Решение № 121 от 24.05.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Шумен, 24.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т. Енч. Д. при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Т. Енч. Д. Гражданско дело № 20243600100058 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на Г. Т. Н., ЕГН **********, действаща чрез пълномощника адв. Е. Д. от САК срещу Т. Ж. И., ЕГН **********.

Ищцата твърди, че е автор на книгата „ Художествена гимнастика за най-малките „, издателство „ Медицина и физкултура „ София, 1987 г.. Трудът й, вкл. и фигурите, илюстриращи същия са били дословно преписани в по-голямата си част от ответницата в няколко нейни статии и материали, а именно: 1.„ Контрол и оценка на физическата годност на студентите „, намираща се на следния линк http://sociobrains.com/MANUAL_DIR/SocioBrains/Issue%2042,%20February%202018/Others/19%20Teod 2. Ноемврийският брой на списание SocioBrains, отразяващ научните доклади на преподавателите и докторантите в Педагогическия факултет на Шуменски университет „ Епископ Константин Преславски “, Шумен, България, представени на Научна конференция с международно участие „ Съвременният дискурс в науката „ и Докторантска конференция /26 -28 октомври 2018 г./, намираща се на следния линк http://sociobrains.com/bg/top/issues/Issue+51%2C+November+2018/;

3. В годишника на ШУ „ И., Т., По някои въпроси за ранното обучение в художествената гимнастика. Годишник ШУ „ „ Еп. К. Преславски “, т. ХХІІ D, ISSN 1314-6769, Шумен, 2018, с.803-807 „, с линк https://www.shu.bg/wp-content/uploads/file-managerаdvanced/users/faculties/pf/izdaniya/godishnici/pf-godishnik2018.pdf. В статията си, поместена в списание „SocioBrains“, ответницата е преписала 50% от цялото съдържание на книгата, 1 състояща се от 85 страници и 100% от съдържанието за обучение на най-малките гимнастички в подготвителен клас. В нередки случаи се е опитвала да размени словореда на дадено изречение и/или да търси замяната на конкретни думи с техните синоними. Редица спортни специалисти от страната и чужбина са разпознали във въпросната статия труда на ищцата и й сигнализирали за това с учудване, притеснение и възмущение как е възможно.

