Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262445 от 06.08.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 11921/2020
Вид
Решение № 262445
Подписан
06.08.2021
В сила
11.09.2021
Състав
МИРОСЛАВА ИВАНОВА ДАНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.429 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 262445/6.8.2021 г. , гр.Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 08.07.2021 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11921 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявена искова претенция от ищеца К.И.Т., ЕГН ********** , с адрес: *** срещу ответника „Е.М." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***/***-6 , с която се сезира съда с искане за постановяване на съдебно решение, по силата на което да се приеме за установено , на осн. чл. 124 ал.1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумите , които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20187190401315, по описа на ЧСИ Станислава Дамянова Янкова peг. № 719 на КЧСИ с район на действие ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 26.06.2014г, издаден на основание чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. № 5704/2014 г., по описа на Районния съд Варна, в полза на „Банка ДСК" , както следва:

- договорна лихва в размер на 1542,75 евро за периода от 17.08.2013 г. до 30.04.2014 г.;

- санкционираща лихва в размер на 374,96 евро лева за периода от 25.02.2014 г. до 30.04.2014 г. , - неплатена такса / изискуемост/ в размер на 30,00 евро към 30.04.2014г. , на основание чл. 417, т. 2 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 30.04.2014 г. до 17.01.2016г., както и сумата от 1878,64 лева, представляваща реализирани от заявителя разноски по делото, изразяващи се в заплатена по заявлението държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, поради настъпила погасителна давност на посочените вземания.

Ищецът излага , че с изпълнителен лист от 26.06.2014г., издаден на основание чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. № 5704/2014 г., по описа на Районния съд Варна, К.Т. е осъдена да заплати на „Банка ДСК", ЕАД с ЕИК ********* сумите, както следва: 17 753.99евро.(седемдесет хиляди седемстотин петдесет и три евро и деветдесет и девет евроцента) евро, представляваща главница, произтичаща от договор за кредит за текущо потребление от 13.02.2012г.; договорна лихва в размер, на 1 542.75евро (хиляда петстотин четиридесет и две евро и седемдесет и пет евроцента) евро за периода от 17.08.2013 г. до 30.04.2014 г.; санкционираща лихва в размер на 37 4.96евро (триста седемдесет и четири евро и деветдесет и шест евроцента) лева за периода от 25.02.2014 г. до 30.04.2014 г., неплатена такса / изискуемост/ в размер на 30,00евро. /тридесет евро/ евро към 30.04.2014г. , на основание чл. 417, т. 2 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 30.04.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата от 1 878,64(хиляда осемстотин седемдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки) лева, представляваща реализиран-/, от заявителя разноски по делото, изразяващи се в заплатена по заявлението държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Въз основа на сключен договор за цесия на датата 16.09.2014 г. Банка ДСК", ЕАД с ЕИК ********* прехвърля вземането на „О. Ф."

ЕАД, за която цесия ищцата по никакъв начин не е уведомена.

На датата

18.12.2018 г. „О. Ф." ЕАД подава молба до ЧСИ Станислава Дамянова Янкова peг. № 719 и образува изпълнително дело № 20187190401315.

За същото изпълнително дело К.Т. по никакъв начин не е била уведомена, както и за поисканите и предприети действия по нея. По същото изпълнително дело на датата 17.01.2019 г. налага запор на всички банкови сметки на нашата доверителка, а на 22.01.2019г. налага възбрана на недвижим имот с идентификатор ***. собственост на същата, за които действия доверителката ни не е била уведомена.

След тази дата няма информация по кориците на изпълнителното дело за извършени други изпълнителни действия от страна на ЧСИ Станислава Дамянова Янкова peг. № 719.

На датата

19.03.2020 дружеството „О. Ф." ЕАД цедира вземането си към Е.М." ЕООД вписано в Агенция по вписванията-Търговски регистър с ЕИК: *********, със седалище и адрес ***, сграда Матрикс Тауър, ет.6, представлявано от Р.И.М.-Т., в качеството на управител. За същата цесия ищцата, отново не е уведомена.

На датата към Е.М." ЕООД подало молба за конституиране като взискател и за опис на движимите вещи находящи се в дома на длъжника.

