Решение № 1 от 05.01.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Пазарджик, 05.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20205220201789 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с.Юнаците, обл.Пазарджишка, представлявано от управителя Й.

П. И. против НП № 19 от 25.08.2020 год. на директора на РИОСВ-Пазарджик, с което на основание и за нарушение на чл.136 ал.2, т.4 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложена имуществена санкция в размер на 7000лв. /седем хиляди лева/.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска отмяна на НП. Претендира и присъждане на съдебно-деловодни разноски. В допълнително писмено становище излага подробни съображения за основателност на въззивната жалба.

Въззиваемата страна – АНО, редовно призован, не се явява лично, но в първото по делото съдебно заседание изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата. В хода по същество не се явява представител на АНО 1 и не се взема становище по съществото на спора.

Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподателят е санкционирано при следната възприета от страна на АНО фактическа обстановка:

На 17.02.2020г., от служители на РИОСВ-Пазарджик, сред които бил и актосъставителят – св.П.П., била извършена проверка в обект на дружеството жалбоподател, находящ се в с. Юнаците 4420, УПИ XXXV-260, 262, местност „Сайовете”, общ. Пазарджик, представляващ площадката за извършване на дейности по третиране на отпадъци.

В хода на тази проверка било установено, че дружеството не изпълнява условия, определени в разрешение за дейности по третиране на отпадъци, дадено с Решение № 07-ДО-354-02/15.11.2019г. на директора на РИОСВПазарджик. В участък от около 88 кв.м, под навес, върху твърда настилка, се констатирало наличие на 11бр. IBC контейнери с обем 1000л и 15бр. метални варели с отпадъци, съдържащи масла и нефтопродукти, отпадък с код 16 07 08*, съгласно приложение № 1 от Наредба № 2 за класификация на отпадъците (обн. ДВ, бр. 66/2014г.) Отпадъкът бил образуван от измиване на контейнери и други съдове. Зоната не била обозначена с код и наименование на отпадъка и съдовете не са били снабдени с обваловка и/или прагове за ограничаване на евентуални разливи. В друга открита част на площадката се констатирало наличие на още 5бр. IBC контейнери, три от които са били запълнени на 2/3 от обема си, а другите два - на 1/2 от обема си. Те също не са били снабдени с обваловка и не са били обозначени с табела с код и наименование на отпадъка.

С това на практика не са били изпълнени условия в т. 3.1.2 и част от т.3.1. от цитираното по-горе разрешително, а именно: Съдовете с течни отпадъци, вкл. отработени масла и отпадъчни нефтопродукти да са снабдени с обваловка и зоните, в които се съхраняват, да са обозначени и маркирани със стикер, със съответния код на отпадъка.

Констатациите от проверката са били отразени първоначално в съставен 2 на място Констативен протокол № 15-11 от 17.02.2020г. Този протокол бил съставен в присъствието на управителя на санкционираното дружество – Й.

И., който го подписал, като в него изрично вписал, че няма възражения /очевидно по направените констатации/.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.136 ал.2, т.4 от ЗУО, поради което на 02.03.2020г. против дружеството бил съставен АУАН № 19 от същата дата. Той бил съставен в присъствие на управителя на дружеството, след което му бил предявен, подписан от него отново без възражения, като му бил предоставен и екземпляр.

Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на управителя на дружеството жалбоподател на 09.11.2020 г., а жалбата против него била подадена чрез наказващия орган на 16.11.20 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените доказателства, приети по делото, както и от показанията на актосъставителя – св.П.П..

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са еднопосочни и непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че жалбата е неоснователна. Съображенията са следните:

На първо място следва да се каже, че не е спорно по делото, че спрямо дружеството е било издадено разрешение за дейности по третиране на отпадъци, което било направено с Решение № 07-ДО-354-02/15.11.2019г. на директора на РИОСВ-Пазарджик, като му е било разрешено да извършва дейности по третиране на отпадъци на гореописаната площадка.

Не се спори и по това, че съобразно разписаното в т.3.1. от цитираното решение, площадките за отпадъци следва да отговаря на конкретни изисквания, а именно: „ … всеки отпадък се съхранява в отделна зона, която е обозначена и маркирана със стикер, със съответния код на отпадъка“. В т.3.1.2. от цитираното решение е поставено изискването: „Съдовете с течни отпадъци, вкл. отработени масла и отпадъчни нефтопродукти да са снабдени 3 с обваловка“.

На следващо място се установи категорично и това, доколкото не се отрича от страна на обжалващия с подадената въззивна жалба, че на инкриминираната в АУАН и НП дата, дружеството е нарушило горецитираните изисквания. В хода на извършената проверка било констатирано, че никой от описаните по-горе общо 16бр. IBC контейнери с обем 1000л и 15бр. метални варели с отпадъци, съдържащи масла и нефтопродукти, отпадък с код 16 07 08*, не са били снабдени с обваловка и/или прагове за ограничаване на евентуални разливи. Също така на мястото /зоната/, в която били разположени и заварени по време на проверката контейнерите, респ. варелите, също подробно описано по-горе, не било обозначено и маркирано със стикери, със съответния код на отпадъка.

С оглед на всичко това не може да има съмнение и за факта, че този начин на съхранение на процесните отпадъци е бил в нарушение на цитираните вече конкретни условия, определени в разрешение за дейности по третиране на отпадъци.