Единствено в началото на статията си ответницата е отбелязала по номенклатура взет цицат от книгата „ Художествена гимнастика за най-малките „, издателство „ Медицина и физкултура „ София, 1987 г., като в края на статията, в раздел „Литература“ е отбелязала грешна година на изданието и отново неправилен превод от български на английски език на думата „художествена“. В предварителен разговор, проведен с ответницата, тя споделила, че не притежава книгата на ищцата и не я е виждала в оригинал, но имала материалите в „насипно състояние“ и била „подведена“ от свой студент, в чиято работа видяла и харесала „картинките“. Никъде в цялата статия и в раздел „Литература„ ответницата не е упоменала взаимстваните от книгата на ищцата фигури, което е в строго нарушение на авторските права на последната. Така представени, фигурите следва да се считат за изработени от И. и тя би имала право на авторството им. В Търсачката на Гугъл при изписване на текст „ Фиг 1 Позиции на краката „, раздел „ Всички „ и раздел „ Изображения „ се открива въпросната фигура, като при нейното отваряне Гугъл препраща автоматично към процесната статия на Т. И., т.е. Гугъл разпознава като автор И., тъй като книгата на Н. не е с набор в интернет пространството. На същия принцип в Интернет могат да се открият и всички останали изображения, присвоени от ответницата. При възпроизвеждане съдържанието на труда на ищцата, заменяйки някои изрази с други, ответницата е допуснала редица неточности и е пропускала основни упражнения, като действията й са умишлени. И. е успяла да препише основни моменти от книгата буквално, подбирайки ги от различни страници. С нотариална покана, връчена на ответницата на 16.05.2022 г., ищцата я поканила, в седмодневен срок от получаването й да й заплати обезщетение за ползването на авторския й труд, но не получила отговор от нейна страна. Позовавайки се на изложеното, ищцата твърди, че e претърпяла имуществени и неимуществени вреди в резултат от нарушения на авторското й право върху литературното й произведение за периода от м. ноември 2018 г. досега, изразяващи се в непосочване на имената й и неспазване целостта на произведението, неговата преработка и публикуване по смисъла на ЗАПСП и непозволено ползване на литературно произведение, както и незаплащане на възнаграждение за ползване на произведението от страна на ответницата / нарушения на чл.15, ал.1, т.2, т.4, т.5 и т.6 и чл.18, ал.2, т.1 и т.2 от ЗАПСП /. В случая е неоспоримо, че ищцата е автор на процесното литературно произведение и, че използваната от ответницата нейна статия – статии не съдържат означение за авторството на ищцата, както и, че към момента на входиране на исковата молба нарушението продължава да е налице. Поради горното, счита, че в резултат от визираното нарушение е претърпяла като пряка и непосредствена последица имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза да получи възнаграждение за използването от страна на ответницата на собственото й литературно произведение, върху което има авторско право, ако беше дала съгласие за ползването, както и неимуществени вреди, поради породилите се у нея негативни емоции в 2 резултат на непризнатото й авторско право и нарушеното ползване на литературното й произведение, обект на авторското й право, тъй като се е почувствала дълбоко засегната, с накърнено самочувствие, обидена, възмутена и дори разгневена от факта, че някой си позволява с лека ръка да зачеркне труда й, приписвайки си заслугите на автор на найтърсеното й произведение. Почувствала се толкова дълбоко засегната и разстроена, че това се отразявало неблагоприятно върху ежедневието й, контактите с близки, приятели и колеги, както и върху почивката и работоспособността й и върху физическото й и психическо здраве. Имала постоянно силно главоболие, страдала от безсъние, изпитвала продължителни състояния на стрес, тревожност, възмущение и гняв. За доста дълъг период от време била разконцентрирана, разсеяна, гневна, избягвала контакти с познати, нарушавал се сънят й губела апетит. Автоимунното заболяване, от което страдала се обострило. Освен това, получила тежка анемична криза и се наложило да постъпи в болница. Семейството й изживявало описаните по-горе проблеми и състояния заедно с нея. От своя страна, тя станала по-затворена и мълчалива, което правело общуването със семейството й по-трудно и напрегнато. Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответницата Т. Ж. И. да заплати на ищцата Г. Т. Н., на основание чл.95 от ЗАПСП, обезщетение за имуществени вреди за периода м. ноември 2018 г. – 19.05.2023 г., в размер на 10 000 лева, частично предявен иск за сумата от 1 000 лева – пропуснати ползи, както и обезщетение за неимуществени вреди за периода м. ноември 2018 г. – 19.05.2023 г., в размер на 50 000 лева, частично предявен иск за сумата от 1 000 лева, претърпени в резултат на нарушения на авторското право на Г. Н. върху литературно произведение - книгата „ Художествена гимнастика за най-малките „, издателство „ Медицина и физкултура „ София, 1987 г., изразяващи се в непризнаване авторството на ищцата, непосочване на имената й и неспазване на целостта на произведението, негова преработка и публикуване по смисъла на ЗАПСП и непозволено ползване на литературно произведение, както и незаплащане на възнаграждение за ползване на произведението / нарушения на чл.15, ал.1, т.2, т.4, т.5 и т.6 и чл.18, ал.2, т.1 и т.2 от ЗАПСП /, както и, на основание чл.95б, ал.1, т.1, т.2 и т.6 от ЗАПСП, да установи факта на нарушението, да осъди ответницата да преустанови нарушението и да разпореди разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие. Претендира и законната лихва за времето от 01.11.2018 г. до датата на изплащане на присъденото обезщетение и извършените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата Т. Ж. И., действаща чрез пълномощника си адв. М. А. от САК е депозирала отговор, в който навежда възражения за нередовност на исковата молба. На следващо място, счита за недопустимо съединяването на иска по чл.95б, ал.1, т.1 от ЗАПСП с осъдителните искове по чл.95 от с.з.. Ето защо, моли производството в частта му по този иск да бъде прекратено, като в случай, че съдът приеме искането за основателно, моли да й бъдат присъдени разноски за този иск в размер на хонорар за едни адвокат, съгласно Наредба №1/2004 г.. По същество, оспорва исковете за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди като изцяло неоснователни, тъй като не е налице нито един елемент от фактическия състав на твърдяното нарушение от страна на 3 ответницата, нито нейното поведение е противоправно, а още по-малко е налице вредоносен резултат. Видно от приложената с исковата молба статия, ответницата е посочила библиография, сред която е и книгата на Г. Н.. Използваните в нейната статия цитати попадат в областта на т.нар. свободно ползване, съгласно чл.24, ал.1, т.2 от ЗАПСП. По тази причина, не е налице нарушение на правото на име, правото на авторство или целостта на творбата, като не е налице нарушение на нито едно от моралните права на ищцата по чл.15, т.2, т.4 и т.5 от ЗАПСП. На следващо място, ответницата не е ползвала труда на Г. Н., като изложеното в статията, извън случаите, в които е цитирана ищцата, е израз на натрупани познания в областта на спорта и в частност на художествената гимнастика, в резултат на академичното образование на ответницата или израз на общочовешки заключения, които може да направи всеки. В статията на ответницата са използвани общодостъпни термини и понятия, придобили известност много преди издаването книгата на ищцата и намиращи интерпретация и израз и в различни по-късни издания. По отношение твърденията за нарушение по чл.15, т.6 от ЗАПСП, счита, че текстът се отнася до оригиналния автор на една творба, тъй като само той би могъл да променя произведението си, т.е. твърденията в този случай са недопустими и неоснователни. По отношение твърденията за нарушения по чл.18, ал.2, т.1 и т.2, твърди, че никога не е размножавала или разпространявала своята статия, още по-малко книгата на Г. Н. или части от нея, нито ги е предлагала на неограничен брой потребители в интернет пространството. Ето защо, прави възражение за липса на пасивна процесуална и материално-правна легитимация на предявените искове в тази им част.

Заявява, че ги оспорва и като неоснователни. При условията на евентуалност, предявява възражение за погасяване материалното право на обезщетение на ищцата за имуществени и неимуществени вреди, тъй като процесните статия и студия са създадени преди м. ноември 2018 г.. Позовавайки се на изложеното, моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове и й присъди извършените по делото разноски.

В открито съдебно заседание на 17.01.2025 г. ищцата е заявила, че не поддържа претенцията си за извършено нарушение на ЗАПСП със статията на ответницата със заглавие „Контрол и оценка на физическата годност на студентите“ и претендира, че нарушенията са извършени с останалите две статии, поместени в ноемврийския брой на списание „SocioBrains“ и в годишника на ШУ „Епископ Константин Преславски“, посочени в исковата молба.

С протоколно определение от 17.01.2025 г. е допуснато изменение размера на предявените искове, както следва: искът за обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи за периода м. ноември 2018 г. – 19.05.2023 г. да се счита предявен за сумата от 10 000 лева, а искът за обезщетение за неимуществени вреди за периода м. ноември 2018 г. – м. май 2023 г. да се счита предявен за сумата от 30 000 лева, като част от обща претенция в размер на 50 000 лева.

В хода на производството страните поддържат предявените от тях искания и възражения.