Решение № 412 от 29.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Астарджиев

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева в присъствието на прокурора Д. К. А. като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Наказателно дело за възобновяване № 20241000601193 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXXIII НПК и е образувано по искане на и.ф. Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 103/2024г. по описа на Окръжен съд – Перник, Наказателно отделение, 2 състав, отмяна на постановеното по него решение № 34/10.07.2024г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Искането на Главния прокурор е с правно основание чл. 422, ал.1, т.5 НПК. В него се депозират твърдения за нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2 НПК, довели и до нарушение на закона чрез оправдаване на подсъдимия Р. Р. по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал.2 вр. ал.1 НК. Като допуснато от съда нарушение на процесуалните правила се посочва непризоваването на В. А. за разпоредително заседание, въпреки че той притежавал качеството на пострадал от деянието, което съответно е довело и до преклудиране на възможността му да претендира конституирането си като граждански ищец и частен обвинител в процеса. На следващо място се посочва, че със своята 1 присъда Районен съд - Перник е признал за невинен Р. Р. за деяние, осъществено на 17.10.2021г., въпреки че в обстоятелствената част на обвинителния акт и в постановлението за привличането му като обвиняем е посочена дата 27.10.2021г. Депозиращият искането съзира и нелогичност в решението на въззивната инстанция, настъпила в резултат на игнориране на носима от доказателствени източници по делото информация, включително и касаеща местоизвършването на деянието. Изразява се и несъгласие с възприетото от съдилищата, че поР. констатиран личен мотив в поведението на Р., деянието му не може да бъде квалифицирано като хулиганство. На последно място се излага тезата, че дори да бъде възприето несубсумиране на извършеното под състава на чл. 325, ал.2 НК, то съдът е могъл да квалифицира осъщественото като престъпление по чл. 325, ал.1 НК, чл. 130, ал.1 НК или административно нарушение, санкционирано по Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/.

В съдебно заседание пред настоящия състав прокурорът от Апелативна прокуратура - София моли искането да бъде уважено по изложените в него съображения, свързани с допуснато нарушение на процесуалните правила, препятстващи упражняване правата на пострадалия в процеса, от една страна, а от друга - изразими в превратна оценка на доказателствените източници в ущърб на обвинението.

Защитникът на лицето, спрямо което е депозирано искането на и.ф.

Главния прокурор на Република България за възобновяване, го приема изцяло за неоснователно поР. липса на допуснати от Окръжен съд - Перник процесуални нарушения. По отношение допустимостта на фигурата на пострадал от деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 325 НК, заема категоричната позиция, че ситуирането на това престъпление в глава 10 от НК - „Престъпления против реда и общественото спокойствие“ игнорира фигурата на пострадал от него - хипотеза, различна от тази, ако обвинението би било за причинена на В. А. телесна повреда по хулигански подбуди.

Защитата не съзира и пропуск от страна на съда по отношение на отразената в първоинстанционната присъда дата на извършване на деянието - тя била идентична с посочената в диспозитива на обвинителния акт и въпреки че в обстоятелствената му част било описано друго време - 27.10.2021г., то съдът не можел служебно да изменя време, място и начин на извършване на деянието, различни от тези, описани от прокурора. Излага доводи за 2 несъставомерност на извършеното от страна на подзащитния й по чл. 325 НК поР. наличие на личен мотив, обуславящ действията му спрямо В. А.. Моли искането на и.ф. Главния прокурор на Република България да бъде оставено без уважение.

Лицето, спрямо което се иска възобновяване на делото, Р. Р. поддържа позицията на своя процесуален представител и в дадената му възможност за последна дума моли делото да не бъде възобновено.

Апелативен съд - София в настоящия си състав след като прецени изложеното в искането и становищата на страните счита, че то е допустимо и основателно.

Процесуалният ни закон лимитативно определя лицата, които могат да направят искане за възобновяване на наказателно производство, сроковете, в които то може да бъде депозирано и основанията за това. В конкретния случай искането изхожда от активнолегитимирана за това страна – Главния прокурор и е депозирано в шестмесечен срок от влизане в сила на акта, с който е финализирано производството по делото, чието възобновяване се претендира.

Искането е депозирано на 02.09.2024г., а с решение № 34/10.07.2024г. по ВНОХД № 103/2024г. на Окръжен съд - Перник, Наказателно отделение, 2 състав е потвърдена присъда №3/29.01.2024. по НОХД № 1792/2022г. по описа на Районен съд - Перник, V наказателен състав и този акт не е бил подложен на касационен контрол.

Наказателно - съдебното производство пред Районен съд - Перник е образувано по внесен обвинителен акт срещу Р. В. Р. за извършено престъпление по чл. 325, ал.2 вр. ал.1 НК. При описание на приетата за установена от прокурора фактология, в акта изрично е посочено, че деятелността на Р. е осъществена на 27.10.2021г. като е описан и механизма на извършеното. При излагане на своята позиция относно обективна и субективна съставомерност на деянието, прокурорът е посочил, че непристойните действия на обвиняемия /впоследствие подсъдим/, с които грубо е нарушил обществения ред и е изразил явно неуважение към обществото, са извършени на 17.10.2021г. в с. Драгичево, община Перник.

Идентично времеизвършване на деянието е посочено и в диспозитива на обвинителния акт. То е несъответно на отразеното в постановлението за привличане в качеството на обвиняем на Р. Р. от 25.07.2022г. /т.3, л.13 от 3 материалите по досъдебното производство/, където е обективирана поддържана дата на извършване 27.10.2021г. Тази несъответност в позицията на прокуратурата по отношение на един от съществените елементи на индивидуализация на посегателството - неговото време, не е съзряна от първоинстанционния съд в рамките на провеждано разпоредително съдебно заседание, за да констатира противоречието, да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора за категорично изразяване на позицията му по отношение на този признак или да констатира допусната очевидна фактическа грешка и приложи процедурата по чл. 248а, ал.1 НПК.

