Решение № 1442 от 17.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1442 гр. Бургас, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20252120100188 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България №49, бл.53 Е, вх.В, чрез пълномощника си юрк. И. Т. Т., срещу Д. С. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас **************** с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от 578.41 лева, от които: 42,05 лв. - договорно възнаграждение за периода от 01.08.2019 г. до 01.02.2020 г. /дата на последната погасителна вноска/; 90 лв. - възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; 150 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 296.36 лв. лихва за забава, дължима от 01.02.2020 г. /датата на последната погасителна вноска/ до 27.11.2024г. /датата предхождаща входиране на заявлението по чл.410 ГПК/, както и законната лихва, от датата на подаване на исковата молба, до изплащане на вземането, за които суми съдът с Разпореждане №13274/03.12.2024г. е отказал да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.

Твърди се в исковата молба, че на 26.06.2019 г., след отправено искане от ответника и последващо одобрение от ищеца, между страните е сключен Договор за потребителски кредит №30037716608, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сума в размер 300 лв., чрез паричен превод в „Изипей“. Сочи се, че ответникът е получил одобрение от ищеца да закупи и поисканите услуги „Фаст“ и „Флекси“. Описани са параметрите на кредита, 1 както и на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. На следващо място се сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора. Твърди се, че на 18.12.2024 г., Д. Л. е заплатил сумата от 325 лева, с което е погасил задължението си към ищеца по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Твърди се, че последната вноска по погасителен план е била с дата 01.02.2020 г., т.е. към настоящия момент е настъпил падежа на всички вноски. Сочи се, че с оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“, които съгласно т.15.1. ОУ към ДПК кредитополучателят може да избере да не закупи.

Изброени са възможностите, които предоставя закупуването на услугите „Фаст“ и „Флекси“. Изложени са подробни съображения за основателност на исковете и се претендира уважаването им.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск и се претендира отхвърлянето му. Излагат се подробни съображения за недействителност на процесния договор за потребителски кредит, на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което ответникът дължи само чистата стойност на кредита, която е заплатена от него в производството по ч.гр.д. №8152/2024г. по описа на БРС. Направено е възражение за погасяване под давност на претенцията за законната лихва за забава.

Претендира се отхвърляне на предявените искове. Не са ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание, ищцовото дружество , редовно призован не изпраща представител, но с писмена молба се взема становище по същество и се поддържа предявените искове.

Ответникът в съдебно заседание не се явява и не изразява становище.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 415, ал. 3, предл. трето ГПК, вр. с чл.240, ал.2, вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като същите са допустими.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. заявлението на ищеца срещу ответника, относно сумите посочени в исковата молба е отхвърлено и не е издадена заповед за изпълнение.

По делото е приложен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 30037716608, сключен между кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД и клиента Д. С. Л., по силата на който дружеството е предоставило на ответницата сума в размер на 300 лева за срок от 7 месеца размер на вноската по кредита от 48,87 лева, падеж 1 число на месеца, ГПР – 46,73 %, годишен лихвен процент 40,70 %, лихвен процент на ден - 0,11 %.

Дължимата сума по кредита е 342,05 лева. Кредитополучателят е заявил и две допълнителни услуги - „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, срещу възнаграждение в 2 размер на 90 лева и „Флекси“, предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, срещу възнаграждение в размер на 150 лева. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е в размер на 34,29 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги е в размер на 582,05 лева при общ размер на вноската 83,16 лева.

Съгласно т. 15.1 от Общите на „Профи Кредит България“ ЕООД условия допълнителната незадължителна услуга „Фаст“ включва приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без тази услуга и в рамките на 1 час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на кредитора. Съгласно т. 15.2 от Общите условия допълнителната незадължителна услуга „Флекси“ включва право на клиента да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на изискванията на т.

15.2.1, 15.2.2. и 15.2.3 от Общите условия. За извършената промяна на погасителния план страните подписват анекс, като промяната влиза в сила от датата на печат, посочена в анекса. Промяната се изразява в отлагане на погасителни вноски, намаляване с до 75 % размера на погасителни вноски, или промяна на датата на падежа. Задължението по отложените вноски, съответно остатъкът по намалените вноски се дължи в края на погасителния план. Съобразно параметрите на сключения от ответницата договор, тя има право на отлагане на 1 вноска след първа платена вноска и право на намаляване на 2 вноски след втора платенавноска, като следва да са изпълнени и едно от следните условия: дългосрочна неработоспособност (повече от 3 седмици) на клиента или участващо с доходите си в домакинството лице, прекратен трудов договор на клиента или участващо с доходите си в домакинството лице, неплатен отпуск (повече от 10 дни) на клиента, загуба или повреда на имущество в резултат на бедствие, смърт на участващо с доходите си в домакинството лице, задължение на работодател към клиента или участващо с доходите си в домакинството лице, намаляване на работното време или работната заплата на клиента, други причини при съгласие на кредитора. За наличието на горните условия клиентът представя предвидените в т. 15.2.1, буква „б“ от ОУ документи не по-късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната вноска. Намаляването на вноска може да извърши и без причина, в случай че са погасени последните 6 вноски със забава не повече от 10 дни.

Представен е стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителските кредити, видно от който: видът на кредита е „Мини Енерджи Фаст и Флекси“, преповтарящ съдържанието на договора.

За получаване на кредита не се изисква задължително сключване на договор за застраховка или друг договор за допълнителна услуга. Представено е и приложение към СЕФ – допълнителна преддоговорна информация за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“

В представеното искане за отпускане на потребителски кредит и погасителния план към договора

Представено е извлечение от сметка, както и преводно нареждане по 3 микросметка от 27.06.2019 г. в полза на ответника.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

В полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение за главницата по кредита, която не е предмет на настоящото дело. Заповедният съд е отхвърлил заявлението за сумите, които са предмет на настоящото дело, като разпореждането му е потвърдено от въззивния съд. Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което същите са допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, договорът за потребителски кредит е недействителен. Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/ и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит /чл. 19, ал. 1 ЗПК/. По смисъла на § 1, т. 1 Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съгласно т. 1 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за 4 получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. За да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C 686/19, EU:C:2020:582, т. 31 и цитираната съдебна практика), което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová, C 377/14, EU:C:2016:283, т. 84). Освен това, за да гарантира тази защита, член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази директива, не могат да бъдат заобиколени посредством начина, по който са формулирани договорите (решение от 11 септември 2019 г., Lexitor, C 383/18, EU:C:2019:702, т. 30). Указано е, че националният съд следва да провери, от една страна, дали закупуването на съответните допълнителни услуги представлява условие за получаването на кредита, или е задължително за получаването му при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга страна, дали действително става въпрос за допълнителни услуги, уговорени към разглеждания в главното производство договор за кредит, а не за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Националната юрисдикция трябва също така да вземе предвид всички разпоредби на разглеждания в главното производство договор за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с договорна конструкция като разглежданата в главното производство не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48.