматичната ролетна врата, а новите дистанционни да получат само собствениците по т. 1, без право на преотстъпване“, на основание чл. 40, ал. 1 вр. чл. 18, ал.

1 от ЗУЕС.

Жалбоподателят счита постановеното решение за недопустимо, незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че решението е недопустимо, защото е постановено по недопустими искове. Едно от условията, при които правото на иск, възниква в полза на определено лице е правен интерес от защита, която представлява положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск. В настоящото производство, тази процесуална предпоставка напълно липсва, предвид факта, че насрещните страни са гласували „ЗА“ при приемането на всички решения по точки: 1, 3, 5 и 6 от дневния ред, чиято отмяна искат, обективирани в протокола от проведеното ОС на ЕС на 16.09.2018 г. Счита се, че предмет на отмяна по реда 1 на ЗУЕС могат да бъдат само позитивните решения свързани с някаква промяна на правния мир, неблагоприятно засягаща етажния собственик. Излага се още, че съдът неправилно е приел за установено от фактическа и правна страна, че в протокола от проведеното ОС на ЕС не са посочени като етажни собственици, собствениците на самостоятелни обекти на собственост с идентификатори посочени на стр. 2 от въззивната жалба. Съдът не е успял прецизно да изследва доказателствения материал по делото. Погрешно е възприел, че идеалните части на магазина с идентификатор ***, съответстващи на 9,9267% са преразпределени пропорционално и добавени към ид. ч. на всеки от етажните собственици, присъствали на събранието. В колона 3 от протокола са посочени идеалните части от общите части, които всеки собственик притежава. Сумарно идеалните части на всеки един от етажните собственици, присъствали на събранието представляват 70,0748%, а не 66,80% от общите чати на етажната собственост, както е посочил първоинстанционния съд. Събранието е проведено при наличието на кворум. В СТЕ вещото лице е посочило, че на събранието са присъствали собственици (лично и с пълномощни) на 66,8066% ид. ч. от общите части на сградата. Твърди се, че това е така, защото в тези проценти не е включен процента ид. ч. на ап. 7, а именно 3,2682% понеже в документа за собственост на ап. 7 е записано името Петър Аргиров, а на събранието е присъствал неговия син – Антон Аргиров, чиято представителна власт не се е оспорила от никой от присъстващите на събранието.

Излага се, че е предоставена възможност да се представят доказателства, които потвърждават представителната власт на Антон Аргиров в следващо съдебно заседание, но на следващото съдебно заседание, проведено на 07.06.2021 г. представителят на ЕС на вх. В, поиска да представи носените доказателства, а именно декларации, изхождащи от родителите на Антон Аргиров, но съда отказа да ги приеме. Сочи, че събранието не е проведено по реда на чл. 18 от ЗУЕС, а по реда на чл. 15 от ЗУЕС, за да може да се даде възможност на всеки от собствениците да присъства и да има възможност да даде своя глас.

Ако бяха излъчени равен брой представители от трите входа, то тогава би се нарушила равнопоставеността, имайки предвид, че вх. А притежават 23,5688% ид. ч., вх. Б притежават 26,2063 ид. ч., а вх. В притежават 50,2249% ид. ч. от общите части на сградата. Счита се, че проведеното ОС на ЕС е законосъобразно, при наличие на изискуемия от закона кворум, както и че взетите решения са направени с волята и избора направен от ищците. Моли за отмяна на първоинстанционното решение, като вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове като недопустими и неоснователни. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК насрещните страни не са депозирали писмен отговор.

По отношение на имплицитно съдържащото се във въззивната жалба доказателствено искане за приемане на писмени доказателства, а именно 2 бр. копия на декларации от Петър Андиков Аргиров и Дияна Стоянова Аргирова /двете с нотариална заверка на подписите/, настоящият състав намира, че искането по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК е основателно и следва да се уважи. Първоинстанционният съд в проведеното на 13.07.2020 г. първо открито съдебно заседание е дал възможност на ответника ЕС във вх. „В“, .. в следващото съдебно заседание да представи доказателство, че Антон Аргиров е разполагал с представителна власт в проведеното общо събрание на процесната етажна собственост. В следващото открито съдебно заседание, проведено на 07.06.2021 г., поради закъснение на процесуалния представител на ЕС във вх. „В“ за неговото начало, тяхното събиране е поискано след приключване на съдебното дирене, но преди приключване на съдебното заседание /в хода на устните състезания в залата се явява процес. представител на ЕС във вх. „В“ и представя обсъжданите декларации/. Ето защо, първоинстанционния съд е следвало да отмени хода по същество, за да събере допуснатите писмени доказателства от въззивника. Като е оставил без уважение искането за отмяна хода по същество на делото, съдът е допуснал процесуално нарушение, поради което настоящият състав допуска събирането на представените с въззивната жалба писмени доказателства.

2

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.

Воден от горното и на основание чл. 267 от ГПК, съставът на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 23553/17.11.2021 г. от П. ЦВ.

Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, .., срещу Решение № 262239/12.07.2021 г., постановено по гр.д. № 15607/2019 г. по описа на ВРС, XX състав, с което отменя предявените от М. В. СТ., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, .., В. П. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, .. Р. К. Д., с ЕГН ********** и Г. Й. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, .., субективно съединени искове следните решения взети на проведеното на 16.09.2018 г. съвместно Общо събрание на .. на сграда, находяща се в гр. Варна, .. както следва: решение по т. 1, с което е прието, че „Ползването на вътрешния двор с автомобили за паркиране ще се осъществява от собственици, заплатили или които биха заплатили за в бъдеще, изграждането и поддържането на автоматичната врата, съгласно приложения списък“; решение по т. 3, с което е прието, че „При авария на автоматичната врата , без виновни лица, разноските по ремонта се поемат по равно от ползващите двора с автомобилите си, а при виновна авария – от виновните“; решение по т. 5 от дневния ред, с което е прието: „Собствениците да предупредят наемателите си, че им се преустановява достъпа до вътрешния двор и в едномесечен срок да изкарат колите си“, както и решение по т. 6 от дневния ред, с което е прието, че „След изтичане на срока по т. 5 да се организира препрограмиране на автоматичната ролетна врата, а новите дистанционни да получат само собствениците по т. 1, без право на преотстъпване“, на основание чл. 40, ал. 1 вр. чл. 18, ал.

1 от ЗУЕС.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените с въззивната жалба писмени доказателства, а именно: копие от декларация от Петър Андиков Аргиров с нотариална заверка на подписите и копие от декларация от Дияна Стоянова Аргирова с нотариална заверка на подписите.

НАСРОЧВА производството по в. гр. дело № 2783/2021г. на ВОС за 04.04.2022 г. от 13:30ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3