Определение № 983 от 06.08.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 983 гр. София, 06.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20251800500663 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, вр. чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. срещу Определение № 2502 от 16. 01. 2025 г., постановено по гр. д. № 77786/2024 г. по описа на Софийския районен съд, с което, на основание чл. 130 от ГПК, подадената от него искова молба е върната, а производството по делото – прекратено.

Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и моли съда да го отменени. Счита, че искът му е допустим и редовен. Намира, че правните норми, на които се е позовал, СРС, са неприложими към настоящия случай.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

На 31.12.2024г. Е. Д. М. е подал искова молба (наречена „жалба“) пред Софийския районен съд, с която е предявил иск срещу Софийския градски съд за заплащане на обезщетение за нанесени му неимуществени вреди от нарушение на правото на ЕС и ООН. В молбата се съдържат искания за освобождаване от заплащане на държавна такса и за предоставяне на правна помощ.

На 16.01.2025г. Софийският районен съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е освободил ищеца от заплащане на държавна такса, оставил е без уважение искането му за предоставяне на правна помощ, и е прекратил производството по делото, като е върнал исковата молба. За да постанови този правен резултат, съдът е изложил съображения, че предявеният иск е недопустим, доколкото с него ищецът не преследва легитимен интерес, а предявяването му представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 1 от КРБ и чл. 17 от ЕКЗПЧОС.

Позовал се е и на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета, в която са въведени индикации за производства, с които се злоупотребява. Цитирал е национална съдебна практика в същия смисъл.

Направил е извод, че ищецът е един от т. нар. "масови ищци", който със 1 завеждането на съдебни искове не преследва разрешаване на гражданскоправен спор.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

По принцип следва да се споделят всички изложени от районния съд съображения, касаещи осъществяваната от жалбоподателя злоупотреба с процесуални права:

1. На настоящия съдебен състав също е служебно известно, че жалбоподателят системно депозира множество неясни по своето съдържание сезиращи съда документи и искания, които са шаблонно изготвени на неразбираем език и чиито нередовности е почти невъзможно да бъдат отстранени, дори след множество указания в този смисъл.

2. Вярно е също така, че в хода на всяко едно от хилядите инициирани производства този конкретен ищец бива освобождаван от внасянето на такси и разноски по делото, предоставя му се правна помощ и се предприемат множество целенасочени опити да се изясни претенцията му, което ангажира значителен кадрови и финансов ресурс.

3. Забелязва се тенденция, жалбоподателят да намира нови и нови поводи за завеждане на дела, които черпи от вече образуваните такива, в резултат от което броят на заведените от него дела нараства прогресивно.

4. Допълнителна индиция за злоупотреба с право от негова страна е и настояването му да участва лично в откритите заседания по всички тези дела, като за целта той бива извеждан от пенитенциарното заведение и по този начин на практика се отклонява от изтърпяване на наложеното му наказание.

Всички тези обстоятелства, обаче, са извън предмета на инициираното от М. съдебно производство. Те имат отношение неговата личност, но не и към редовността и допустимостта на депозираната искова молба, поради което не са годно основание за нейното връщане и за прекратяване на производството, образувано по нея. Наистина, следва да се сподели извода на районния съд, че предявеният от ищеца иск, разгледан в контекста на цялостното му поведение, вкл. по други дела, не преследва целите, за постигане на които законът е предоставил право на иск, поради което представлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК. Тази разпоредба, обаче, предвижда като санкция за такава злоупотреба единствено отговорност за причинените вреди, обезщетение за които може да се претендира от потърпевшата страна. В същия смисъл е и цитираното от първоинстанционния съд Решение № 257 от 14.07.2011г. по гр.д. № 1149/2009г. на ВКС, съгласно което превратното упражняване на субективни права се санкционира с отказ от защитата им, присъждане на обезщетение или преустановяване на увреждащата злоупотреба. Съдът, обаче, не е оправомощен да санкционира служебно подобни злоупотреби с непредвидени в закона правни последици и при липса на изрично законово основание за това.

Съгласно правната теория (Сталев Ж., Мингова А, Стамболиев О., Попова В., Иванова Р., „Българско гражданско процесуално право”, 2020г., изд.

„Сиела”, десето преработено и допълнено издание, стр. 167 – 172) и съдебната 2 практика (напр. Определение № 2 от 4.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4980/2021 г., III г. о., ГК), допустимостта на иска се преценява с оглед наличието на положителните процесуални предпоставки и липсата на отрицателни такива. Сред тях, обаче, не фигурира злоупотребата с право, поради което, независимо от споделянето на мотивите на районния съд, че в случая такава злоупотреба е налице, настоящият съдебен състав намира, че тя не е основание за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството поради недопустимост.

Действително, съдът е длъжен да следи за законността на всяко производство и да ограничава опитите на страните да шиканират процеса.

Същевременно, обаче, по силата на чл. 2 от ГПК и по аргумент от чл. 47 от ХОПЕС, съдът е длъжен да разгледа всяка подадена молба за защита и съдействие, а предварителният отказ от разглеждането й, постановен дори преди на страната да бъдат дадени указания за отстраняване на констатираните недостатъци в нея, е прекомерна и неследваща от закона санкция, която не може да бъде подкрепена.

De lege ferenda, съществува остра необходимост от законодателно доразвиване и разрешаване на въпроса за предотвратяване на злоупотреби с процесуални права, но действащата към настоящия момент нормативна уредба не дава основание за прекратяване на съдебно производство само въз основа на служебно известно поведение на ищеца извън конкретния процес, без дори да са изяснени видът, предметът и основанието на предявения иск.

С оглед гореизложеното, обжалваното определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството следва да бъде отменено, а делото – върнато на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2502 от 16. 01. 2025 г., постановено по гр. д.

№ 77786/2024 г. по описа на Софийския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която исковата молба на Е. Д. М. е върната и производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3