Решение № 4131 от 21.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4131 гр. София, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Г. Стоев при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Г. Стоев Въззивно гражданско дело № 20221100507329 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 3035/05.04.2022 г., постановено по гр.д. № 54320/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 141 с-в, са уважени предявените от Г. К. Д., ЕГН ****, срещу „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД, кумулативно обективно съединените искове с правна квалификация чл. 344, т. 1, т. 2 КТ и чл. 344, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника, с която обжалва изцяло първоинстанционното решение. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон.

Излага правни доводи, че по силата на принципа на правоприлагане на по-силното основание работодателят има право да закрива само една длъжност, поради отпадане дейността на тази длъжност. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови акт, с който да се отхвърлят исковите претенции.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са 1 наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк.д. № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска с правна квалификация 344, ал. 1 КТ.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство е законосъобразността на упражненото от работодателя потестативно право, с което се е прекратило процесното трудово правоотношение.

От събраните писмени доказателства се установява, че към монета на уволнението ищецът е заемал длъжността „техник ел. системи/координатор“ в отдел „Нетехнически загуби“, гр. София, по силата на безсрочен трудов договор. Процесното трудово правоотношение е прекратено с заповед № CB-ORD-61/19.07.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, предположение първо, закриване на част от предприятието. Заповедта е издадена във връзка с организационно решение от 17.03.2021г. на управителния съвет на дружеството, влязло в сила на 01.04.2021г., с което се закрива длъжността „техник ел. системи/координатор“. Исковата молба е подадена в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, т.е. налице са процесуалните предпоставки спорът да бъде разгледан по същество.

Относно релевантния за спора въпрос- Налице ли е реално закриване на част от предприятието или вътрешно организационно преустройство на предприятието.

Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 5/2019 г., ОСГК закриването на част от предприятието трябва да се различава от случаите на вътрешно организационно преустройство на предприятието. Вътрешна реорганизация е налице, когато дейността на предприятието или на част от него се реорганизира по нов начин чрез сливане, вливане, отделяне или разделяне. При нея дейността на съответното поделение или звено продължава да съществува, но се разпределя между други звена или се слива с някои съществуващи звена. В тези случаи не е налице закриване на част от предприятието, защото дейността продължава да се осъществява, но под други организационни форми. Сама по себе си, реорганизацията не е правопораждащо основание за упражняване правото на уволнение, но може да е свързана с намаляване на броя на заетите с извършването на съответната дейност лица, което да доведе до цялостно премахване на длъжностите, свързани с осъществяването на дейността, така и до намаляване на щатните бройки, предвидени за тези длъжности. Тогава ще е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда – „съкращаване на щата“ за прекратяване на трудовия договор на работниците и служителите, който заемат съкращаваната длъжност. В хипотезата на „закриване на част от предприятие“ решаващото е дали е преустановена за в бъдеще изцяло съответната дейност на организационно обособеното звено или тя продължава да се осъществява в останалите структури на работодателя.

Съгласно установената практика на ВКС вътрешно-организационно преустройство на дейността би било налице, когато работодателят закрива свое структурно звено, но неговата дейност не е преустановена окончателно, а се слива или се разпределя между други структурни звена или когато се създава ново, което продължава дейността на закритото.

Решение № 10 от 3.02.2022 г. по гр. д. № 2665/2019 г., IV г. о., ВКС; Решение № 228/02.05.2019 г. по гр. д. № 782/2018 г., ІІІ г. о., ВКС.

2

По смисъла на Кодекса на труда понятието "част от предприятие" и "структурно звено" имат едно и също юридическо съдържание. Дефинира го организационноуправленският критерий. Структурното звено е обособена, относително самостоятелна организационна единица в предприятието с относително самостоятелно ръководство, където и според извършваната относително самостоятелна дейност се полага наемен труд.

Основният критерий може да е съчетан с териториалния (в едно и също населено място, община, област или регион), с функционалния (специфика на дейността) и с финансовоикономическия критерий (собствени приходи и/ или разходна сметка). Тези критерии са само отличителни за конкретната структура, но не дефинират понятието. Следователно "част от предприятието" по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ е обособена, относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура на предприятието с относително самостоятелно ръководство, където и според извършваната относително самостоятелна дейност се полага наемен труд. Основният критерий може да е съчетан с някой от останалите: териториален, функционален, финансово-икономически, но те не го дефинират, а само отличават конкретната относително самостоятелна структура. Така закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ е налице, когато окончателно и занапред е преустановена относително самостоятелната дейност на структурно звено в предприятието на работодателя, което е имало относително самостоятелно ръководство и където е бил полаган наемен труд - Решение № 228 от 2.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 782/2018 г., III г. о., ГК.

Когато по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът установи извършено вътрешноорганизационно преустройство, той е длъжен да приеме фиктивно (привидно) закриване на част от предприятието, а да отрече възникването на правото по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ.

А. е от по-силното основание на чл. 123 КТ.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че в процесната хипотеза е налице вътрешно-организационно преустройство на предприятието.

Като писмено доказателство е приобщен препис-извлечение от протокол № 547 от проведено редовно заседание на управителния съвет на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД на 17.03.2021г., с който е взето решение за промяна на организационната структура и структурата на персонала. Съгласно същия се закрива регион „Централен“, месторабота София, заедно със съществуващите 23 щатни бройки, от които 3 щатни бройки „техник ел. системи/координатор, каквато е заеманата от ищеца длъжност към този момент.

Закрива се също така регион „Западен“ със съществуващи 27 щатни бройки, като на тяхно място се създава „НТЗ-регион София“ с 15 щатни бройки от които 7 за длъжността „техник ел. системи/контрол НТЗ“. Откриват се също два нови сектора „НТЗ-регион Север“ и „НТЗ-регион ЮГ“. Съгласно последната точка на решението в резултат на описаните промени числеността на процесния отдел „Нетехнически загуби“ остава непроменена – 68 щатни бройки.

От свидетелски показания, включително от показанията на свидетелите на ответника, се установява по безспорен начин, че дейността на предприятието не е преустановена, като част от трудовата функция с управленски характер на ищеца е прехвърлена на новосъздадените длъжности „ръководител сектор“ и „зам.ръководител сектор“. Трудовата функция на ищеца с чисто технически характер след реорганизацията на предприятието се поема от новосъздадените длъжности „техник ел. системи/контрол НТЗ старши“ и техник ел. системи/контрол НТЗ“. Показанията на свидетелите се подкрепят и от представените по делото длъжности характеристики на посочените по-горе длъжности.

След анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав счита, че не се установи окончателно преустановяване на относително самостоятелната дейност на структурно звено в предприятието на работодателя, което е имало относително самостоятелно ръководство и където е бил полаган наемен труд. Напротив налице е вътрешно-организационно преустройство на предприятието, защото дейността на закритото структурно звено не е преустановена за в бъдеще по окончателен начин, а същата се продължава от новосъздадените структурни звена - „НТЗ-регион София“, „НТЗ-регион 3

Север“ и „НТЗ-регион ЮГ“. Щатната бройка остава непроменена, а самата трудова функция на ищеца е разпределена между новосъздадените длъжности.

Следователно въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, респективно първоинстанционното решение да се потвърди, поради съвпадане на изложените от двете инстанции фактически и правни изводи.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на разноски има въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 1 440 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3035/05.04.2022 г., постановено по гр.д. № 54320/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 141 с-в,.

ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД да заплати на Г. К. Д., ЕГН ****, сумата от 1 440 лева, представляваща сторените пред настоящата инстанция разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от уведомяването, при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4