Решение № 302 от 03.11.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Варна, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20223001000586 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба, подадена от името на „СЕС КОМЕРС" ООД - в несъстоятелност, ЕИК116575352, действащо чрез постоянния синдик Р. С. Т. , срещу решение №14/22.07.2022г. по

ТД32/2021г. по описа на ОС-Разград , с което са били отхвърлени евентуално съединените искове на въззивника за присъждане на сума от 2 012 882.87лв, ведно със законна лихва от предявяване на иска, претендирана като обезщетение за причинени на дружеството вреди от С. А., след освобождаването му от длъжност управител, както и на сумата 1 007 559.70лв, претендирана като обезщетение за забава от дата на увреждането на 05.07.2016г. до предявяване на иска, евентуално за връщането на същата сума 2 012 882.87лв като сбор от получени дружествени средства, задържани от ответника без правно основание след прекратяване на управителни функции, ведно със законна лихва, считано от предявяване на иска до окончателно изплащане.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд е разгледал в поредица от определения (л.23,128,146,151,170) , като наред с предварителните въпроси(определения №697/24.10.2022, №208/20.03.2023) и доклада по оплакванията на страните, съставът е предприел и служебна проверка по предпоставките за упражняване на правото на иск и е дал указания на ищеца за процедурни изисквания за редовност на искова молба (определение № 353/10.05.2023), а след осигуряване на редовното сезиране на съда с евентуално предявени за защита 1 накърнени права, е отстранил и пропуските на първата инстанция по подготовката за разглеждане на еднозначно уточнени претенции с указания за относимите твърдения, тежестта по доказването и събирането на доказателствата

(определения

№446/15.06.2023,

№527/14.07.2023,

№542/20.07.2023).

Въззивникът „СЕС КОМЕРС" ООД - в несъстоятелност, чрез постоянен синдик Р. С. Т., представляван от адв. П., се оплаква за неправилно квалифициран иск по специалната норма за ангажиране на отговорност на управителя в рамките на правоотношението, породено от възлагането на управление с избор на орган на дружеството ( чл. 145 ТЗ), като сочи, претенцията е била основана на извъндоговорни евентуално посочени основания, като първото от тях е общ деликт (чл. 45 ЗЗД), извършен от ответника, след отпадане на управителните му функции на 05.07.2016г., а второто е неоснователно обогатяване на ответника, получил без основание същите суми (чл. 55 ЗЗД). Това неправилно квалифициране според въззивника обуславя и неправилно прилагане на неотносим към спора закон, ограничаващ упражняване на правото на иск с кратка тригодишна давност.

В изпълнение на указания за отстраняване на противоречието в твърденията, изложени общо в исковата молба и визиращи както действия по време на управлението, така и поведение на ответника след отпадането на представителните му функции, въззивникът, чрез пълномощника си е уточнил (л. 154) еднозначно, че вредоносното за дружеството деяние, е поведението, извършено от напусналия вече управител, който неправомерно не е предал исковата сума, находяща се у него в наличност като резултат на изтеглени в брой от сметки на дружеството по време на управлението средства, които не са били изразходвани за дружествени разходи. Евентуално задържането на същата налична у ответника сума на дружеството, получена по същия начин се сочи като неоснователна имуществена транзакция, водеща до неоснователно обогатяване на ответника след отпадане на правомощията му като управител. Тези правопораждащи факти въззивника счита за неправилно отречени от първата инстанция, като сочи че наличните многобройни писмени доказателства са интерпретирани превратно и не са приложени правилно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

В писмено становище по същество пълномощникът адв. Д. поддържа доводите за доказано наличие на сума около 2 000 000лв., която е останала неправомерно задържана, евентуално като неоснователно получено имущество, в държане на бившия вече управител, като се позовава и на новосъбраните гласни доказателства и на установените по счетоводни данни в дружеството задължения на подотчетното лице, кореспондиращи и на представените в първа инстанция извлечения от сметки и счетоводните данни за отчетени вложени в производството разходи. Моли въззивния съд да отмени неправилното решение и да уважи претенцията за присъждане на обезщетението за нанесените на дружеството вреди, евентуално за неоснователното обогатяване на ответника.

Въззиваемата страна С. А., чрез адв. Р., назначен като особен представител на отсъстващ от регистриран в България адрес постоянно пребиваващ чужденец – гражданин на държава-членка на ЕС, оспорва 2 жалбата с доводи за правилно приложен материален закон, уреждащ отговорност за действията на управителен орган, като сочи, че твърдения за деликтна отговорност и действия след заличаване на управителните функции не са били заявени първоначално в исковата молба, основана на неизпълнени задължения по съхранение и отчет на поверени на управителя средства. След уточняването на основанието на претенцията по указания на въззивния съд, излага становище за недопустимо изменение на първоначалните твърдения на ищеца, както и за неотносимо към извъндоговорната отговорност обосноваване на неправомерност с поведение, което е дължимо по мандатно правоотношение. Евентуално се оспорват всички новоуточнени твърдения, с доводи за липса на доказателства за друга съществуваща фактически наличност, извън безспорно липсваща наличност в касата. Позовава се на неубедително изчисляване на предполагаема наличност без отчитане на други, вече признати от дружеството по време на управлението на ответника значителни разходи за персонала и публични вземания в оповестени от него баланси, чиято достоверност не може да бъде проверена без съхранена първична документация. Бланкетно поддържа направени възражения за давност и прихващане, заявени в първа инстанция.

