Решение № 52 от 13.02.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. ПазарД.к, 12.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРД.К, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. ТрънД.ева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. БозаД.ев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20235200500006 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.462 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се разпределение от 24.10.2022г. на Частен съдебен изпълнител Д.Д.,рег.№887 при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд ПазарД.к постановено по изпълнително дело №284 /2021г./20218870400284/ по описа на същия ЧСИ за 2021г.

В жалбата си с вх.№23767 от 01.11.2022г. подадена от „Е.У.К.“ ЕООД, с ЕИК-200739057, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“П.“ №22, представлявано по пълномощие от адв.Н. А., със съдебен адрес гр.С., ул.“Х.Б.“ №14, в качеството си на присъединен взискател по изпълнителното дело на основанията посочени в т.1.7 в обжалваното разпределение , поддържа, че първоначален взискател както и с присъединени вземания е „И.

И П.“ ЕООД, на основанията посочени в т.1.1 от обжалваното разпределение, а именно-договор за цесия от 18.03.2021г. между „И. И П.“ ЕООД И „К.Д.М.“ ЕООД, което второ дружество е цедент по този сключен договор за цесия и цесионер по договор за цесия от 15.03.2021г., с цедент „Д. + ЕМ И.Л.“.

Твърди се, че присъединен взискател по делото е и „С.“ЕООД на 1 основанията посочени в т.1.5 от обжалваното разпределение. Твърди се още, че длъжник по изпълнителното дело е „П.-Б.“ ЕООД с ЕИК 102227147, а собственик на недвижимите имоти, предмет на принудително изпълнение е третото лице Т. Н. З., като след проведена публична продан на недвижимите имоти, предмет на принудителното изпълнение е получената сума от продажбата от 721427.80лв, разпределена от ЧСИ Д. от 24.10.2022г.

Жалбоподателят посочва, че обжалва извършеното разпределение поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения.

На първо място, се възразява относно определения от ЧСИ кръг на взискателите по делото, с довод, че „И. И П.“ ЕООД, няма качеството на кредитор на длъжника „П.-Б.“ ЕООД с ЕИК 102227147. Последното черпело правата си от два сключени договора за цесия-от 15.03.2021г. с цесионер „Д. + ЕМ И.Л.“ и цедент „К.Д.М.“ ЕООД както и от последващ договор за цесия от 18.03.2021г., по силата на който „И. И П.“ ЕООД, купува от „К.Д.М.“ ЕООД същото задължение на „П.-Б.“ ЕООД. Твърди се, че първият договор за цесия от 15.03.2021г. е нищожен тъй като от името на цесионера „Д. + ЕМ И.Л.“ не е подписано от представляващото го лицеедноличния директор и законен представител М.С. В тази връзка жалбоподателят представя генерално пълномощно от името на М.С. с нотариална заверка на подписа й от 27.03.2017г.,където според жалбоподателя видимо с просто око подписът на М.С. положен върху пълномощното не съвпада с подписа, за който се твърди, че е положен от нея на договора за цесия от 15.03.2021г. както и върху уведомлението по чл.99 от ЗЗД, върху анекс №1 от 10.06.2021г. и уведомлението за него на основание чл.99 от ЗЗД. Предвид твърдяната от жалбоподателя нищожност на първия договор за цесия от 15.03.2021г. същият не пораждал правни последици; че “К.Д.М.“ ЕООД не е получило прехвърленото вземане и че и вторият договор за цесия от 18.03.2021г. е нищожен поради липса на предмет-не съществува вземане което може да се цедира. От изложеното жалбоподателят „Е.У.К.“ООД навежда генералния извод, че „И. И П.“ ЕООД няма качеството на взискател по изпълнителното дело и че в нарушение на закона дружеството е включено в разпределение на сумите от публичната продан.