При това положение, според настоящия съдебен състав, правилно е била ангажирана обективната административнонаказателна отговорност на дружеството на основание чл.136 ал.1, т.4 от ЗУО, която правна норма предвижда отговорност за ЕТ или ЮЛ, каквото е и дружеството, което не изпълнява условията, определени в разрешението по чл.35, ал. 1, т. 1 и/или в регистрационния документ по чл.35, ал. 3 и 5 от закона.

Несъстоятелни са възраженията във въззивната жалба и в писменото становище на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/, накърняващи правото на защита, респ. за липса на нарушение, както и за това, че деянието съставлявало маловажен случай.

Според едно от тези възражения, било допуснато СПН, т.к. в АУАН и НП не било посочено чрез кои конкретни длъжностни лица или органи дружеството е имало пасивно поведение и е извършило вмененото му нарушение. Тук веднага следва да се каже, че отговорността на дружеството е обективна и безвиновна, при което е без всякакво значение кое конкретно длъжностно лице, респ. кой конкретен орган на управление в дружеството е следвало да предприеме действия за изпълнение на условията, определени в разрешението за дейности по третиране на отпадъците.

4

Според друго от възраженията, било допуснато СПН, т.к. била ангажирана отговорността на дружеството за нарушение на чл.136 ал.2, т.4 от ЗУО, но тази норма била санкционна, а в АУАН и НП не била посочена конкретната материално-правна разпоредба, която корелирала на санкционната такава. На това следва да се отговори първо с отбелязването, че разпоредбата на чл.136 ал.2, т.4 от ЗУО не е само санкционна, т.к. в нея се съдържа хипотеза, диспозиция и санкция. Хипотезата се изразява в неизпълнение от страна на ЕТ или ЮЛ, т.к. е казано буквално „не изпълнява“, което значи, че само в тази хипотеза ще е приложима нормата. Диспозицията се изразява в посочване на това, което е следвало да се изпълни, но не е било изпълнено – „условията, определени в разрешението по чл.35, ал. 1, т. 1 и/или в регистрационния документ по чл.35, ал. 3 и 5“ / от ЗУО /бел. моя/. Както вече се посочи по-горе, няма спор, че дружеството е имало разрешение за дейности по третиране на отпадъци на процесната площадка, т.е. такова по чл.35 ал.1, т.1 от закона, което му е било дадено с Решение № 07-ДО-35402/15.11.2019г. на директора на РИОСВ-Пазарджик. Именно поради неизпълнението на условията, определени в разрешението за дейности по третиране на отпадъци и в частност на тези по т.3.1.2. и на част от тези по т.3.1, подробно цитирани по-горе, дружеството е осъществило хипотезата и диспозицията на чл.136 ал.2, т.4 от ЗУО, респ. вмененото му административно нарушение, при което правилно е била наложена и санкцията, разписана в същата разпоредба.

Според следващото наведено възражение, НП било незаконосъобразно, т.к. вмененото административно нарушение не било извършено. В подкрепа на това твърдение се навежда довод, че въпросните IBC контейнери били фабрично произведени специално за съхранение и транспорт на течности като органични и неорганични киселини, агресивни течни продукти, масла, химически, фармацевтични и хранителни вещества, като разполагали със специален отвор за пълнене и изпускателен подменяем винтил, ерго били с фабрична обваловка.

Тук веднага следва да се каже, че от показанията на актосъставителя, които не бяха опровергани от никое от събраните по делото доказателства, стана ясно, че обваловката, с която е следвало да бъдат снабдени съдовете с течни отпадъци, представлява допълнително изграден от цимент, тухли или 5 друг подходящ материал праг. Този праг се изгражда на известно разстояние и височина около съответния съд, приблизително като бордюр, така че да препятства възможността за разлив на течността, получен например при пълнене или празнене на съда. Целта на обваловката е разлятото количество да остане в пространството около съда, оградено с обваловката, а не да разлее произволно в пространството.

Видно е от представените технически спецификации /на английски и с превод на български език л.64-73 от делото/, че въпросните IBC контейнери не разполагат с фабрична обваловка. Те не са разполагали и с допълнително изградена такава, което се установи от показанията на св.П.. Отделно от това, възражението в горния смисъл – за липса на нарушение, не би било направено ако се държеше сметка, че освен в процесните IBC контейнери, течни отпадъци са били съхранявани и във варели, които също не са били снабдени с обваловка, а за наличие на такава дори не се намеква, било то в жалбата или в писменото становище на защитата. Накрая – възражение в горния смисъл не би било направено и ако се държеше сметка, че освен за липса на обваловка, на дружеството е вменено като нарушение и неизпълнение на изкисването по т.3.1.2 от разрешението за дейности по третиране на отпадъци. Според него зоните, в които са били разположени контейнерите и варелите с отпадъци е следвало да бъдат обозначени и маркирани със стикер, със съответния код на отпадъка, но такова обозначаване не е било направено, респ. не се и твърди да е било направено с подадената жалба.

В заключение следва да се каже, че фактът, че съдовете, в които са били съхранявани отпадъците, не са били снабдени с обваловка, както и че зоните, в които са бил поставени не са били обозначени и маркирани със стикери, със съответния код на отпадъка, се установява категорично и от констативния протокол, съставен в дена и на мястото на проверката. В него горните обстоятелства са били подробно описани, а управителят на санкционираното дружество, в чието присъствие е бил съставен протоколът, го е подписал с изричното отбелязване, че няма възражения.