В писмените си бележки, особеният представител поддържа сходни доводи по същество на спора, като счита за недопустими гласните доказателства за установяване на касова наличност без първични счетоводни документи и редовна счетоводна отчетност. Моли за отхвърляне на евентуално съединените и уточнени на нови основания искове, като сочи липса на убедително доказване на общото за всички претенции твърдение за фактическа наличност на каквито и да са били парични средства на дружеството, които да са останали у ответника след прекратяване на управителните му функции.

Само въззивното несъстоятелно дружество е заявило и претенция за определяне на разноски за двете инстанции, като вместо списък в пледоария пълномощникът е уточнил, че такива са внесените за сметка на ищеца суми за двете възнаграждения на особения представител и за експертизата в първата инстанция. Допълнително, пълномощникът е поискал и възлагане в тежест на насрещната страна на възнаграждението за един адвокат, предоставил безплатно услуга на несъстоятелно дружество при условията на чл. 38 ЗА.

За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС).

С обжалвания акт са били отхвърлени евентуално съединени осъдителни искове за присъждане на парични суми на търговско дружество „СЕС КОМЕРС" ООД - в несъстоятелност, действащо чрез своя синдик, като още в исковата молба тези суми са обявени като търсени обезщетения за вреди, евентуално неоснователно обогатяване на ответника. Доколкото претенциите се основават на възникнало преди 04.01.2018г. (дата на решение 3 за обявяване на несъстоятелност) изискуемо вземане, което дружество има към свой длъжник, независимо от основанието му, този спорен актив би принадлежал към масата на несъстоятелността ( чл. 614 ал.1 ТЗ) и съответно именно синдикът като орган по управление на масата е натоварен по закон с правомощията да води исковете на предприятието за установяване и събиране на този дълг(чл. 658 ал.1 т.1, т.7 и 8 ТЗ). Синдикът е упълномощил с тези свои права адвокатите Д. и П., след издадено разрешение от съда по несъстоятелността разноските по натоварването им да се поемат от заинтересован кредитор (л. 253 от делото на РОС). В този смисъл, правото на иск е упражнено от надлежно легитимирана страна. Твърденията за накърнено имуществено право, породено от деликт или неоснователно обогатяване съответстват на исканата защита с осъдителен иск.

За да е редовно предявено за защита, спорното право следва да е индивидуализирано еднозначно с посочване на конкретните твърдения за факти от обективната действителност, които да съответсват на посочен във правна норма фактически състав, пораждащ описаното от ищеца вземане( чл.

127 ал.1 т.4 ГПК). В съдържанието на исковата молба са били изложени две групи твърдения, като значителна част от тях касаят детайлно описание на търговската дейност на предприятието по инвестиционно строителство, финансирането му с вноски на съдружници и заеми, отчитането на производствените разходи и постъпленията от продажбата на продукцията.

Конкретно в тази група са описани действията на управителя на дружеството по разпореждане с наличности от банкови сметки и отчитане на разходите на предприятието довели до осчетоводяване на остатък (първоначално посочен като 1 872 591.30лв, а в допълнителна искова молба като 2 012 882.87лв.) от получени от управителя, но неизразходвани парични средства. Според твърденията на ищеца този остатък формира касова наличност, съхранявана лично от единствения управител А., която се оказала липсваща в касата на фирмата към 5.07.2016г., когато било вписано заличаването на управителните правомощия на това лице.

Извън тези факти( които се повтарят в допълнителната искова молба и изрично са потвърдени като основание, на което ищецът основава претенциите си и пред въззивния съд), в първоначалната искова молба са описани подробно и множество факти относно влошаване на отношенията между съдружниците към края на 2015г. по повод търсенето на отчет за управлението, което провокирало изготвянето на множество документи за „оправдаване“ на липсващите пари от касата, включително чрез осчетоводяване на несъществуващи разходи за персонала и дължими осигурителни плащания и неистински ордери за изплащане на суми от касата.

С тези факти се обосновава твърдение за осчетоводено, макар и в резултат на неправомерни управленски действия, намаляване на касата до нула, обявено с цел „замитане на следи от мащабни злоупотреби“ от управителя А. на 29.06.2016г. в молба за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, непосредствено след като е поискал да бъда освободен от управителни функции с изявление от 15.05.2016г., уважено от общото събрание на 17.06.2016г. , но преди промяната да е била регистрирана.

Двете групи факти не могат да се отнесат към един фактически състав на причиняване на вреди, тъй като според първата група лишаването на 4 дружеството от имуществото му възниква едва след като отпада законовото представителство на управителя, тъй като до този момент той не свои за себе си, а управлява и съхранява правомерно дружествени средства като остатък от изтеглени в качеството му на орган на дружеството суми. Според втората група факти обаче присвояването на средствата е било извършено още докато управителят е разполагал с права да удостоверява разходи на предприятието и е задължил неправомерно дружеството (съставяйки противопоставими на юридическото лице неистински документи) до размер, изчерпващ неотчетен по друг начин остатък.