На второ място, ЧСИ неправилно приложил нормата на чл.136 ал.1 т.1 2 от ЗЗД. В тази връзка се твърди, че видно от Разпределението /стр.5/ т.1.1, от ЧСИ е признато за погасяване привилегировано вземане на „И. И П.“ ЕООД в размер на 17904.28лв с пояснението, че това са суми по т.6 и по т.8 от таблицата на стр.3, тоест 7200лв като адвокатско възнаграждение по изпълнително дело №284/2021г., а 10704.28лв платени разноски от взискателя. Коментира се в тази връзка от жалбоподателя, че адвокатското възнаграждение от 7200лв е платено по договор за правна защита , приложен към том 1,стр.19 по присъединеното изпълнително дело №2933/2017г. на ЧСИ Т. М., като договорът бил без дата и че липсвал реквизит което го правело нищожен и не представлявал доказателство, че сумата е платена. От друга страна подписът на възложител по договора от името на „Д. +ЕМ И.Л.“ не бил на представляващата М.С. като се навежда извода, че няма доказателства, че е сключен договор за правна защита и че такава сума е платена, поради което сумата не следвало да участва в разпределението още повече с привилегия да се погаси. За другата посочена сума от 10704.28лв платени разноски от взискателя липсвало доказателства по делото, че това са разноски, платени от първоначалния взискател за образуване на изпълнително дело и за осъществяване на изпълнителен способ-публична продан, постъпленията от която се разпределят.

На следващо място се твърди, че по т.1.10 от Разпределението /стр.6/ било признато привилегировано вземане на „И. И П.“ ЕООД от 9584лв с пояснението, че са разноски по изпълнителен лист по ч.гр.д.№7358/2021г. на РС-Бургас и че това вземане не се ползва с право на предпочтително удовлетворяване съгласно ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС-т.6.

На следващо място по т.1.12 от Разпределението /стр.6/ било признато за привилегировано вземане на ЧСИ т 1818.12лв по т.9 от таблицата на стр.3, а именно вземане с неплатени такси на ЧСИ, като се поддържа, че това вземане било неправилно признато защото такава такса не била платена.

На следващо място, съгласно предявените вземания по т.6/стр.3/ от Разпределението жалбоподателят „Е.У.К.“ ЕООД предявил вземане от 500лв разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, което било привилегировано вземане съгласно чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД, но че ЧСИ не го е включил като такова и не е разпределил сума за погасяването му.

По същата т.6 от Разпределението жалбоподателят „Е.У.К.“ предявил 3 вземане от 900лв разноски за възнаграждение за вещо лице за повторната оценителна експертиза по изпълнителното дело, което било привилегировано вземане съгласно чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД, но че ЧСИ също не го е включил като такова нито е разпределил сума за погасяването му.

На следващо място, жалбоподателят твърди, че вземането му по изпълнителното дело е съобразно удостоверение, изх.№49241 от 31.12.

2021г. на ЧСИ Хараламби П. по ИД №298/2019г. / приложено на стр.784/, според което „Е.У.К.“ ЕООД е направило разноски по събирането на същия дълг пред други ЧСИ в общ размер на 4215.68лв-т.7,стр.38 от Разпределението, като това също представлявало привилегировано вземане по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД, но ЧСИ не го включил като такова и не разпределил сума за погасяването му. Според същото удостоверение на ЧСИ П., „Е.У.К.“ ЕООД направил разноски пред други ЧСИ-П. и А. за изпълнителни листове от 01.08.2018г.-2200лв по ИЛ от 26.03.2018г., 1500лв и по ИЛ от 17.09.2019г.11521лв или общо 15221лв, като вместо тази сума в разпределението по т.4.4 била включена сумата от 13721лв.

На трето място, неправилно ЧСИ приложил нормата на чл.136 от ЗЗД относно удовлетворяване на вземанията от еднакъв ред.

Изтъква се като първи довод, че ЧСИ в обжалваното разпределение, не е приложил правилно и законосъобразно правилото за удовлетворяване по съразмерност между кредиторите, като най-напред не е мотивирал извършване на разпределението като не е посочил по какъв метод и начин е достигнал до размера на сумите на всеки кредитор които се погасяват, което според жалбоподателя било наложително предвид фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и извършеното действие по разпределението. Предвид липсата на мотиви на ЧСИ жалбоподателят бил затруднен при осъществяване правото си на защита и която липса представлявала съществено нарушение на процесуалните права и правеща /липсата на мотиви/ невъзможен съдебния контрол по чл.278 ал.2 от ГПК предвид служебната проверка законосъобразността на Разпределението поради императивните правила на чл.136 от ЗЗД.

