Решение № 2873 от 07.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2873 гр. Варна, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела П.а при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела П.а Гражданско дело №

20223110102594 по описа за 2022 година

Производството е образувано по молба с която е предявен иск от Г. А. Н. - Ч., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ж.к. „****", 301, вх.10, ет.4, ап.65 с пр.осн.чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено, че НЕ ДЪЛЖИ на ответника „****" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.****, п.к. 1309, район „****, ж.к. ****, ул. „****" № 15, вх. Г, ет. 6 сумата в размер на 1338,48 лв. /хиляда триста тридесет и осем лева и 48 ст./, представляваща сбор от претендирани от ответника вноски за периода 18.12.2020 г. - 18.11.2021 г. за възнаграждение за поръчителство, тъй като клаузата за възнаграждение за поръчителство, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне на Закон за потребителския кредит, поради което същата се явява нищожна.

Твърденията в молбата и обстоятелства от които ищецът черпи права са, че страните са сключили договор за потребителски кредит № **** тип „Кредитна линия № ****" от 19.11.2020 г. и посоченото възнаграждение за поръчителство, произтича от клауза на същия договор, съгласно която кредитополучателят следва да осигури обезпечение на задълженията си посредством поръчителство на две физически лица. Счита, че тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция (вменени й с нормата на чл. 16 от ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Така клаузата за предоставяне на обезпечение, респективно за уговаряне на възнаграждение за поръчителство, противоречи на ЗПК и цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти.

Възнаграждението за поръчителство е договорено за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорено по този начин, възнаграждението цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, поради което породеното от нея вземане влиза в противоречие и с нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Законът за защита на потребителите в чл.143, т. 5 определя, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и дълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да сключи допълнителен договор за поръчителство, по които дължи възнаграждение.

Законът в нормата на чл. 146, ал. 1 обявява неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са 1 уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП-клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая, счита, че няма данни за индивидуално уговаряне на условията и клаузите по процесния договор, нито се установява възможност за равноправно обсъждане на варианти за предоставяне на обезпечение. Напротив, последица от тази клауза е възможността на кредитора да увеличи своето възнаграждение до непосилен за потребителя размер. Така уговорена клаузата за обезпечаване води до допълнително вземане на заемодателя, което се плаща заедно с вноските за главница и договорна лихва.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на молбата. Оспорва иска като неоснователен, както и пасивната процесуална легитимация като твърди, че задължението на ищцата е договорено в полза на трето за спора лице и той не е надлежна страна по предявения иск.

В съдебно заседание ищцата е представила писмено становище с което поддържа предявения иск и моли за уважаването му.

Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание.

След като прецени доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните, на оснчл.235, ал.2 ГПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е установителен с пр.осн.чл.124, ал.1 ГПК и разпоредбите на Закона за потребителския кредит. приложение намират

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже, че е сключил Договор за потребителски кредит с ответника „****" ЕАД, както и че е сключил Договор за поръчителство с „****" ЕООД. Следва да установи твърденията си за нищожност на посочените в исковата молба договорни клаузи.

В тежест на ответника е да докаже всички положителни факти и обстоятелства, които го ползват, а именно, че начислената и получена от ищеца сума по Договора за потребителски кредит е била законно дължима.

Съгласно представения по делото договор на лист 11, страните са обвързани с условията на сключения от тях Договор за потребителски кредит тип кредитна линия **** от 19.11.2020 г.

Договорът е сключен при следните условия: минимална сума, която може да бъде усвоена по кредита 200.00 лева, кредитен лимит 1000.00 лева, лихвен процент на кредита 36 %, обезпечение на кредита, кредитополучателят следва да осигури поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500,00 лв. или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка или поръчителство от одобрено от Кредитодателя дружество. Страните са се споразумели кредитът да бъде усвоен по банков път, в брой или съгласно други налични способи. Условия за издължаване – анюитетни вноски съгласно погасителен план за всяка усвоена сума. Размерът на годишния процент на разходите за всички комбинации в зависимост от сумата за усвояване и срока за погасяване е отразен в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора.

Страните са постигнали съгласие за това, че погасителния план към договора има силата на споразумение между тях относно размера на усвоената сума от 1000.00 лева за срок от 12 месеца, отпусната по искане за усвояване на сума по кредит тип „Кредитна линия № **** – лист 13 от делото. В случай на възползване от услуга за възлагане на поръчителство между клиента и одобрено от кредитолучателя дружество, общо дължимата сума по усвоения кредит и възнаграждение за предоставено обезпечение са посочени в погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение, приет по делото и приложен на лист 14 от делото. Същият е съставен на основание договор за авъзлагане на поръчителство от 19.11.2020 г.

По делото са представени Общи условия на „****" ЕАД към договор за потребителски кредит тип кредитна линия, действащи към датата на сключване на договора. Страните нямат спор, че общите условия са подписани от тях и че кредитополучателят е запознат със същите.

Представени са единен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, декларация-съгласие на клиента за обработване на лични данни и извършване на справки от страна на кредитора, приложение 1 за размера на вноската, погасителен план.

2

Процесният договор е сключен в писмена форма на хартиен носител и е разбираем.

Погасителният план с посочване на падежите и размерите на погасителните вноски е неразделна част от договора.

В случая спорното материално правоотношение попада в легалната дефиниция на договора за потребителски кредит, дадена в чл.9, ал. 1 ЗПК, според която това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. С оглед на това по отношение на процесния договор намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от същия закон, договорът за потребителски кредит е недействителен.нарушението на всяко от посочените изисквания води до недействителност на договора за кредит на осн. чл.22 ЗПК.

Съдът като съобрази съдържанието на процесния договор от 19.11.2020 г., намира за установено, че не е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Същата норма регламентира, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер между 36,00 % ГЛ П и 42.58 % ГПР . Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства – например не е посочено дали при определяне на ГПР е включено възнаграждението на поръчителя, което представлява занчителна част от месечните вноски по погасителния план. Следва да се отбележи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, регулираща изчисляването на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. В случая тези съставни елементи са неизвестни и не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя при формиране на ГПР. Неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

В случая при определяне на размера на ГПР не е включено възнаграждението на поръчителя по договора за възлагане на поръчителство с „Кредит Гаранция“ ЕООД. С това допълнително плащане, фигуриращо в погасителния план на лист 14 от д елото се покриват разходи, които са свързани с договора за потребителски кредит и които са били предварително известни на заемодателя, доколкото сключването на договора за поръчителство е предвидено в самия договор за потребителски кредит. Размерът на този разход, представляващ задължение за кредитополучателя е следвало да бъде включен в общия размер на годишен процент на разходите по кредита съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10,вр. с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Възнаграждението за поръчителство е 2544.00 лева и надвишава по размер значитеелно главницата и договорната лихва , които са в размер на 1205.52 лева общо и 3 включването му при определяне размера на ГПР би довело до превишаване на законоустановения по ЗПК мининимум.По този начин кредиторът цели заобикаляне на императивното изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК за максималния размер на ГПР по потребителски кредити, който в случая надхвърля допустимия размер на законната лихва.

От изложеното, съдът намира, че договора за потребителски кредит между страните страда от порок недействителност на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК и не поражда целените правни последици. Предявения иск е основателен и следва да се уважи.