Всъщност съдът е задълбочил пропуска, произнасяйки присъда, с която признава подсъдимия за невинен за деяние, извършено на 17.10.2021г.

Възприемането от съда именно на таза дата като време, в което са се случили разследваните по делото събития, не само противоречи на еднопосочната информация, носена от писмените и гласни доказателствени източници, но и на самото описание на фактите в мотивите към постановената от самия този съд присъда. Така съдът оправдава Р. да е извършил на 17.10.2021г. хулигански действия, едновременно с което, мотивирайки тази своя позиция, излага факти за деятелност на Р., афиширана на 27.10.2021г. Коментираната неяснота в позицията на първия съд не е мотивирала контролиращия го /въпреки наведените във въззивния протест доводи в тази насока/, да отмени акта и върне делото за ново разглеждане от друг състав на районен съд, а в отговор на отправените от държавното обвинение възражения, се е задоволил да отговори, че те са неоснователни без да изложи каквито и да било аргументи в подкрепа на своята позиция. Потвърждавайки атакуваната пред него присъда, Окръжен съд - Перник е стабилизирал съдебен акт, страдащ от неотстраними противоречия, които могат да бъдат коригирани единствено чрез възобновяване на делото.

Основният въпрос, поставен в искането на и.ф. Главния прокурор за възобновяване на делото, е по отношение притежаваното или не от В. А. качество на пострадал в процеса. При отговора на този въпрос настоящият съдебен състав съобрази конкретиката на изследваното деяние и фактическите рамки, поставени от държавното обвинение. Р. е бил обвинен и предаден на съд за извършване на хулиганство, изразимо чрез издърпване от лек автомобил „Нисан“ „Микра“ на В. А. и нанасянето му на множество удари с ръце и ритници. Прокурорът поддържа, че хулиганските действия от страна на Р. се 4 изразяват в нанасянето на удари в тялото на А., в резултат на които са настъпили и констатирани негови леки телесни повреди. Действително, престъпният състав, под който е субсумирана деятелността на Р., е позициониран в глава 10 НК - „Престъпления против реда и общественото спокойствие“. Действително, обектът на защита са обществените отношения, свързани с опазване на обществения ред и спокойствие, но тяхното нарушаване може да приеме различни форми, включително и вербални действия или такива срещу телесния интегритет на едно или повече лица. В конкретния случай самите хулигански действия са изразими чрез тази форма издърпване от лек автомобил и нанасяне на удари с ръце и крака във и извън автомобила на общодостъпно място, на което са преминавали неустановен брой лица със своите леки автомобили в непосредствена близост до случващото се. В конкретиката на деянието - предмет на разследване по делото, този съдебен състав стои на позицията, че В. А. в качеството си на лице, спрямо което са насочени и нанасяни множество удари от страна на Р., е претърпял неимуществени вреди от стореното, с което отговаря и на легалната дефиниция за „пострадал“ в чл. 74, ал.1 НПК. Непризоваването му от страна на съда за участие в разпоредително съдебно заседание, единствено в който стадий А. би могъл да заяви претенции за конституиране като страна в процеса - частен обвинител и/или граждански ищец, е препятствал възможността му пълноценно и адекватно да упражни правата си в бъдещия съдебен процес. Неосигурявайки му тази възможност, която безвъзвратно се преклудира след разпоредителното съдебно заседание, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, изразимо в накърняване на правата на една от страните в процеса. Всъщност коментираният разнобой между фиксираната в присъдата дата на извършване на деянието - 17.10.2021г. и приетата в мотивите към акта - 27.10.2021г., рефлектира и върху правата на В. А., за когото, ако би бил възприет като пострадал от първостепенния съд и би изявил гражданскоправна претенция, е налице неяснота и относно датата на деликта, стартираща овъзмездяване при евентуално претендирано и удовлетворено обезщетение.

Споделяеми са доводите на и.ф. Главния прокурор в отправеното искане и относно превратната оценка от съдилищата на информацията, съдържима в релевантните доказателствени източници. Всъщност, пресилено би било да се говори за извършване на подобна оценка, тъй като, както първостепенният, 5 така и второинстанционният съд, са се задоволили единствено да преразкажат показанията на свидетелите по делото /въпреки че те са достъпни в приложените по делото протоколи от съдебни заседания/, а не са изразили каквато и да било позиция дали, кои и защо възприемат с доверие или не. Този подход е намерил проявление в мотивите към първоинстанционната присъда и е получил своето продължение и във въззивното решение. Това препятства възможността да се възприеме позицията на съда въз основа на кои доказателствени източници гР. възприетата от него фактология. Още повече в ситуация, в която тя обективно не съответства на съдържимата в обективните доказателствени източници информация, какъвто е доброволно предадения, приобщен и изследван от експерт видеозапис от местопроизшествието.

Отразената на кадрите обстановка категорично сочи на некоректност във възприятията както на първата, така и на втората съдебна инстанция, че случилото се е развило във вътрешността на паркинг за тежкотоварни автомобили „Бостфаст“. Последователни са относимите доказателства, че съприкосновението между Р. и А., както и между Р. и С. и Р. и А. се е осъществило не във вътрешността на паркинг /с което районен съд изключва и публичния характер на извършеното, въпреки че това не е сред задължителните обективни характеристики на престъплението

Разпечатката съдържа 24 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/39f02083-19bd-4b55-b9ee-9761e062cd77