Като втори довод се сочи, че в т.4.2. от Разпределението/стр.6/ било включено вземане на „И. И П.“ ЕООД в размер на 14530лв представляващо адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, по договор за правна 4 защита от 03.06.2021г., и записано, че сумата е платена в брой. Същото било неправилно доколкото съгласно чл.3 ал.1 т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ на територията на страната над 10000лв следва да се извършан банков път и че липсва платежен банков документ удостоверяващ такова плащане от което се навежда извода, че сумата не е платена и не следва да се погасява.

Същите доводи жалбоподателят отнася и към включената в разпределението сума от 15000лв по т.4.3, представляващи също разноски на „И. И П.“ ЕООД по изпълнителното дело, уговорена с договор от 07.03.2021г. за правна защита, заплатена в брой, и че в същност липсва плащане на сумата.

На четвърто място се обжалва Разпределението в частта на включените в разпределението от ЧСИ предявени вземания от „И. И П.“ ЕООД за разноски за адвокатско възнаграждение по ИД №284/2022г. в размер на 7200лв +14530лв +15000лв +9200лв в общ размер на 40186лв.

В тази връзка се излагат доводи, че ЧСИ не е постановил никакъв акт, с който да се е произнесъл и приел направените разноски за адвокатско възнаграждение на адв. И. И.. Твърди се, че жалбоподателят като взискател няма право по чл.435 от ГПК да иска произнасяне на ЧСИ относно приетите разноски за адвокатско възнаграждение евентуално да обжалва постановлението му и че в същност процесното обжалвано разпределение е първия акт на ЧСИ с който се произнася по разноските за адвокатско възнаграждение, затова и оспорва техния размер при включването им в разпределението и че му се накърнява правото му за удовлетворяване чрез включване на по-голямо по размер вземане на конкуриращия се взискател „И.

И П.“ ЕООД. Счита, че то е прекомерно по размер и е 300% по-високо от определението в Наредба №1/2004г. на ВАдвС. Допълнителни доводи са, че изпълнителните действия са едни и същи, засягат всички взискатели по всички изпълнителни листа при извършване на един опис, оценка и публична продан, което според жалбоподателя не налага различна адвокатска помощ и отделни адвокатски действия по всеки ИЛ в полза на „И. И П.“ ЕООД налагащо заплащането на повече от един хонорар и при неотбелязано в договорите за правна помощ за какво адвокатско действие са платени сумите.

Счита, че 300% увеличено адвокатско възнаграждение представлява неоснователно обогатяване, забранено от закона.

5

Направено е искане да се извърши служебна проверка по законосъобразността на цялото разпределение без обаче да се изложени допълнително други пороци на същото, доколкото съдът се произнася само по наведените в жалбата доводи за неправилност на акта на ЧСИ и в случай, че на налице нарушения на императивни материално-правни норми за които съдът следи служебно. Моли да се отмени обжалваното Разпределение и се постанови от съда извършване на ново Разпределение, а при евентуалност да се отмени РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО и се върне делото на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение. Прилага удостоверение на ЧСИ П. за размера на дълга на „П.Б.“ ЕООД, към взискателя „М.П.П.“ ЕООД.

Постъпила е и втора жалба с вх.№23768 от 01.11.2022г. подадена от „С.“ ЕООД, с ЕИК-106577999, със седалище и адрес на управление в гр.К., обл.Враца чрез процесуалния си представител адв. Н. А. против същото РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ от 24.10.2022г. по Изп.д.№284/2021г. на ЧСИ Д.Д., в който се излагат същите доводи за незаконосъобразност на Разпределението, каквито са посочени и в първата жалба, а именно, че на първо място „И. И П.“ ЕООД няма качеството на кредитор на длъжника „П.-Б.“ ЕООД поради нищожност на първия договор за цесия от 15.03.2021г. по който цедентът „Д.

+ЕМ И. Л.“ не го е подписал от представляващото го лице-едноличен собственик и законен представител М.С.предвид несъвпадане на подписа положен от законния представител на дружеството в пълномощното от 27.03.2017г. и този положен под договора за цесия 4 години по-късно 15.03.2021г., уведомленията по чл.99 от ЗЗД, анекс №1 от 10.06.2021г. и уведомление за него по чл.99 от ЗЗД, като поради нищожността на първия договор за цесия последващия такъв също е нищожен след като „К.Д.М.“ ЕООД не е получил прехвърленото вземане по първата цесия и съответно втория договор за цесия е без предмет-несъществува вземане, което да се цедира.