Счита се, че до 17.01.2019 г. (до датата на която е наложен запор на банковите сметки, по молба на взискателя О. Ф.), са изминали повече от 3 години, поради което за част от вземанията по изпълнителния лист от 26.06.2014 г., а именно акцесорните вземания, които са предмет на настоящото производство, са погасени с изтичането на 3-годишната давност.

Ответната страна „Е.М.” ЕООД,

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-6, е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който се излага, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Не се оспорва подробно изложеното от ищеца първоначално движение на съдебните книжа, представляващо хронология на взаимоотношенията между страните с начален момент - начало на заповедното производство, приключило с издаване на ЗИ и ИЛ, впоследствие основание за образуване на ИД 20187190401315 по описа на ЧСИ СТАНИСЛАВА ЯНКОВА.

Оспорва се настъпването на погасителната давност към датата на подаване на настоящия иск по изложените по -долу съображения.

Не се оспорва изложеното в исковата молба, че на 26.06.2014г. е издаден изпълнителен лист срещу ищеца, по силата на който след извършена цесия, цесионерът е образувал на 18.12.2018г. цитираното изпълнително дело. С молбата за образуване са поискани конкретни изпълнителни действия. Както е посочено в исковата молба и всички уточняващи молби на 17.01.2019г. ЧСИ е извършил реално изпълнително действие с налагането на запор на банковите сметки на ищеца.

След последващо придобиване на вземането ответното дружество - „Е.М." ЕООД е поискало конституиране по делото като нов взискател /правоприемник/. Със същата молба ответното дружество е поискало и предприемането на принудителни изпълнителни действия.

След направените уточнения исковата молба обхваща само акцесорните вземания по изпълнителния лист, за които се твърди, че следва да се приложи кратката погасителна давност.

В този смисъл спорният въпрос е , дали за вземанията, за които е издадена влязла в сила заповед за изпълнение, е приложима давността по чл.117, ал.2 ЗЗД или е приложима давността за самото вземане, като в случая за вземанията за лихви това е тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Излага се, че нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, като при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката , дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок или изобщо не е подадено възражение, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414, ал.2 ГПК преклузивен двуседмичен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до СПН, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК - при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства. Извън иска по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Т.е. с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение, се получава крайният ефект на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането.

Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в законна сила. С оглед на това, съдебната практика и аналогиите по отношение на несъдебните изпълнителни основания по отменения ГПК нямат отношение към настоящото производство, към който намира приложение актуалната съдебна практика, постановена във връзка с регламентираното в действащия процесуален закон заповедно производство.

По изложените съображения се счита исковата претенция за неоснователна. Счита се, че нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила , поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал.2 ГПК, което обстоятелство изрично се твърди от ищеца в исковата молба и уточняващите молби.

Съгласно т.14 от TP №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл.422, ал.1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал.1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.415, ал.1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, съгласно нормата на чл. 416 ГПК.

Предвид изложеното от ищцата заповедта за изпълнение е влязла в сила на 26.06.2014г., когато е издаден изпълнителният лист, доколкото по делото не са представени доказателства от същата за подадено от нея възражение в двуседмичния срок по чл.414, ал.2 ГПК срещу заповедта. Също така следва да се съобрази, че ищцата не е обжалвала и разпореждането за издаване на изпълнителния лист, ако е считала, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила, или изводът, който се налага е, че заповедта за изпълнение е влязла в сила в хипотезата на чл.416, пр.1 ГПК. От този момент е започнала да тече давността по чл.117, ал.2 ЗЗД, която изтича на 26.06.2019г. В посочения срок по ИД 20187190401315 е предприето и извършено валидно изпълнително действие.

Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Според задължителните разяснения по т.10 от TP №2/26.0б.2015г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, разсрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължения лица. Искането да бъде приложен изпълнителен способ също прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, съгласно TP №2/2015г. на ОСГТК на ВКС. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и ДР.

Счита се , че с предприемането на действие по налагане на запора от съдебния изпълнител на 17.01.2019г., петгодишната давност по отношение на вземанията за лихви е прекъсната , на основание чл.116, б."в" ЗЗД и е започнала да тече нова давност.